Невромантик

— Направи го сега.

— Какво?

— Веднага. И първо говори с Платото.

— Дрогиран съм — възрази той, но взе тродите. Декът и Хосаката бяха окачени зад модула на Мелкум заедно с монитор „Крей“ със свръхвисока разделителна способност.

Той нагласи тродите. „Маркус Гарвей“ беше сглобен, използвайки като основа огромен стар руски въздушен филтър, правоъгълник, изпъстрен с растафариански символи, Лъвове на Цион, Черни Кръстосвачи, червени, зелени и жълти петна, припокриващи надписи на кирилица. Някой беше боядисвал пилотската кабина на Мелкум със спрей в горещо тропическо розово, изстъргвайки повечето от попръсканата върху екраните и дисплеите боя с бръснарско ножче. Уплътненията на люка бяха разнищени на жилави топки и ивици опалесциращо вещество като груби повлекла изкуствени водорасли. Той хвърли поглед над рамото на Мелкум към централния екран и видя схемата на скачване; пътят на влекача беше трасиран от линия червени точки, Свободната станция беше разделен на сегменти зелен кръг. Докато гледаше, линията се удължи, прибавяйки нова точка.

Включи се в дека.

— Дикси?

— Да.

— Някога да си пробвал да пробиеш ИИ?

— Аха. И ме платоса. Първия път. Мотках се, здраво включен, по сектора за големи сделки на Рио. Як бизнес, мултинационалки, Бразилското правителство, осветено като коледна елха. Просто се мотках, чактис? И след това почнах да го бройкам оня бял куб, нещо към три нива по-горе. Плъгнах се там и се доближих.

— На к’во приличаше на вид?

— Бял куб.

— Откъде разбра, че е ИИ?

— Откъде разбрах ли? Господи, та това беше най-твърдият лед, който изобщо съм виждал някога. Какво друго можеше да е? Военните там долу нямат нищо от сорта. Така или иначе, изключих се и казах на компютъра ми да се порови за него.

— И?

— Имаше го в Тюринговия регистър. ИИ. Някаква смотана компания притежава машината му в Рио.

Кейс захапа устна и се загледа към платата на Комитета по атомна енергия за източното крайбрежие, към безкрайната невроелектронна пустота на мрежата.

— Тесие-Ашпул?

— Тесие, да.

— И ти се върна?

— И още как. Бях пощурял. Реших да пробвам да го срежа. Блъснах се в първия слой, и това е всичко записано. Чирачето ми надуши, че кожата се пече, и ми откачи тродите. Голямо говно беше оня лед.

— И ЕЕГ-то ти е била в плато?

— Добре де, историите разказват така, нали?

Кейс се изключи.

— По дяволите, — каза той, — как мислиш, че Дикси се е докарал до плато, а? Опитвал се да се закача с ИИ. Велика идея…

— Давай — каза тя. — Вие двамата ще трябва да бъдете динамитът, нали?

— Дикс, — каза Кейс, — искам да метна един поглед на един ИИ в Берн. Има ли някакви причини да се откажа?

— Не, освен ако не си здравата наплашен от смъртта, не.

Кейс набра банковия сектор на Швейцария, усещайки вълна от задоволство, когато киберпространството затрепка, замъгли се и сякаш се сгъсти. Комитетът по атомна енергия на Източното крайбрежие беше изчезнал, заменен от студената геометрична сложност на Цюрихските търговски банки. Отново затрака по клавиатурата, набирайки Берн.

— Нагоре — каза конструктът. — Ще бъде някъде високо.

Те се издигнаха през мрежи от лъчи, сканирайки нивата, и забелязаха син проблясък.

Това ще е, помисли Кейс.

Ледомлък беше обикновен куб от бяла светлина. И самата му простота подсказваше невероятна сложност.

— Не изглежда кой знае какво, а? — запита Платото. — Но само пробвай да го пипнеш.

— Ще трябва да пробвам, Дикси.

— Бъди ми гост.

Кейс се приближи на четири мрежови линии от куба. Чистата му повърхност, извисяваща се над него, започна да трепти от бледи вътрешни сенки, като че ли хиляди танцьори се кълчеха зад огромно покрито със скреж стъкло.

— Знае, че сме тук — отбеляза Платото.

Кейс отново натисна клавиш; те се приближиха с една линия.

На повърхността на куба се образува набразден сив кръг.

— Дикси…

— Назад, бързо.

Сивата област се изду плавно, превърна се в сфера и се отдели от куба.

Кейс усети ръба на дека да се впива в ръката му, когато удари ПЪЛЕН НАЗАД. Мрежата се стрелна обратно; те полетяха надолу, покрай сумрачна редица швейцарски банки. Той погледна нагоре. Сферата беше по-тъмна и ги догонваше. Спускаше се.

— Изключвай се — каза Платото.

Мракът се стовари като чук.

Хладна миризма на стомана и лед, опрян в гръбнака му.

И лица, показващи се от неоновата гора, моряци, джебчии и проститутки, под отровеното сребристо небе.

— Ей, Кейс, к’во става с теб, да ти го… мръднал ли си или що?

Непрекъснато барабаняща болка по средата на гръбнака му…

Събуди го дъжд, по-скоро слабо пръскане. Краката му бяха оплетени от намотки изхвърлена фиброоптика. Морето от звуци на залата за игри се надигна над него, отдръпна се, върна се. Той се претърколи, седна и вдигна глава.

Светлината от сервизния вход на залата очерта дълги парчета мокри платки и шаси от изкормен компютър за игри, от което капеше вода. Отстрани на пулта с избледняло розово и жълто бяха изписани редове на японски.

Той хвърли поглед нагоре и видя осажден пластмасов прозорец. Слаб флуоресцентен проблясък.

Болеше го гърбът. Гръбнакът.

Той се вдигна на крака и бръсна мократа коса настрани от очите си.

Нещо беше станало…