Невиждани академици

- Ама с онова момиче си бяхте като две капки вода, честен кръст. С мътняшко момче. Да се чуди и да се мае човек. Трябва да е било някой от онея тъпликатите. Е хубаво тогава, ще си остане тайна значи, както казал оня дето намерил нещо, което ще си остане тайна. Тра-ла-ла-лала...

И той застина като мъртъв за да не се напори на ножа, който Гленда беше хванала не съвсем заплашително току до гърлото му. С удовлетворение тя има възможността да наблюдава как адамовата му ябълка заподскача нагоре-надолу като побъркано йо-йо.

- Извинявайте, - каза тя и смъкна острието надолу - Тея дни ножът нещо ми е все в ръката. Нали трябва да кълцам свинското. Ама как само свинското месо прилича на човешкото, или поне така казват, - тя преметна свободната си ръка през рамото му и продължи - Струва ми се, че няма да е добре да се разпространяват разни глупави слухове, Господин Отоми. Нали знаете как хората могат да се напушат от такива неща. Колко мило от ваша страна, че се отбихте, и ако ви се случи да наминете и утре, ще гледам да ви намеря някой пай. А сега ни извинете. Че имаме много нещо за кълцане.

Той се изнесе без да се помайва. Гленда с разтуптяно сърце обърна поглед към Жулиета, чиято уста беше станала на широко О.

- Какво? Какво?

- Ама помислих си, че ще земеш да го заколиш!

- Просто се случи да имам нож в ръката. И ти също имаш нож в ръката. Всички имаме ножове в ръцете. Нали сме кухня.

- Мислиш ли, че ще дрънка?

- Той всъщност нищо не знае като хората.

Двадесет сантиметра, мислеше си тя. Толкова голяма баница може да направи без да трябва да я носи във фурната. Колко баници ли ще станат от това говедо Отоми? С голямата месомелачка няма да е трудно. С гръдния кош и черепа обаче ще видиш зор. Най-добре, в крайна сметка, си се придържай към свинското.

Но мисълта си остана да гори някъде на задния план на ума и, осъдена никога да не премине в действие, но необичайно възбуждаща и чудно как освобождаваща.

Какво ли са търсели магьосниците на мача? За какво са си водели бележки? Загадка.

Междувременно те бяха в света на баниците. Жулиета се справяше доста добре с монотонни работи, стига само да внимава, а притежаваше и неуморност, каквато често имаха не особено умните хора. От време на време тя подсмърчаше, което не беше добре да се прави докато приготвяш пълнеж за баница. Вероятно си мислеше за Трев и го нагласяше към някоя от наличните в прекрасната и, но не чак препълнена главица бляскави мечти, продавани от „Ала-баламур” и прочие боклуци, според които за да станеш известна, не ти трябвало друго освен да „бъдеш себе си”. Да-да! Гленда от друга страна винаги беше знаела какво иска. Тя беше работила часове наред, продължителни и зле платени, за да го постигне, и ей я на: нейна собствена кухня с власт, в една или друга степен... над баници! А преди само един миг ти си мечтаеше да направиш един човек на баници!

Защо си постоянно толкова сърдита? Какво не е наред? Ей сега ще ти кажа, какво не е наред! Като почна да постигаш това, тогава още си нямала предвид точно това. А искаше да видиш Куирм от открита каляска, а мил младеж да пие шампанско от обувката ти, но така и не го осъществи това, защото онея от Куирм нали са такива едни, а и как да се довериш на вода, а и оная работа с шампанското как ще стане, а? Дали няма да протече? И какво ще стане, ако пак се обади оня проблем с пръста на крака ти...? Така че ти тъй и не се накани. Няма и да се наканиш.

- Всъщност аз не съм казала, че Трев е лошо момче, - каза на глас тя - Вярно, не е никакъв джентълмен, без някой шамар няма да се научи на маниери и нещо гледа твърде леко на живота, но от него може и да стане нещо, стига само да се постарае.

Жулиета като че ли не я слуашаше, но знае ли човек.

- Само ритнитопката разваля всичко. Нали сте на различни страни. Тая работа добре няма да свърши, - завърши Гленда.

- Ами д’речем че зема да викам за мътняците?

Преди само един ден това би било най-страшно богохулство, сега обаче просто представляваше грамаден проблем.

- Като начало татко ти никога повече няма да ти проговори. И братята ти също.

- Ми то те и сега не ми говорят много, освен да питат, кога ще стане манджата. Знаеш ли, днес за пръв път изобщо ми се случи да видя топката толкова отблизо. И знаеш ли к’во? Не си струваше. Ей, ама знаеш ли, утре в Гофна шъ има модно ревю. К’во ш’ка’еш да идем?

- Това място за пръв път го чувам, - Гленда изсумтя.

- А, то е джуджешка модна къща.