Невромантик

— Нашият дълг за този момент, Кейс, ни води към полет. Бягство. Измъкване. Можем да достигнем до финландската граница утре по залез. Бръснещ полет, между дърветата, на ръчно. Дръж се здраво, момче. Но това ще бъде само началото. — Сините очи, прорязани над загорелите скули, се изпълниха със сълзи. — Само началото. Предателство отгоре. Отгоре… — Той се отдръпна от камерата. По разкъсаната му кепърна риза имаше тъмни петна. Лицето на Армитаж преди беше маскоподобно, безстрастно, но това на Корто беше лице на истински шизофреник. Болестта се беше отпечатала дълбоко в неволевата мускулатура, изкривявайки скъпите пластични операции.

— Полковник, чувам те, човече. Слушаш ли ме, полковник? Искам да отвориш… това… по дяволите, как се казваше, Дикс?

— Междинния люк — каза Платото.

— Отвори междинния люк. Просто кажи на централния пулт там при теб да го отвори, става ли? Идваме веднага, полковник. След това ще обсъдим как да се измъкнем оттук.

Ромбът изчезна.

— Момче, май нещо не чактис… — обади се Платото.

— Токсините — каза Кейс. — Шибаните токсини. — И се изключи.

— Отрова? — Мелкум гледаше над издрасканото синьо рамо на стария му костюм „Саньо“ как Кейс се бори с анти-г-мрежата.

— И махни това проклето нещо от мен. — Кейс задърпа тексаския катетър. — Прилича на бавна отрова, и оня задник горе знае как да я контрира, а сега е полудял като кенефен плъх. — Той зачопли предницата на червения си „Саньо“, забравил как да се справи с ключалките.

— Шефа те отровил? — Мелкум се почеса по бузата. — Имам аптечка.

— Исусе, Мелкум, помогни ми за тоя проклет костюм.

Ционитът се отблъсна от розовото пилотско кресло.

— Спокойно, мъжки. Дваж мери, веднъж режи, мъдрец го е рекъл. Отиваме там горе…

В гофрирания тръбопроход, водещ от задния люк на „Маркус Гарвей“ до междинния люк на яхтата, наречена „Ханайва“, имаше въздух, но те не разхерметизираха костюмите си. Мелкум прелетя през прохода с грацията на балетист, спирайки само за да помага на Кейс, който залази тромаво веднага щом излезе от „Гарвей“. Белите пластмасови стени на прохода пропускаха ярката слънчева светлина; вътре в него нямаше сенки.

Капакът на люка на „Гарвей“ беше кърпен и с вдлъбнатини от удари, и декориран с очертан с лазер Лъв на Цион. Капакът на люка на „Ханайва“ беше масленосив, гладък и недокоснат. Мелкум пъхна ръката си в ръкавица в тясна вдлъбнатина и Кейс видя как пръстите му се движат. Във вдлъбнатината просветнаха червени светодиоди, броейки назад от петдесет. Мелкум измъкна ръката си. Дланта на Кейс, опряна на капака, усети вибрацията на отварящия механизъм през скафандъра, вътре в костите си. Един кръгъл сегмент от корпуса на „Ханайва“ започна да се отдърва навътре. Мелкум сграбчи вдлъбнатината с една ръка и Кейс с другата, и капакът ги притегли навътре със себе си.

„Ханайва“ беше създадена в корабостроителниците „Дорние-Фуджицу“, и нейният интериор беше плод на дизайнерска философия, подобна на тази, която беше създала мерцедеса, който ги разкарваше из Истанбул. Стените на тесния шлюз бяха облицовани с имитация на ебонит, а подът беше покрит със сиви италиански плочки. Кейс се чувстваше, като че ли се намъква в покоите на някой богаташ през прозорчето на килера. Яхтата, сглобена на орбита, не беше предназначена за приземяване. Гладките й, подобни на тяло на оса очертания бяха прости и стилни, и всичко в интериора й беше премислено да допринася за общото впечатление на бързина.

Когато Мелкум свали оръфания си шлем, Кейс го последва. Те висяха насред шлюза, дишайки въздух, миришещ на бор. И с лек придъх на изгоряла изолация.

Мелкум подуши въздуха:

— Тук проблем, мъжки. На лодка винаги се надушва…

Една врата, облицована с тъмносив ултрадерматин, се плъзна плавно настрани. Мелкум се отблъсна от ебонитовата стена и преплува ловко през тесния отвор, свивайки в последния момент широките си рамене, за да се промуши. Кейс го последва тромаво, ръка за ръка, през високия до пояс, облицован и с релси по ръбовете отвор.

— Рубката натам — посочи Мелкум надолу по коридор с гладки кремави стени и се отблъсна по него без усилие. От някъде напред Кейс дочу познатото тракане на работещ принтер. То се засили, когато той последва Мелкум през друга врата и се заби в безформена маса от омотани разпечатки. Хвана парче усукана хартия и я погледна:

0 0 0 0 0 0 0 0 0 0

0 0 0 0 0 0 0 0 0 0

0 0 0 0 0 0 0 0 0 0

— Системата блокирала? — Ционитът прекара пръста си в ръкавица по колонката нули.

— Не — отвърна Кейс и сграбчи опиталия се да отплува шлем. — Платото каза, че Армитаж забърсал Хосаката тук в яхтата.

— Смърди кат’ да го забърсал с лазер, разбираш? — Ционитът опря стъпало на бялата подставка на швейцарска машина за упражнения и се отблъсна през летящия лабиринт от хартия, разбутвайки я настрани от лицето си.

— Кейс, мъжки…