Невромантик

Гърлото на дребничкия японец беше стегнато към облегалката на тесния сгъваем стол с парче тънка стоманена жица. Жицата не се виждаше на мястото, където прорязваше черния темперопор на възглавничката, и се беше впила също толкова дълбоко и в ларинкса му. На това място се беше съсирила сфера тъмна кръв, подобна на някакъв странен скъпоценен камък, червено-черна перла. Кейс забеляза грубите дървени дръжки, които плуваха на двата края на гаротата, подобни на износени парчета от дръжка на метла.

— Чудя се откога ли носи това със себе си? — каза Кейс, припомняйки си следвоенните странствувания на Корто.

— Може да пилотира лодка, Кейс, шефът?

— Може би. Бил е от специалните части.

— Хм, това японче няма вече да пилотира. И аз малко съмнително. Много нова лодка.

— Дай тогава да намерим рубката.

Мелкум се намръщи, отметна се назад и се отблъсна.

Кейс го последва в по-голяма зала, нещо като дневна, късайки и мачкайки ивиците разпечатка, които го оплитаха по пътя. Там имаше още сгъваеми столове, нещо, което напомняше бар, и Хосаката. Принтерът, все още плюещ тъничкия си език от хартия, беше вграден в стената, издут блок, старателно вграден в панел ръчно изработена ламперия. Кейс преплува над кръг от столове и тракна белия превключвател вляво от отвора. Тракането спря. Кейс се обърна и погледна към Хосаката. Пултът му беше надупчен на поне дузина места. Дупките бяха малки, кръгли и с почернели ръбове.

— Печелиш баса — каза той на Мелкум.

— Рубката заключена, мъжки — отвърна Мелкум от противоположната страна на залата.

Светлините помръкнаха, пробляснаха, отново помръкнаха.

Кейс издърпа разпечатката от отвора. Още нули.

— Ледомлък? — Той огледа бежовокафявата дневна с летящите из въздуха намотки хартия. — Ти ли мигна светлините, Ледомлък?

Панелът до главата на Мелкум се плъзна нагоре, откривайки малък монитор. Мелкум кимна разбиращо и избърса потта от челото си с парчето пластмасова гъба, закрепено на гърба на ръкавицата му, и се обърна да огледа екрана.

— Четеш ли японски, мъжки?

Кейс виждаше фигурките, примигващи по екрана.

— Не.

— Рубката е спасителна капсула, шлюпка за бягане. Като да отброява обратно. Костюма. — Той постави шлема си и защрака закопчалките.

— Какво? Той се измъква? По дяволите! — Кейс се отблъсна от принтера и профуча през оплетените разпечатки. — Трябва да отворим тази врата, човече! — Но Мелкум можеше само да потупа по шлема си. Кейс виждаше през лексана как устните му се движат, и как капчица пот се откъсва от разноцветната лента по ръба на пурпурната памучна мрежа, в която ционитът прибираше косата си. Мелкум дръпна шлема от ръцете му и го нахлузи на главата му, щраквайки с длани заключалките. Микромониторите от лявата страна на шлема заработиха в момента, в който връзките се включиха.

— Не знам японски, — каза Мелкум в предавателчето на костюма си, — но броенето грешно. — Той посочи една от линиите по екрана. — Рубката нехерметизирана. Излита с отворен люк.

— Армитаж! — Кей се опита да блъсне вратата. Механиката на нула-г го запрати обратно, премятайки се през разпечатките. — Корто! Не го прави! Трябва да говорим! Трябва…

— Кейс? Чувам те, Кейс… — Гласът едва напомняше този на Армитаж. Беше странно спокоен. Кейс спря да рита. Шлемът му се удари в стената отзад. — Съжалявам, Кейс, но трябва да стане така. Един от нас трябва да се измъкне. Един от нас трябва да свидетелствува. Ако всички останем тук, нещата ще свършат тук. Аз ще им разкажа, Кейс. Ще им разкажа за всичко. И за Гирлинг, и за другите. И ще стигна, Кейс. Знам, че ще стигна. До Хелзинки. — Внезапно настана тишина; Кейс я усети да изпълва шлема му като някакъв рядък газ. — Но ми е трудно, Кейс, дяволски трудно. Сляп съм.

— Корто, спри. Чакай. Ти си сляп, човече. Ще се блъснеш в шибаните дървета. И те се опитват да те очистят, Корто, кълна се в бога, те са оставили люка ти отворен. Ти ще умреш, и никога няма да можеш да разкажеш, а аз трябва да знам ензима, името на ензима, ензима, човече… — Той крещеше, гласът му беше изпълнен с истерия. В слушалките на шлема зави микрофония.

— Спомни си подготовката си, Кейс. Това е всичко, което можем да направим.

След това в шлема отекнаха объркано бърборене, бучащ радиошум и хармоници, виещи от дълбочината на времето от Крещящия юмрук насам. Откъслеци руска реч, след това непознат глас с акцента на Западното крайбрежие, съвсем млад: „Ние сме разбити, повтарям, «Буря над Омаха» е разбита, повтарям…“

— Ледомлък, — изпищя Кейс, — не ми прави този номер! — От клепачите му се откъснаха сълзи и отскочиха от стъклото на шлема като клатещи се кристални капки. След това „Ханайва“ избумка и потрепери, като че ли я беше блъснало нещо огромно и меко. Кейс си представи откъсването на спасителната шлюпка, изстреляна от експлозивните болтове, миг на бесен ураган от излитащ въздух, откъсващ лудия полковник Корто от креслото и от възпроизведените от Ледомлък последни мигове на Крещящия юмрук.

— Край, мъжки. — Мелкум погледна монитора. — Люкът отворен. Млък изключил контролната система.