Невиждани академици

- ... Искам да кажа, нали постоянно си имате работа с такива неща, прав ли съм? За боговете, нима е толкова трудно да...

- Да, Ноби?

- Стана една ситуацийка, серж. С оня мортус дето замина за „Лейди Сибил”. Доктор Лоун е тук и разправя, че оня станал и си тръгнал!

- Имали ли са Игор да го погледне?

- Да. Нещо такова... ъъ...

След което стражарят беше избутан от лакътя на мащабен мъж в зелена гумена роба, който май се опитваше да изглежда едновременно гневен и приятелски настроен. Следваше го Стражник Херингов, който май се опитваше да го успокои и несъмнено не успяваше.

- Вижте сега, стараем се да помагаме, разбирате ли? - продължаваше доктор Лоун - Ваште хора ми казват, че има случай на убийство, а аз откъсвам Игор от операционната му маса и да вървят всички усложнения по демоните. Но искам да кажете от мен на Сам Ваймс, че го моля да си прати момчетата долу при нас някой път като не са много заети за мъничко обученийце по първа помощ, преди всичко за разликата между мъртвец и заспал човек. Е, понякога може и да е мъчна работа, но обикновено е възможно да се разпознаят признаците. Професията винаги е била склонна да счита ходенето за един от по-надеждните такива, макар че в този град се научихме да гледаме на това като просто едно добро начало. Но когато дръпнахме савана, той седна и помоли Игор за сандвич, което като цяло е решаващ признак. С изключение на треската той беше добре. Учестен пулс, което предполага, че има такъв. Нито драскотина по него, макар че един обилен обяд няма да му дойде зле. Трябва да е бил особено гладен, защото направо изяде сандвича, който му приготви Игор. Като стана дума за обяд, откровено казано, и на мен няма да ми дойде зле някой!

- Оставили сте го да си тръгне? - ахна ужасено Сержант Ангуа.

- Разбира се! Не мога да държа някой на легло задето е неудобно жив!

Тя се обърна към Стражник Херингов:

- И ти си допуснал той да си тръгне, Копърка?

- Изглеждаше като случай на докторско решение, серж, - измънка Херингов и изгледа накриво Трев.

- Та той целия кървеше! Ама пълно мазало беше! - избухна Трев.

- Измама значи? - предположи Ангуа.

- Бих се заклел, че нямаше пулс, сержант, - обади се Херингов - Може пък да е един от онея монаси от Главината с онея фокус-мокуси.

- Значи някой е губил времето на Стражата, - отсъди Ангуа и изгледа Трев.

Той определи това като отчаян последен изстрел, каквото си и беше, и отвърна:

- Че на мен това за кой ми е? Да не мислите, че си умирам да съм тук?

Стражник Херингов прочисти гърло:

- Цялата тая нощ с тоя мач, серж. Бачкане колкото щеш, запалянковци вилнеят навсякъде, а някой им подава ли подава слухове. Направо изнемогваме, повече няма какво да се каже. Един два пъти нещата вече са понапекоха. А този все пак стана и си тръгна в края на краищата.

- Това вече не е мой проблем, - намеси се докторът - Пристигнал хоризонтално, излязъл вертикално. Така си е за предпочитане. А сега ми е време да си вървя, сержант. И нас също ни чака тежка нощ.

Сержантката потърси на кого да се разкрещи и ето го Трев, удобно под ръка.

- Ти! Трев Младонадеждов! Тук пак се опира до тебе! Бягай да си намериш аверчето. И ако възникнат още неприятности, ще има... ами неприятности. Ясна ли съм?

- Двукратно, серж, - не можа да се сдържи той, ама просто не можа, даже и въпреки студената пот струяща по гръбнака му. Но пък се чувстваше толкова леко... приповдигнато... облекчено. Някои хора обаче просто не могат да оценят просветлението, когато ти се яви. Не е за ченгета тази работа.

- За теб съм сержант, Младонадеждов! Дръж!

Трев успя да хване знака, както си хвърчеше през стаята.

- Благодарско, серж!

- Да те няма!

И Трев го проняма, а като се отдалечи от управлението, примъкналата се към него сумрачна фигура си дойде почти като очаквана. В сивия въздух се долавяше смътна миризма. Е добре, поне не беше Анди. Точно сега можеше да се оправи и без Анди.

- Да, Картър? - обърна се той към мъглата.

- Как позна, че съм аз?

Трев въздъхна:

- Налучках.

Той ускори крачка.

- Анди иска да знае, к’во си казал.

- Няма страшно, сичко е уредено.

- Уредено ли? Ама как? - Картър, който винаги си падаше малко тлъстичък, трябваше да подтичва за да не изостане.

- Теб това не те засяга.

О, в този момент на радост...

- Ама може ли да му кажа, че сме на чисто?

- Всичко е уредено! Опечено и в кърпа вързано! Оправих се без грешка. Няма проблем. Пиши го свършило. Никога не се е случвало.

- Ама сигурен ли си? - не мирясваше Картър - Че той много се е напушил.

- К’во искаш да ти кажа, бре пич? - Трев разпери ръце и се извъртя в пирует - Аз нали съм Трев Младонадеждов бе!

- Е добре, значи е сигурно тогава. Хей, а на бас, че с’а Анди пак ще те вземе в Агитката. Ще е върховно, а?

- Знаеш ли, как Лут си мисли, че и викат на Агитката, Картър?

- Не. Как?

Трев му каза.

- Ама това е... - започна Картър, но Трев го прекъсна:

- Смешно е, Картър. Смешно си е, а и малко тъжно и безнадежно. Ама наистина, - Трев спря толкова внезапно, че Картър се блъсна в него - И един съвет от мене: Това Картър Пръдльото до никъде няма да те докара. А и Баш-Пръднята също. Повярвай ми.