Невромантик

Мина покрай източника на светлината — архаичен, ослепително ярък глобус, защитен от ръждивата извивка на решетка на винтове. Стилът на импровизирания захват някакси предполагаше детска работа. Той си спомни крепостите, които беше строил с други деца по покриви и наводнени мазета. Скривалище на богато хлапе, помисли си той. Този тип недоизпипаност не е евтина. Дето й викат атмосфера.

Тя мина покрай още дузина холограми, преди да стигне до входа на апартаментите на Джейн Трета. Една изобразяваше как безокото нещо от алеята в Базара на подправките се измъква от разкъсаното тяло на Ривиера. Няколко други бяха сцени на мъчения, инквизиторите винаги военни офицери, и жертвите без изключение млади жени. Те носеха отвратителната напрегнатост от шоуто на Ривиера във Вингтием Секльо, като че ли са замразени в синия блясък на оргазъма. Моли гледаше настрани, когато минаваше покрай тях.

Последната беше малка и замъглена, като че ли Ривиера е трябвало да я измъкне от някакво далечно лично ъгълче на паметта си и времето. Тя трябваше да коленичи, за да я резгледа — беше проектирана от гледната точка на малко дете. Никоя от другите холограми нямаше фон; фигурите, униформите, инструментите за мъчения, всичко беше изобразено просто така. Но тази беше пейзаж.

Тъмна вълна от трошляк се издигаше към безцветно небе. Зад гребена й се виждаха обезцветени, полуразтопени скелети на градски кули. Вълната от камънаци приличаше на мрежа, изпъстрена със стоманени пръти, извити грациозно като тънички струни, още прикрепящи на места огромни бетонни плочи. Предният план може би някога е бил градски площад; там стърчеше някаква фигура, нещо, което напомняше фонтан. Децата и войникът в основата му стояха неподвижни. Живата картина отначало объркваше. Моли сигурно я беше разбрала превилно преди Кейс още да я асимилира, защото я усети да се напряга. Тя се изплю и стана.

Деца. Подивели, в парцали. Зъби, блестящи като ножове. Язви на изкривените им лица. Войникът — по гръб, устата и гърлото му зееха разтворени към небето. Те се хранеха.

— Бон — каза тя, и в гласа й се усещаше някаква мекота. — Добър продукт си му, а, Петер? Налагало ти се е. Нашата Джейн Трета вече е твърде преситена, за да отваря задната врата за всеки дребен крадец. И затова Ледомлък намери теб. Идеалният избор, ако вкусът ти е от този тип. Демоничен любовник. Петер. — Тя сви рамене. — Но ти я убеди да ме пусне. Мерси. Е, време е за партито.

След това тя тръгна — наистина закрачи, въпреки болката — по-надалеч от детството на Ривиера. Измъкна флетчера от кобура му, откачи пластмасовия магазин, пъхна го в джоба си, и постави на негово място друг. Пъхна палеца си в деколтето на комбинезона на Модерен и го разкъса с едно движение до чатала. Острието на палеца й сряза жилавия поликарбон като гнила коприна. Тя се измъкна от ръкавите и крачолите, и останките се самозамаскираха, падайки върху тъмния фалшив пясък.

Тогава Кейс забеляза музиката. Не беше чувал такава музика — само духови и пиано.

Входът към света на Джейн Трета нямаше врата. Беше просто петметрова дупка в стената на тунела. Неравни стъпала водеха надолу, образувайки широка, плитка крива. Слаба синя светлина, движещи се сенки, музика.

— Кейс — каза тя и спря. Флетчерът беше в дясната й ръка. Вдигна лявата, усмихна се и докосна отворената длан с влажния връх на езика си, целувайки го през симстимовата връзка. — Запрашваме.

След това в лявата й ръка имаше нещо малко и тежко, палецът й притискаше мъничък бутон, и тя слизаше по стълбите.

18

Тя го пропусна само за миг. Почти го направи, но не съвсем точно. Влезе точно както трябваше, помисли си Кейс. Правилният начин беше нещо, което той можеше да усети, нещо, което беше забелязвал в позата на друг жокей, наведен над дека, с пръсти, летящи по клавиатурата. Тя си го имаше: действията, движенията. И го беше подготвила екстра за влизането си. Беше се подготвила въпреки болката в крака и беше слязла по стълбите на Джейн Трета като че ли си беше у дома, лакътят на ръката с оръжието на хълбока, предмишницата вдигната, китката отпусната, люлеейки дулото на флетчера с тренираната небрежност на дуелист от времето на Регентството.

Това беше представление. Беше като кулминация на цял живот гледане на записи за бойни изкуства, от евтините, с които беше израсъл Кейс. Той разбра, че за няколко мига тя беше всеки един лош герой, Сони Мао от старите видеота на Шоу, Мики Чиба, цялото това наследство чак до Ли и Истууд. Тя вървеше по начина, по който го обясняваше.