Нежна завист

— От Том Дръмънд — светкавично излъгах. Джени наостри слух.

— Том Дръмънд? От „Карфор Тръст“? Много харесван млад мъж. Късметлийка си, Александра, всички момичета в града ще ти завиждат.

— О, с Том сме само приятели — възразих, за огромна радост на Кевин, но долових неодобрението на Джени. Многозначително погледна розата ми, сякаш искаше да каже: „Приятелите не изпращат такива неща“. Но нима ме бе грижа какво си мисли? Тази вечер щях да се видя с Шеймъс.

Когато пристигнах в апартамента му, той ме чакаше. От кухнята се носеха апетитни ухания: яребици с гарнитура от спанак с масло, а за десерт френски ванилов сладолед с боровинки и малини.

— Под „храна за вкъщи“ обикновено разбирам нещо от близката пицария — задъхано отбелязах.

— Не и когато ще вечерям с красавица — весело каза Шеймъс и ми поднесе лъжичка боровинки. Едва успях да хапна. Тръпнех от вълнение като тийнейджърка на концерт на „Бойзоун“. През тялото ми преминаваха страстни вълни. Опитах се да укротя огъня с много скъпо бренди. — Откакто те видях за първи път, мечтая… да сложа нещо в устата ти.

— Хм — промълвих. Зърната на гърдите ми бяха настръхнали като след студен душ.

— Имаш толкова съблазнителни устни — каза Шеймъс. Наведе се и проследи очертанията им с върха на пръста си.

Станах дръзка. Притиснах устни към ръката му, а после плъзнах език по нея.

Шеймъс затаи дъх и пъхна пръст в устата ми. Всмуках го — смутено, защото това винаги ми се е струвало някак глупаво.

Той полудя. Сякаш някой бе натиснал бутон за задействане. Скочи от масата, сграбчи ръката ми и ме задърпа към леглото. Стана толкова бързо, че нямах време да го спра. Да кажа: „Хей, успокой топката, приятел“. Или: „Искам много бавно да обсипеш шията ми с целувки“. Не исках да разваля мига.

Бе завладян от страстни пориви. Ако една жена го прекъсне, мъжът я захвърля. Като бившия ми годеник Джъстин Робъртс, обзалагам се, че жена му Хана никога не му е казвала да бъде малко по-търпелив.

Този път поне не се тревожех заради бикините си. На път за дома бях вложила скромна сума в нова копринена прашка и тубичка гел „Кей Уай“ от „Буутс“. Бях доволна, но малко смутена, когато го купувах. Сякаш се похвалих: „да, ще правя секс“, но същевременно признах, че се нуждая от смазване.

Какво от това, по дяволите. Споделих с вас теорията си за оргазмите. Поне бях възбудена. „Може би с него ще го изживея“, замечтано си казах, докато Шеймъс сваляше дрехите си. Макар и обзет от неудържима страст, отдели време внимателно да ги сгъне и да ги окачи на облегалката на стола. Може би той бе мъжът, способен да ми достави наслада…

Но нямаше да се случи тази нощ. Не трая дълго, но щом сексът не е толкова велико изживяване, въпреки че всички го превъзнасят, може би това нямаше значение.

После ме накара да се обърна по корем, обви ръце около шията ми и романтично се вгледа в очите ми. Струваше ми се, че ще умра от щастие.

— Чаках те цяла вечност — каза Шеймъс. — Никога, никога не ме изоставяй.

* * *

Цялата седмица бе съвършена. Шеймъс ми даде ключове за апартамента си.

— Нима това не е доказателство за сериозни намерения? — похвалих се една вечер, докато хапвахме шоколад.

— Глупости — заяви Бронуен с пълна уста. — Просто иска да има играчка за секс подръка.

— Напълно съм съгласна — хладно потвърди Кийш.

— Просто завиждате — сопнах се аз. Шеймъс ми подари мобилен телефон, за да може да ми се обажда без риск да вдигне Кийша. Тя ще започне да го разпитва за Долорес и децата само за да го ядоса. Обича да дразни хората. Не искам никой да помрачава страхотната романтика.

— Не мога да повярвам, че предпочита теб пред Долорес — злобно подхвърли Гейл. Обзе ме чувство за триумф при мисълта, че тя ми завижда. Каква промяна!

— Напълно са се отчуждили. Не се развеждат заради децата — разпалено обясних.

Кийша изсумтя.

— О, стига, скъпа. Този тип е мръсник от класа. Купи си нови очила, явно розовите, които носиш, са твърде замъглени.

Не й обърнах внимание. Шеймъс тайно ми изпращаше стихове от Иейтс на компютъра. Прекарвахме повечето нощи заедно, а понякога и обедната почивка. Беше толкова драматично, сякаш душата ми бе пламнала.

Най-хубавото бе, че вече не се чувствах отхвърлена. Бях Пепеляшка и ходех на бал! Когато си самотна, ти се струва, че целият свят върви по двойки. Гъмжат из Лондон като гълъби или големи сини мухи. Стоят прегърнати пред входовете на кръчмите и с часове се целуват. Опипват се в киносалоните, когато се опитваш да гледаш филм. Развалят дори приятните ти неделни разходки в парка, седнали на тревата с бутилка евтино бяло вино и представляващи най-романтичната гледка след Ромео и Жулиета.

И казват „ние“. Винаги говорят в множествено число. „Какво ще правите през уикенда?“, „О, ще заведем децата на море“. „Ще отидем на село“. „Ще правим секс до умопомрачение ден и нощ, прекъсвайки само за да се уверяваме взаимно във вечна любов, докато ти се самосъжаляваш“. Е, последното аз го съчиних, но не можех да не си го помисля.

Изречено след „ние“, „аз“ звучи жалко. Това е далеч от идеите за независимост, но така го чувствам.