Невромантик

— Че защо човек се самоубива? — сви рамене фигурата. — Предполагам, че ако някой изобщо знае, това съм аз, но биха ми потрябвали около дванадесет часа, за да обясня различните фактори от неговата история, и как те си взаимодействат. Той още отдавна беше готов да го направи, но все се завираше във фризера вместо това. Боже, че досаден стар мръсник. — Лицето на Финландеца се сбръчка от отвращение. — Всичко е вързано предимно с това защо той уби жена си, ако го искате с две думи. Но това, което го бутна оттатък ръба, за добро на всички, е че малката Джейн Трета намери начин да разбъзика програмата, която контролираше криогенната му система. И то трудно забележим. Така че всъщност тя го уби. Освен че той смята, че сам се е убил, и твоята приятелка, ангелът на отмъщението, смята, че тя го е очистила, като му е напълнила очната ябълка със сок от мекотели. — Финландецът запрати угарката си надолу през мрежата. — Е, всъщност предполагам, че точно аз дадох на Джейн Трета идейката, мъничко от старото ноу-хау, загряваш?

— Ледомлък, — каза Кейс, подбирайки думите си внимателно, — ти ми каза, че си просто част от нещо друго. По-късно ми каза, че ти няма да съществуваш повече, ако набегът успее и Моли пъхне думата в правилния куплунг.

Аеродинамичният череп на Финландеца кимна.

— Е, добре, с кого тогава ще имаме работа? Ако Армитаж е мъртъв, и ти вече няма да съществуваш, кой точно ще ми каже тогава как да изкарам тези проклети торбички с отрова от себе си? Кой ще изкара Моли оттам? Имам предвид, какво точно се предвижда да се случи с нас, след като ти махнем блокажите?

Финландецът измъкна дървена клечка за зъби от джоба си и я огледа преценяващо, както хирург оглежда скалпела си.

— Добър въпрос — каза той накрая. — Знаеш ли какво е сьомга? Вид риба… Тези риби са принудени да плуват нагоре по течението. Загряваш?

— Не.

— Ами и аз също изпитвам принуждение. И не зная защо. Ако трябваше да те запозная с личните си разсъждения по въпроса, нека ги наречем предположения, би отнело няколко твои живота. Защото съм му хвърлил маса мислене. И просто не знам. Но свършим ли тая работа, ако я свършим добре, ще стана част от нещо по-голямо. Много по-голямо. — Финландецът хвърли поглед нагоре и наоколо към мрежата. — Но тези части от мен, които сега съм аз, също ще бъдат в него. И ти ще си получиш обещаното.

Кейс се бореше с откаченото желание да тракне преден ход и да стисне гърлото на фигурата, точно над неугледния възел на ръждивата вратовръзка.

— Е, късмет тогава — каза Финландецът, обърна се с ръце в джобовете и се заизкачва обратно по зелената арка.

— Ей, задник такъв — обади се Платото, когато Финландецът вече беше направил десетина крачки. Фигурата му спря и се извърна назад. — А аз? Моята заплата?

— Ще си я получиш.

— Какво искаш да кажеш? — запита Кейс, гледайки как тесният туидов гръб намалява.

— Искам да бъда изтрит — каза конструктът. — Казвал съм ти го, помниш ли?

„Блуждаещ лъч“ напомняше на Кейс за ранна сутрин в изоставените центрове за покупки, които той беше виждал като тинейджър, слабо населени места, където нощните часове носеха пориви на застоялост, някакво замаяно очакване, напрежение, което те кара да гледаш насекомите, въртящи се около зарешетените крушки над входовете на тъмните магазини. Периферни места, малко извън границите на Спрол, твърде далече от непреставащото по цяла нощ бръмчене и движение на активната сърцевина. Тук го имаше същото усещане, че си обкръжен от спящите жители на един пробуждащ се свят, който не желаеш да посетиш, нито да знаеш нещо за него, за временно прекъснат скучен бизнес, за безполезността и повтарянето на все едно и също събуждане.

Моли беше забавила ход, или защото се намираше близо до целта, или загрижена за крака си. Болката беше започнала да си прояжда път през ендорфините, и той не беше напълно сигурен какво може да значи това. Тя не говореше нищо, стискаше зъби здраво и внимателно регулираше дишането си. Беше минала покрай много неща, които Кейс не беше разбрал, но любопитството му беше изчезнало. Имаше една стая пълна с рафтове с книги, милиони тънки листа пожълтяваща хартия, притиснати между подвързии от плат или кожа. По рафтовете имаше табелки с буквено-цифрови кодове; претрупана галерия, където Кейс беше видял през незаинтересованите очи на Моли пропукано, прашасало парче стъкло, табелка — погледът й автоматично беше отскочил към медната плака — „La mariee mise a nu par ses celibataires, meme“. Тя беше посегнала и го беше докоснала, и изкуствените й нокти се бяха плъзнали по лексановото покритие, предпазващо счупеното стъкло. Бяха минали покрай кръгли врати от черно стъкло, инкрустирано с хром, очевидно входът към криогенната система на Тесие-Ашпул.