- Аз съм Сержант Ангуа, господине, и се надявам, че не сте загазил, - тя си отвори бележника и разглади страницата - Да опресним ли досегашните показания? Казахте на Стражник Херингов, че сте видели бой в разгара си и като сте приближили, всичките бандяги до последния се разбягали, а на местопрестъплението, за ваше най-голямо учудване, сте открили вашия подчинен г-н Лут, умиращ от кръвоизлив. Е, обзалагам се, че мога да ви наименувам всичките бандяги до последния. Чудя се, не бихте ли могли и вие? Ами това, Тревор Младонадеждов, какво значи?
Тя плъзна по масата към него черно-белия емайлов Знак на Жулиетиното благоразположение, и за късмет или може би нарочно, карфицата му се заби в дървото на няколко пръста от ръката на Трев.
Неофициалното мото на Безплатна Болница „Лейди Сибил” беше „Не всички умират”. Истина си беше, че след основаването на „Лейди Сибил” смъртността в града от поне някои причини доста драматично се съкрати. Общоизвестно беше, че хирурзите й си мият ръцете дори и
Смърт застана над прилежно изстърганата операционна маса и погледна надолу:
- Господин Лут? Ама че изненада, - каза Смърт и бръкна в робата си - Я да видим, какво имаме тук. Знаете ли, винаги съм се чудил, за какво ли драпат толкова хората. В крайна сметка, в сравнение с продължителността на вечността, животът на хората изобщо няма трайност. Дори и за вас, господин Лут. Макар че, както виждам, във вашия случай от драпането може и да има известна полза.
- Не мога да ви видя, - проговори Лут.
- Толкова по-добре, - успокои го Смърт - И без това по-късно няма да ме помните.
- Значи умирам, - реши Лут.
- Да. Умирате и после пак оживявате, - той извади от робата си един животомер и се загледа как пясъкът му пада нагоре - Ще се видим друг път, Господин Лут. Опасявам се, че ви предстои интересен живот.
- Кукляшки знак у толкова добро мътняшко момче значи? Чудя се, какво ли, за боговете, ще да значи това? И знаеш ли какво? Ще разбера. Стига ти да се поблъскаш малко и готово.
Трев си мълчеше. Възможностите му бяха на изчерпване. Освен това и преди беше виждал тази сержантка и тя май винаги се втренчваше в гръкляна му.
- Стражник Херингов ми съобщи, че долу в „Лейди Сибил” Игорът им е на смяна. Надявам се, че ще има някое сърце в стъклениците си, което да стане на приятеля ти. Много се надявам, - караше тя - Но дори той и да си дойде утре на крака тук, случаят пак ще е убийство. Така е разпоредил Лорд Ветинари: щом като за да прескочиш трапа ти трябва Игор, значи не си го прескочил. Вярно, умирането е за кратко, поради което и убиецът ще бъде обесен закратко. Най-често четвърт секунда падане от трапа стига.
- Ич не съм го пипал!
- Знам, знам. Но трябва да се съобразяваш с другарчетата си, нали? С Джъмбо и, разбира се, Картър, и, ах да, Анди Изцепков, онези твои приятелчета, които нещо не са тук. Виж, ти не си арестуван, все още не си, а само съдействаш на разследването на Стражата. Което значи, че можеш да ползваш тоалетната, ако се чувстваш особено смел. Ако пък се чувстваш самоубиец, може да посетиш и лавката. Но ако се опиташ да изфирясаш, ще те подгоня и ще те хвана, - тя изсумтя и добави - Като куче. Ясна ли съм?
- Не може ли да ида да видя, как е Лут?
- Не. Копърката още е там долу. За теб той е Стражник Херингов.
- Всички го наричат Копърка.
- Може и така да е, но не и когато ти говориш с мен, - сержантката разсеяно търкулна значката по масата - Господин Лут има ли някакви близки? Това значи роднини.
- Знам какво значи. Разправя нещо за някакви негови хора в Юбервалд. Само това знам, - Трев лъжеше по инстинкт, защото да кажеш, че някой е прекарал детството си прикован с верига за наковалня, нямаше да е много ползотворно в случая - Няма никакви проблеми с другите момчета в свещоливницата.
- Как стана така, че е свършил там?
- За тея неща не питаме. Най-често е някаква гадна история.
- А някой някога да е питал
Той се втренчи в нея. Какво да я правиш - ченге. Те така почват уж мило и благо, а после само да си отпуснеш гарда и веднага хващат кирката и почват разкопки в мозъка ти.
- Това официален полицейски въпрос ли беше или просто ви е кеф да си врете носа?
- Ченгетата никога не ги е кеф да си врат носа, г-н Младонадеждов. Обаче понякога ни се случва да задаваме странични въпроси.
- Значи не е било официално?
- Не точно...
- Тогава я си го заври, където слънцето не свети.
Сержант Ангуа се усмихна по полицейски:
- В ръцете си нямаш нито една карта, която да ти стиска да играеш, а да вземеш да ми изтърсиш нещо такова. От Анди, да, можех и да очаквам подобно нещо, но Копърката казва, че ти все пак си бил разумен. Колко ли разумен трябва да е някой, че да сглупи като теб?
На вратата предпазливо се почука и един стражар провря глава в стаята. Някъде отзад някой крещеше на висок авторитетен глас: