Невинните

— Очаквам съвместната ни работа да бъде ползотворна, агент Ванс — сдържано отвърна той.

— Шефът ми вече ме предупреди за появата ви. Ще бъдете включен в разследването, но главно в събирането на информация за загиналата. Искам да ви напомня, че водеща роля ще има ФБР, тоест аз.

— Не възразявам — спокойно отвърна Роби.

Ванс му хвърли изпитателен поглед, после кимна.

— Много добре. Просто исках да уточним тези неща още в началото.

— С какво да започна? — попита той.

— Всякаква информация за миналото на жертвата ще ни бъде от полза.

Роби ѝ подаде флашката, която извади от джоба на якето си.

— Това са личните ѝ данни, съхранявани в служебното ѝ досие — кратко поясни той.

Ванс пое лъскавата флашка и веднага я прехвърли на един от подчинените си.

— Свалете всичко, което може да ни бъде от полза — разпореди се тя, а след това отново се обърна към Роби. — Искаме да направим повторен оглед на местопрестъплението. Идвате ли с нас?

— Разбира се. Моите шефове със сигурност ще пожелаят да се уверят, че си изкарвам заплатата.

Репликата му беше възнаградена с лека усмивка.

— Предполагам, че всички федерални агенции работят по един и същ начин — рече тя.

— И аз — отвърна Роби.

Насочиха се към асансьора.

— Чухте ли за взривения автобус? — подхвърли през рамо Ванс.

— Видях го по новините. Доколкото разбрах, и този случай ще бъде разследван от ФБР.

— Точно така. От мен.

— Доста ви препълват чинията — отбеляза той.

— Може би ще се наложи да обединим двете разследвания.

— Защо?

— Открихме пистолет на мястото на експлозията.

Роби усети как сърцето му ускорява ритъма си, но запази самообладание.

— Пистолет ли? — промърмори той.

— Да. Балистичната експертиза показва, че същият глок е изстрелял куршума, който открихме на пода в дома на убитата. Това ме кара да мисля, че двата случая са свързани. Предстои да разберем по какъв начин.

— Може би убиецът просто се е отървал от оръжието си. По една случайност в близост до автобуса.

— Не вярвам в случайните съвпадения — поклати глава Ванс. — Особено такива.

Излязоха от асансьора и се насочиха към апартамента, в който майка и дете бяха загинали пред очите на Роби. Въпреки студения въздух той усети как по челото му избиват капчици пот.

Ако имаше избор, със сигурност би предпочел да ликвидира още сто нафукани саудитски принцове и кръвожадни наркобарони, но да не влиза в този апартамент.

26

Вътрешността на жилището беше претърпяла известни промени. Полицията се беше заела със задълбочено криминологично изследване, доказателство за което бяха многобройните следи от прах за сваляне на отпечатъци, маркерите за веществените доказателства и бързите проблясъци от светкавиците на фотоапаратите, изпълващи тясното пространство.

Роби огледа запечатания кашон за веществени доказателства, който лежеше върху масата.

— Това са лаптопът и работните материали на агент Уинд, така ли? — подхвърли той.

— Да — кимна Ванс. — Запечатахме ги с идеята да ги прехвърлим за преглед на вашия отдел. Имам правомощията да го направя лично, но предпочитам да не се бъркам в чужда работа.

— Правилно.

— Все пак ще настояваме да бъдем информирани — бързо добави тя. — Бюрото трябва да знае, ако причината за убийството се крие в тези документи.

— Разбрано. Ще уредя материалите да бъдат прегледани още днес. Веднага след това ще бъдете запознати със съдържанието им.

Ванс се усмихна предпазливо.

— За пръв път срещам толкова усърден представител на друга институция — каза тя. — Внимавайте, защото ще ме разглезите.

— Ще направя всичко възможно — отвърна Роби.

Докато в един момент престана да бъда усърден, добави мислено той.

— Открихме по ключалката следи от насилствено проникване — каза Ванс. — Едва забележими драскотини, несъмнено дело на професионалист. Елате с мен.

Влязоха в спалнята. Труповете бяха изнесени, но Роби ги видя съвсем ясно в съзнанието си. Проснати на леглото с превърнати на каша глави.

— Уинд и синът ѝ Джейкъб лежаха на леглото. Тя го беше прегърнала. Убили са ги с един-единствен изстрел. — Агентката махна към счупеното стъкло. — Изчислихме траекторията. Стреляно е от високия блок насреща, от разстояние над триста метра. Всеки момент ще локализираме стаята, но блокът е необитаем и едва ли някой е видял нещо. Въпреки това се надяваме да открием някакви следи.

Няма да имате този късмет, помисли си Роби.

— Споменахте, че сте намерили куршум от глок на пода — каза небрежно той. — Как е възможно да го свързвате с изстрел от толкова голямо разстояние? Жертвите са били ликвидирани по-скоро с пушка, отколкото с пистолет.

— Точно това е странното. Бих казала, че работата е била свършена от двама души. Единият от тях е бил тук. Именно той е стрелял в леглото. Куршумът е пробил матрака и се е забил в пода. Точно той пасва на пистолета, който намерихме под една кола, паркирана на няколко метра от взривения автобус. Но смъртта на майката и детето е причинена от друг куршум, долетял през прозореца. Той е пронизал главата на Джейкъб и се е забил в майка му. Смъртта е настъпила мигновено. Поне така твърди съдебният лекар.