- Били, даже и татко ти в най-добра форма няма да може да прати топката и наполовина колкото разправят. Наясно си с това, нал’тъй? Няма как да стане. Както чух, вратата на Ангелите сама си паднала, а някой си е измислил тея врели некипели. Да не мислиш, че шъ те лъжа, Били? – Трев умееше да измисля лъжи, които си бяха почти като истината.
- Ъхъ, щото си мътняк.
- Хубаво де, хвана ме, ей с’а шъ си призная сичко, - разпери ръце Трев – Свалям ти шапка и ала-бала, Били... Ей го Лут, той метна оная топка. От мен друго няма да чуеш.
- Главичката трябва да ти откъсна за туй, - Били изгледа пренебрежително Лут – Това лапе като го гледам не може и да я дигне топката.
И тогава един глас из-зад Трев каза:
- Я, Били, ама тебе да не би да са те пуснали да се разхождаш без каишка?
Лут чу как Трев измърмори под нос:
- О, богове, а толкова добре се оправях, - след което приятелят му се обърна и каза - Това е свободна улица, Анди. Нема лошо дъ си се разхожда човек, нал’тъй?
- Кукляците убиха стареца ти, бе Трев. Ти срам немаш ли?
Останалите от Мъжката Агитка се бяха наредили зад Анди, на лицата им личеше смесица от непокорство и осъзнаване, че за пореден път са на път да бъдат въвлечени в нещо. Защото сега бяха насред главните улици. Стражата не си даваше зора да се намесва в кютеците по задните улички, но тук, на открито, те все нещо трябваше да направят, та да не би иначе данъкоплатците да вземат да се оплачат, а отрудените ченгета, когато им се налага да правят нещо, което не обичат, гледат да го свършат твърдо и основателно, така че с малко късмет да не им се налага скоро да го правят отново.
- Я кажи к’во знаеш за оная работа за мътняшкото момче и кукляшката курва, дето се държели за ръчички в Мелето? - поиска да знае Анди и отпусна тежката си ръка на рамото на Трев - Аре с’а, нали си ми умник, винаги разбираш всичко преди другите.
- Курва ли? - обади се Били, чиято мисъл трябваше да извърви дълъг път от ушите до мозъка му - Кое момиче в Кукличките ще е толкоз лудо да поглежда сифилитичната ви сган бе?
- А, ето откъде сме се били заразили! - намеси се Картър Пръдльото.
Това на Лут при настоящите обстоятелства твърде му заприлича на подстрекателство. Вероятно, помисли си той, ритуалът ще да се състои в размяна на детински оскърбления докато и двете страни не се почувстват напълно в правото си да преминат към нападение, както посочва д-р Фонмаузбергер в „Ритуалната агресия при подрастващите плъхове”.
Анди обаче вече беше измъкнал от ризата си къса абордажна сабя. Гадно оръжийце, в разрез със спортния дух на ритни-топка, който обикновено се усмихва пренебрежително на разните му там синини, белези, фрактури, и добре де, в най-лошия случай, ако много се е напекло положението, и някое извадено око[26]. Но ето че изниква Анди, който просто не е наред. А намери ли се един Анди, ще се намерят и други като него, така че всяко диване, което иначе би отишло на мач само с по някой месингов бокс колкото да се изперчи, сега го гледаш как забележимо подрънква при ходене и падне ли, не може да се изправи без чужда помощ.
И ето че и сега се заизваждаха оръжия.
- Ей, внимателно бе хора, - предупреди ги Трев отстъпвайки и размахвайки успокоително ръце - Тая улица е пълна с народ, чаткате ли? Само да ви види бай ви Сам да се биете и ще ви скочи с големи, ама големи палки и ще ви пердашат докато не си издрайфате червата и що? Щото ви мразят, щото зарад вас ще трябва да пишат като гламави вместо да си седят да си кльопат понички.
Той отстъпи още малко назад и продължи:
- А после, на основание че сте им увредили оръжията с главите си, шъ ви закикерчат в Тръшкалника за една нощна почивка на Колелцето. Познато ли ви е? Толкова ли ви хареса, че се натискате пак за там?
Той с удовлетворение си отбеляза израза на смутено припомняне по лицата на всички освен на Лут, който не би могъл да си има представа, и на Анди, който с Колелцето беше като дупе и гащи. Но дори и Анди не беше склонен да скача срещу Сам. Само да убиеш един от тях и Ветинари ще ти представи единствения за цял живот шанс да пробваш, можеш ли да застанеш право във въздуха.
Те се поотпуснаха, но не много. В тези сфинктеронатегнати обстоятелства беше достатъчно само някой идиот да...
Оказа се, че и някой извънредно умен можеше да я свърши тази работа. Лут се обърна към Алджърнън, най-младия от братята Столоп, и му подхвърли ведро:
- Ако знаехте, сър, колко наподобява настоящата ви ситуация описаната от Фонмаузбергер в монографията му за експеримента му с плъхове.
В който момент Алджърнън, след една секунда от каквото минаваше при Алджърнън за замисляне, го удари с все сила с тоягата си. А Алджърнън беше едър момък.
Трев успя да хване приятеля си преди да се просне на паважа. Тоягата беше ударила Лут право в гърдите и разкъсала вехтия пуловер. Кръв беше наквасила бримките.