Невромантик

— Дрън-дрън — каза Финландецът. — Както казах на Моли, това не са маски. Имам нужда от тях, за да разговарям с вас. Защото нямам много от това, за което вие мислите като за личност. Всичко това обаче е просто зяпане по облаците, Кейс, щото, както вече казах, я закъсахме.

— Кажи си словото, Млък — обади се Мелкум.

— Кракът на Моли си отива, като начало. Не може да ходи. Предполагаше се тя да влезе, да очисти Ривиера, да измъкне магическата дума от Джейн Трета, да се качи при главата и да я каже. Сега се провали. Така че искам вие двамата да идете след нея.

Кейс зяпна лицето на екрана.

— Ние?

— Кой друг?

— Аерол. Образът от „Вавилонски рокер“, приятелят на Мелкум.

— Не. Трябва да е твойта особа. Да е някой, дето разбира Моли, дето разбира Ривиера. Мелкум за мускули.

— Май си забравил, че тук съм точно по средата на малко набегче. Да си спомняш случайно? За к’во ме накара да си довлека задника тук…

— Кейс, слушай. Времето ни е скъпо. Много скъпо. Слушай. Реалната връзка между твоя дек и „Блуждаещ лъч“ е радиовръзка на странична честота през навигационната система на „Гарвей“. Ще закарате „Гарвей“ в един много частен док, който ще ви покажа. Китайският вирус е просмукал напълно паметта на Хосаката. В нея вече има само вирус, нищо друго. Като влезете в дока, вирусът ще бъде включен в системата за охрана на „Блуждаещ лъч“ и ще махнем радиовръзката. Взимаш дека си, Платото и Мелкум. Намирате Джейн Трета, изцеждате думата от нея, убивате Ривиера, взимате ключа от Моли. Можеш да следиш как върви програмата, като включиш дека в системите на „Блуждаещ лъч“. Ще се погрижа за връзката. Отзад на главата има стандартен куплунг, под капаче с пет циркона.

— Убиваме Ривиера?

— Убивате го.

Кейс премига по посока на изображението на Финландеца. Усети как Мелкум слага ръка на рамото му.

— Хей. Забравил си нещичко.

Усети как гневът се надига в него, смесен със злоба.

— Ти сам си го начука. Взриви контрола на манипулаторите, когато изстреля Армитаж. Сега „Ханайва“ ни държи яко и стабилно. Армитаж надупчи другия Хосака, а бордовите отлетяха с рубката, нали?

Финландецът кимна.

— Така че си оставаме тук. И това значи, че заминаваш, приятел. — Той искаше да се изсмее, но смехът заседна на гърлото му.

— Кейс, мъжки, — каза меко Мелкум, — „Гарвей“ е влекач.

— Точно така — ухили се Финландецът.

— Разни удоволствия из големия свят отвън? — запита конструктът, когато Кейс отново се включи. — Бас държа, че поканата дойде от Ледомлък…

— Аха. Печелиш. Куанг действа ли?

— Звяр. Пълен убиец.

— Окей. Малко я вкиснахме, но действаме по въпроса.

— Нещо повече да ти се ще да ми кажеш?

— Адски бързам.

— Добре, м’че, не ме мисли мен. Така или иначе съм умрял.

— По дяволите — Кейс превключи, пресичайки дерящия нервите смях на Платото.

— Тя мечтаеше за състояние, включващо много малко от индивидуалното съзнание — говореше Джейн Трета. Беше протегнала голяма камея, едва побираща се в шепата й, към Моли. Изрязаният профил много приличаше на нейния. — Животинско блаженство. Мисля, че тя смяташе еволюцията на предния мозък за нещо като погрешна стъпка. — Тя отдръпна брошката и я заразглежда, накланяйки я, за да улови светлината под различен ъгъл. — Само в определени режими на извисяване индивидът — член на клана — би изпитвал по-болезнените аспекти на самоосъзнаването…

Моли кимна. Кейс си спомни за инжекцията. Какво ли й бяха дали? Болката все още беше там, но се усещаше като концентриран фокус от изкривени усещания. Неонови червеи, гърчещи се в бедрото й, допир на зебло, миризма на пържен крил — умът му изпита погнуса. Ако престанеше да внимава в тях, усещанията започваха да се припокриват и се превръщаха в сензорния еквивалент на статичен шум. Щом нервната й система беше в такова състояние, в какво ли щеше да е умът й?

3рението й беше ненормално ясно и ярко, дори повече от обикновено. Нещата като че ли вибрираха, всеки човек или предмет изглеждаше настроен на леко различна честота. Ръцете й, все още заключени в черната топка, лежаха на скута й. Тя седеше на един от столовете до басейна и счупеният й крак беше изпънат пред нея на възглавничка от камилска вълна. Джейн Трета, свита в твърде голяма джелаба от небоядисана вълна, седеше срещу нея на друга възглавничка. Беше много млада.

— Къде отиде той? — запита Моли. — Да се боцне ли?

Джейн Трета сви рамене под гънките на тежката бледа роба и отметна кичур черна коса настрани от очите си.

— Той ми каза кога точно да те пусна. Не искаше да ми каже защо. Всичко трябваше да бъде мистерия. Щеше ли да ни навредиш?

Кейс усети как Моли се поколеба.

— Щях да го убия. Щях да се опитам да убия нинджата. След това трябваше да говоря с теб.

— Защо? — запита Джейн Трета, пъхвайки камеята обратно в един от вътрешните джобове на джелабата. — Защо де? И за какво?

Моли като че ли изучаваше изтеглените, деликатни кости, широката уста, тесния орлов нос. Очите на Джейн Трета бяха тъмни и странно непрозрачни.

— Защото го мразя — каза тя накрая. — И това защото просто е част от това как са ми вързани жиците, какво е той и какво съм аз.