Невиждани академици

И тя се помъчи да разкара предателската мисъл: „освен аз самата”. Баници, каза си тя. Можеш да се осланяш на баниците. От баници глава не боли.

- Аз па мислим, че Трев е хлътнал по мене, - изказа се Жулиета - Тоя ме зяпа едно така, не като другите момчета. Тоя гледа като паленце.

- Ей точно от тоя поглед се пази, мойто момиче.

- Еми аз май си падам по него, Глендинка.

Глиганско, мислеше си Гленда, с кайсии. Не може да не е останало в ледницата. А имаме и малко баници с агнешко и избор от туршии... гарантирано ще се хареса. Та значи... баници със свинско, май ще е това, а в помпената има прилични стриди, та те ще минат за мокрия пай. Значи Морска Баница, а и аншуата още става, така че ще му дойде добре и някой друг звездоброец, нищо че ме е жал малко за горките рибки, ама точно сега ще взема да направя малко блатове за после, така че...

- Я чакай! Какво каза?

- Падам си по него.

- Не можеш!

- Ама той ми спаси живота!

- Това не е основание за сериозна връзка! Благодари му любезно и стига толкова!

- Ама аз имам чувства!

- Ама това е просто глупаво!

- Че к’во? Като е глупаво, да не е лошо, я?

- Чуй ме сега, млада ми... О, здравейте, Господин Отоми.

Някак си на всички отомиевци по целия свят им върви да изглеждат сякаш са стъкмени от най-непривлекателните части от двама мъже, както и да имат дразнещо безшумна стъпка на дебелите си подметки от червена гума, точно като за примъкване и подслушване. Освен това те винаги си въобразяват, че някоя безплатна чаша чай си е тяхна по право.

- Ама че ден, госпожице! Бяхте ли на мача? - заразпитва той мятайки поглед от Гленда на Жулиета и обратно.

- Пещите почиствахме, - тросна му се Гленда.

- Да, днеска изобщо не се е случвало, - изкиска се Жулиета.

Гленда мразеше някой да се киска.

Отоми се огледа бавно и без да показва изненада и си отбеляза липсата на кал, захвърлените ръкавици, горни дрехи...

- И тъкмо най-сетне го докарахме до чистота и спретнатост, - изсъска Гленда - Ще желаете ли чаша чай, Господин Отоми? И после ще ни разкажете всичко за мача.

Казват, че тълпите били глупави, но всъщност те са само объркани, защото средностатистическият човек като свидетел е също толкова надежден колкото спасителен пояс от захарни целувки. От разказа на Отоми се изясни, че всъщност на никой не му беше ясно нищо, освен че някой си вкарал гол чак от половин улица разстояние, че даже и това не беше сигурно.

- Да, ама чудна работа, - продължи Отоми тъкмо когато Гледна метафорично си пое дъх - Както си бях в Мелето, гледам, направо да се обзаложа, кой мислите: прекрасната ви помошничка, как си приказва с някакъв тип в мътняшки цветове...

- Че какво, това да не е незаконно! - сопна се Гленда - А и без друго тя си беше тук и чистеше пещи.

Беше си доста непохватно, но тя мразеше хора като него, живеещи само за едното упражняване на власт втора ръка и кътащи си всяко късче влияние, до което можеха да се докопат. Той беше видял повече, отколкото казваше, това беше несъмнено и искаше тя да се попече на бавен огън. А с крайчеца на окото си тя видя, как той се вглежда в палтата им. Мокрите им палта.

- А аз си мислех, че вие не ходите на ритнитопка, Господин Отоми?

- Е да, тъй си е. На шапкаджиите им се прииска да идат и да видят някой мач, а моя милост с Господин Нобс отидохме с тях да ги пазим да не би да ги дъхне някой обикновен човечец. Пусто да е, направо да не повярвате! Като настана едно цъ-цъкане и оплаквания и водене на бележки, все едно улицата им е бащиния. Кроят нещо, помнете ми думата.

Гленда не одобряваше думата „шапкаджии”, макар че като описание си беше точно. От устата на Отоми обаче тя беше покана за мръсничка конспирацийка. Да, обаче вари ги, печи ги, магьосниците си бяха тузари, хора от значение, от онези хора, които разтърсват света, а заинтересуват ли се такива хора от делата на другите хора, на тези които по определение не са от значение, то светът на малките хорица да се готви да бъде разтърсен, а те да се тресат от страх.

- Ветинари нали не одобряваше ритнитопката, Господин Отоми? - спомена тя.

- Ами че да, ами че разбира се, ами че те всичките са в тая игра, - Отоми се потупа по ноздрата.

Което предизвика малък сгъстък изсъхнало вещество да се изстреля от носа му и да падне в чая му. Гленда закратко проведе борба със съвестта си, дали да не му каже, но в крайна сметка спечели Гленда.

- А пък аз си мислих, че ти ще знаеш това, както си пред очите на хората в Кукличките, - пак я подхвана Отоми - Спомням си майка ти. Светица беше тая жена, светица. Винаги ще протегне ръка на помощ на хората.

Да, а те не пропускаха да вземат, каза си наум Гленда. Късмет изкара майка й, че като умря, още си имаше всичките пръсти.

Отоми си допи чая, плясна с чашата по масата и въздъхна:

- Е, не мога да се мотая тук цял ден, нали?

- Да, не се и съмнявам, че си имате куп други места, на които ви предстои да се мотаете.

Отоми се поспря до арката на входа и се обърна да се ухили към Жулиета: