Невиждани академици

Малко по-напред настана суматоха и един леко продълговат предмет обвит във вече оръфан плат се издигна във въздуха и пак падна посред радостните възгласи и освиркванията на тълпата. Трев досега е бил на предните редици на много мачове. Не беше някаква голяма работа. Топката той вече я беше виждал десетки пъти. Но колко ли време Лут е бутал пред себе си шкембеджийската сергия все едно рине сняг? Леле, помисли си Трев, на това му се вика играч! Как ли го прави? Та той изглежда сякаш умира от глад!

Поради липса на друг път в блъсканицата Трев пропълзя между краката на Лут и за момент огледа панорамата от поли на балтони, ботуши и, точно пред очите му, на два крака значително по-привлекателни от тези на Лут. После излезе на повърхността само на няколко пръста от небесно сините очи на Жулиета. Тя не изглеждаше изненадана. Изненадата е нещо скоротечно, а докато Жулиета я регистрира, изненадата вече преставаше да изненадва. Гленда от друга страна беше от хората, които моментално накълцват изненадата със сатъра на възмущението и я сготвят на пържола алангле на яростта, така че тъкмо когато техните погледи се срещнаха и метафоричните славейчета си прочистиха гърлата за коронния си номер, тя изникна между тях и поиска да знае:

- Какво по демоните търсиш тук, Тревър Младонадеждов?

Славейчетата се изпариха.

- Ами ти какво правиш тук отпред? - отвърна Трев.

Не беше отговор като отговор, а просто най-доброто, което успя да изкара както му се беше разтуптяло сърцето.

- Че нас ни бутаха, - изръмжа Гленда - Вие ни бутахте, бе хора!

- Аз ли? Нищо такова! - възмути се Трев - Беше... - тук той се поколеба. Лут ли? Ами виж го само какъвто е нервен и мършав, сякаш цял живот не е ял до насита. И аз сам не бих си повярвал, а аз съм си аз - Тея отзад бяха - завърши той смутено.

- Да бе, тролове с големи ботуши, а? - гласът на Гленда беше като оцет - Вече щяхме да сме посред мача ако не беше Господин Лут да ни задържи всичките назад!

Несправедливостта на това обвинение стъписа Трев, но той реши, че е по-добре да си остане стъписан, отколкото да спори с Гленда. В нейните очи Лут не би могъл да е неправ, а Трев не би могъл да е прав, на което той би могъл да възрази, но по-скоро в смисъл да бъде поправено, че не може да е сериозно неправ.

Обаче пред него беше усмихващата му се Жулиета. Когато Гленда се обърна да каже нещо на Лут, тя пъхна нещо в ръката му и му обърна гръб като че ли нищо не се беше случило.

С разтуптяно сърце Трев надзърна в ръката си и какво да види - мъничка емайлирана значка в черно и бяло: цветовете на омразния враг. Все още пазеща топлината от Нейната ръка.

Той бързо затвори ръка и се озърна да види дали случайно някой не е забелязал това предателскво на всичко добро и свято, сиреч на доброто име на Мътни Извор. Ами представи си, че го просне в несвяст някой трол и някое от момчетата я намери у него! Ами ако Анди я намери у него!

Да, но това беше знак на Нейното благоволение! Той го пъхна в джоба си, колкото се може по-надълбоко. Много се бяха оплели нещата, а Трев не беше човек, който да обича усложнения в живота си.

Шкембеджията, успял предприемчиво да продаде няколко порции по време на неочакваното си пътуване, се протегна към Трев, предложи му нещо топло и каза:

- Тоя твой авер колко е як само. Някакъв вид трол, а?

- Не е трол. Гоблин е, - отговори Трев под приближаващата се врява от съревнованието.

- Аз пък си мислих, че те са едни дребни пикльовци...?

- Е, тоя не е, - на Трев така му се искаше човекът да се разкара.

И внезапно настъпи локална тишина. От оня вид, когато се чува, как хората затаяват дъх. Той вдигна поглед и съзря топката, за втори път през този мач.

Някъде в недрата и имаше сърцевина от ясеново дърво, покрита с кожа и няколко слоя плат за по-добър захват. И всичко това фучеше с неотвратима точност право към прекрасната заблеяна главица на Жулиета. Без изобщо да му мисли той се метна към Нея и Я завлече под количката точно преди топката да тупне на паважа точно където Тя беше украсявала света с присъствието си.

Много неща едновременно минаха през ума му, когато топката удари земята. Тя беше в ръцете му, нищо че се оплакваше, че си е изцапала дрехата. Можеше да се каже даже, че Я беше свалил. Като нищо ще да е спасил Нейния живот, което от романтична гледна точка си значеше, че работата е опечена и... ох, да. Само да го види някой, независимо дали от мътняшката или от кукляшката агитка, и следващото нещо което ще мине през главата му, ще е нечий ботуш.

Тя се изкиска.

- Шът! - проговори той - Освен ако не ти харесва да ти острижат тая прекрасна коса!

Трев надникна изпод сергията и привлече съвсем никакво внимание.

Това беше защото Лут беше вдигнал топката и я въртеше ли въртеше в ръцете си намръщил каквото се виждаше от онова, което от любезност можеше и да се нарече негово лице.

- И това ли е всичко? - обърна се той към поразената Гленда - Крайно неподходящ завършек за такова приятно обществено мероприятие с любопитни закуски! Къде ли се предполага да му е мястото на този нещастен предмет?