Невромантик

— И заради шоуто — добави Джейн Трета. — Видях шоуто.

Моли кимна.

— А Хидео?

— Защото те са най-добрите. Защото един от тях веднъж уби партньора ми.

Джейн Трета помръкна силно и вдигна вежди.

— Защото трябваше да разбера — каза Моли.

— И след това щяхме да говорим, ти и аз? Както сега? — Тъмната й коса беше съвсем права, разделена по средата, събрана назад във възел от матово сребро. — Не бихме ли могли да говорим и така?

— Махни това — вдигна пленените си ръце Моли.

— Ти уби баща ми — каза Джейн Трета. В гласа й нямаше и помен от промяна. — Гледах по мониторите. Той ги наричаше „очите на майка ми“.

— Той уби онази кукла, дето изглеждаше като теб.

— Той обожаваше артистичните жестове — отвърна тя, и край нея се появи Ривиера, светнал от дрогата, в раирания затворнически костюм, който беше носил в покривната градина на техния хотел.

— Свикваш ли? Тя е интересно момиче, нали? И аз мислех така, когато я видях за пръв път. — Той мина зад Джейн Трета. — Само че няма да стане, ако ме разбираш.

— Наистина ли, Петер? — Моли се насили да се усмихне.

— Ледомлък няма да е първият, който прави тази грешка. Да ме подцени. — Той премина по покрития с плочки ръб на басейна към бялата емайлирана маса и плисна минерална вода в тежка кристална обла чаша. — Той разговаря с мен, Моли. Предполагам, че е разговарял с всички нас. И с теб, и с Кейс, и там с каквото има да се говори у Армитаж. Той обаче не ни разбира истински. Има си своите профили, но те са само статистики. И ти може и да си статистическо животно, скъпа, и Кейс е именно такова, но аз притежавам едно качество, неизчислимо поради собствената си природа. — Той отпи.

— И какво точно е то, Петер? — запита Моли с равен глас.

— Перверзността — светна лицето на Ривиера. Той тръгна обратно към двете жени, люлеейки водата в плътния, дълбоко изрязан цилиндър от планински кристал, като че ли се радваше на тежестта й. — Удоволствието от безкористното действие. И съм взел решение, Моли, напълно безкористно решение.

Тя чакаше, гледайки към него.

— О, Петер — каза Джейн Трета с онова умилително раздразнение, което обикновено се използва към деца.

— Нито дума за теб, Моли. Той ми разказа за това, ако схващаш. Джейн Трета знае кода, разбира се, но ти няма да го получиш. Ледомлък също. Моята Джейн е амбициозно момиче, по свой собствен перверзен начин. — Той отново се усмихна. — Тя има своите планове за семейна империя, и двойка ненормални изкуствени интелекти, колкото и пикантна да е концепцията, само ще й се пречкат в краката. И така, нейният Ривиера идва да й помогне, ако схващаш. И Петер казва: дръж се здраво. Свири си любимите суингове на татенцето, и остави Петер да ти намери подходяща компания, зала танцьори, оплаквачи за умрелия Крал Ашпул. — Той изпи остатъка от минералната вода. — Не, Татенце, вече няма да се справиш, няма да можеш. След като Петер е дошъл в къщи. — Лицето му беше порозовяло от удоволствието от кокаина и меперидина, и той запрати със сила чашата в лявата й леща, пръсвайки възприятието й в кръв и светкавици.

Мелкум се беше прикрепил към тавана на кабината, когато Кейс махна тродите. Капроново въже, привързано около кръста му, беше закачено за панелите от двете му страни с амортизационни корди и сиви каучукови вендузни захвати. Беше си свалил ризата и работеше по централния панел с недодялано изглеждащ нула-г френски ключ. Масивните антиоткати на ключа издрънчаха, когато изскочи поредният шестогран. „Маркус Гарвей“ стенеше и пукаше от натоварването.

— Млък вика да докуваме — каза ционитът, пъхвайки шестограна в мрежеста торбичка на пояса си. — Докато Мелкум пилотира курса, вади малко инструменти за работата.

— Инструменти ли държиш там вътре? — Кейс изви врат и загледа как мускулите танцуват по кафявия гръб.

— Този тук — каза Мелкум, измъквайки продълговат пакет, омотан в черен найлон, иззад облицовката. Постави обратно панела и го прикрепи с един шестогран, колкото да го държи. Черният пакет междувременно отплува настрани. Мелкум щракна вакуумните клапи на сивите захвати и се освободи, хващайки нещото, което беше измъкнал.

Той се отбутна, преплува над инструментите си — на централния екран пулсираше зелена диаграма на док — и се улови за ръба на г-мрежата на Кейс. Дръпна се надолу и зачопли скоч-лентата на пакета с дебелия си, оръфан нокът.

— Някакъв китаец казал, истината идва на бял свят тъй. — От пакета се показа древна, намаслена автоматична карабина „Ремингтон“. Дулото й беше отрязано на няколко милиметра пред скосената предна ложа. Прикладът беше изцяло махнат и заменен с дървена дръжка от пистолет, омотана с матовочерна лента. Миришеше на пот и ганджа.

— Сигурно нямаш втори?

— Абсолют, мъжки — отвърна Мелкум, бършейки смазката от черната цев с червен парцал. Черният найлон беше увит около дръжката в другата му ръка. — Растафариански воин съм, повярвай ми.

Кейс придърпа тродите надолу на челото си. Не се даде труда да постави отново тексаския катетър; щеше поне да се изпикае като хората в „Блуждаещ лъч“, ако ще да му е за последно.

Щракна превключвателя.