Невромантик

Леди Джейн Трета Мари-Франс Тесие-Ашпул си беше изрязала владенията ниско, наравно с вътрешната повърхност на черупката на „Блуждаещ лъч“, премахвайки лабиринта от стени, който някога ги е разделял. Тя живееше в една-единствена стая, толкова широка и дълбока, че далечните й краища се губеха в инверсния хоризонт, и подът се губеше зад извивката на вретеното. Таванът беше нисък и неравен, облицован със същата имитация на камък като стените на коридора. Тук-там по пода стърчаха назъбени парчета стена, високи до кръста остатъци от лабиринта. Точно срещу стълбището, на около десет метра от него, имаше правоъгълен тюркоазен басейн. Подводните му светлини бяха единственото осветление на апартамента. Или поне на Кейс му се струваше така, докато Моли не направи последната си стъпка. Басейнът хвърляше местещи се петна светлина по тавана над него.

Те чакаха до басейна.

Той знаеше, че рефлексите й са ускорени, форсирани от неврохирурзите за схватки, но не беше ги изживявал през симстимовата връзка. Ефектът приличаше на филм, пуснат на забавени обороти, бавен, изкусен танц, режисиран от инстинкта за убийство и годините тренировки. Като че ли тя обхвана и тримата с един поглед: момчето, застанало на високия ръб на басейна, момичето, усмихващо се над чашата си с вино, и тялото на Ашпул, със зяпнала черна лява очна кухина над приветливата му усмивка. Той носеше винената си роба. Зъбите му бяха много бели.

Момчето скочи от трамплина. Слабо, кафява кожа, перфектно тяло. Гранатата излетя от ръката й преди ръцете му да докоснат повърхността. Кейс разбра какво е тя в момента, в който плесна във водата: сърцевина от мощен експлозив, обвита с десет метра фина, чуплива стоманена жица.

Флетчерът й избръмча, изпращайки облак експлозивни стрели в лицето и гърдите на Ашпул, и той изчезна, и от разкъсаната облегалка на празния, покрит с бял емайл плаващ стол се заиздига пушек.

Дулото се завъртя към Джейн Трета, когато гранатата избухна, и симетричната сватбена торта от вода се издигна, пръсна и рухна обратно, но грешката вече беше направено.

На Хидео не му се наложи дори да я докосне. Кракът й се пречупи.

В „Гарвей“ Кейс изпищя.

— Доста време ти отне — каза Ривиера, докато претърсваше джобовете й. Ръцете й от китките надолу изчезваха в матова черна сфера с размера на топка за боулинг. — Видях веднъж масово убийство в Анкара. — Пръстите му измъкваха предмети от якето й. — Граната. В басейн. Експлозията изглеждаше доста слаба, но всички загинаха мигновено от хидростатичния шок. — Кейс усети как тя раздвижва изпробващо пръсти. Материалът на топката като че ли не оказваше повече съпротива от темперопяна. Болката в крака й беше разкъсваща, невероятна. Пред погледа й се люлееше червена мрежа.

— Ако бях на твое място, нямаше да ги мърдам. — Вътрешността на топката като че ли се сгъсти леко. — Това е секс-играчка, Джейн Трета я е купила от Берлин. Повърти си ръцете достатъчно, и ще ги смели на пюре. Вариант на материала, от който е направен този под. Предполагам, че нещо е пипано по молекулите. Боли ли?

Тя изохка.

— Като че ли си наранила крака си. — Пръстите му намериха плоския пакет с дрога в левия заден джоб на джинсите й. — Чудесно. Последната ми проба от Али, точно навреме.

Местещата се мрежа от кръв започна да се върти.

— Хидео, — каза друг глас, женски, — тя губи съзнание. Дай й нещо. За това и за болката. Много впечатляваща е, нали, Петер? Тези очила обичайно нещо ли са откъдето тя идва?

Хладни, спокойни ръце, с увереността на хирург. Ужилване на игличка.

— Няма как да знам — отговаряше Ривиера. — Никога не съм виждал мястото, където живее. Те дойдоха и ме прибраха от Турция.

— Спрол, да. Имаме там интереси. И веднъж пращахме Хидео. Всъщност вината беше моя. Пуснах да влезе едно момче, крадец. Той отмъкна семейния терминал. — Тя прихна. — Погрижих се да не срещне проблеми. За да изкарам акъла на другите. Беше приятно момче. Пробужда ли се тя, Хидео? Може би да й дадем още?

— От още ще умре — каза трети глас.

Кървавата мрежа се плъзна в мрака.

Музиката се върна, духови инструменти и пиано. Танцова музика.

К Е Й С . . . . . .

. . . И З К Л Ю Ч И

С Е . . . . . . . .

Послеобразите на проблесналите думи играеха през очите и набръчканото чело на Мелкум, докато Кейс махаше тродите.

— Пищеше преди малко, мъжки.

— Моли — отвърна Кейс с пресъхнало гърло. — Пострада. — Той измъкна бяла пластмасова бутилка от края на г-мрежата и смукна глътка безвкусна вода. — Изобщо не ми харесва как върви цялата тая.

Мъничкият монитор „Крей“ светна. Финландецът, пак на фона на смачкани и пресовани отпадъци.

— И на мен. Закъсахме я.

Мелкум се отбутна нагоре, изви се и погледна над рамото на Кейс.

— Тоя мъжкар кой е, Кейс?

— Просто картинка, Мелкум — каза уморено Кейс. — Един образ, който познавам от Спрол. Всъщност говори Ледомлък. Картинката трябва да служи да се чувстваме уютно.