Невромантик

— Хей, — каза конструктът, — тоя Петер е абсолютно лайно, а?

Сега вече като че ли бяха част от леда на Тесие-Ашпул; изумрудените арки се бяха разширили, сраснали и превърнали в плътна маса. Зеленото доминираше в слоевете на китайската програма, която ги обкръжаваше.

— Близо ли сме, Дикси?

— Доста близо. Скоро ще трябваш.

— Слушай, Дикси. Ледомлък казва, че Куанг се е враснал здраво в Хосаката ни. Казва, че трябва да изключа теб и дека от мрежата, да ви пренеса в „Блуждаещ лъч“ и да ви включа пак, в защитните програми там. Че вирусът щял да си бъде там целия. След това нападаме изотвътре, откъм мрежата на „Блуждаещ лъч“.

— Изумително — каза Платото. — Никога не съм обичал да правя нещо по простия начин, когато мога да го направя със задника напред.

Кейс превключи.

Мракът й беше пълен с изгаряща синестезия, където болката й имаше вкус на старо желязо, мирис на диня, криле на молец, пърхащи по бузата й. Тя беше в безсъзнание, и сънищата й го стряскаха. Когато оптичният чип проблясна, цифрите бяха обкръжени от хало, лека розова аура около всяка от тях.

07:29:40.

— Това ми е много неприятно, Петер. — Гласът на Джейн Трета като че ли идваше през огромно празно пространство. Моли може да чува, досети се той, но след това се поправи. Симстимът все още работеше и беше на място; той го усещаше как убива ребрата й. Просто ушите й регистрираха вибрациите от гласа на момичето. Ривиера каза нещо кратко и неразбираемо. — Но на мен — не, — отговори тя, — и не ми доставя удоволствие. Хидео ще докара медицински блок от медпункта, но за това ще е нужен хирург.

Последва тишина. Кейс различи чудесно как водата в басейна се плиска в ръба му.

— За какво й разказваше, когато се върнах? — Ривиера сега беше много близо.

— За майка ми. Тя ме попита. Мисля, че беше в шок, освен инжекцията на Хидео. Защо й направи това?

— Исках да видя дали ще се счупят.

— Едното се счупи. Когато тя се свести — ако се свести — ще видим цвета на очите й.

— Тя е изключително опасна. Прекалено опасна. Ако не бях тук да я разсея, да нахвърля Ашпул, за да я отвлека, и моя собствен Хидео, за да изхабя бомбата й, къде щяхме да сме сега? В нейна власт.

— Не, — каза Джейн Трета, — имахме Хидео. Мисля, че не разбираш доста неща за него. Тя обаче очевидно разбира.

— Нещо за пиене?

— Вино. Бялото.

Кейс се изключи.

Мелкум се беше прегърбил над пулта на „Гарвей“, набирайки командите за влизане в дока. Централният екран показваше неподвижен червен квадрат, представляващ дока на „Блуждаещ лъч“. „Гарвей“ беше по-голям зелен квадрат, който намаляваше бавно, люлеейки се от една на друга страна под командите на Мелкум. По-малък екран отляво изобразяваше как скелетите на „Гарвей“ и „Ханайва“ приближават извивката на вретеното.

— Имаме един час, приятел — каза Кейс, издърпвайки фиброоптичната нишка от Хосаката. Батериите на дека му щяха да издържат деветдесет минути, но конструктът на Платото беше допълнително натоварване. Прикрепи с бързи, механични действия конструкта към дъното на дека с микропорова лента. Покрай него преплува коланът на Мелкум. Кейс го улови, откачи двете амортизационни корди с вакуумните вендузи и щракна едната ключалка около другата. След това притисна вендузите от двете страни на дека и завъртя лостчето, създаващо вакуум. Остави дека, конструкта и импровизираната презрамка да висят пред него и се напъха в коженото си яке, проверявайки съдържанието на джобовете. Паспортът, който ме беше дал Армитаж, банковият чип на същото име, кредитният чип, който беше използвал, когато влезе в Свободната станция, двата дерма бетафенетиламин, които беше купил от Брус, пачка Нови Йени, половин пакет Йехеюан, и шурикенът. Метна чипа за Свободната станция през рамо и го чу как траква в корпуса на руския въздушен филтър. Готвеше се да направи същото и със стоманената звезда, но отскочилият кредитен чип го удари по темето, превъртя се към тавана и мина покрай лявото рамо на Мелкум. Ционитът прекъсна пилотирането и хвърли поглед назад към Кейс. Той погледна шурикена, след това го набута в задния си джоб, чувайки как шевовете се късат.

— Пропусна Млък, мъжки — каза Мелкум. — Млък казва мотаел охраната заради „Гарвей“. „Гарвей“ влиза като друга лодка, някаква дето чакат от Вавилон. Млък предава кодове вместо нас.

— Предвижда ли се да носим костюми?

— Много тежки. — Мелкум сви рамене. — Стой в мрежата докат’ ти кажа. — Той набра завършващата серия команди и сграбчи износените розови дръжки от двете страни на навигационния пулт. Кейс видя как зеленият квадрат се сви с последните няколко милиметра, нужни, за да пасне точно върху червения. На по-малкия екран „Ханайва“ наведе нос, за да избегне извивката на вретеното, и бе захваната. „Гарвей“ все още висеше под нея като уловена личинка. Влекачът издрънча и потрепери. Две стилизирани ръце се протегнаха, за да уловят стройната, подобна на оса форма. „Блуждаещ лъч“ протегна опипващ жълт правоъгълник, заобикаляйки „Ханайва“, за да достигне „Гарвей“.

Откъм носа, зад люлеещите се ивици уплътнител, се дочу драскащ звук.