Нежна завист

— Не, Алекс, ето как стоят нещата. Казва, че не може да търпи това, че спя с други. Иска да се виждаме по-често.

— Просто му обясни, че не си готова за обвързване.

— Точно това направих. Отговори, че щом не ми е достатъчен, най-добре е да се разкарам.

— Колко поетично. Слушай, Кийша…

— Не искам да говоря за това. Искам само да разбера защо не могат просто да се носят по течението. Мъжете целят да те хванат в капан, всичко или нищо.

Поклати красивата си глава и гневно се отправи към изхода. Въздъхнах, но не я последвах. Мразеше край нея да има хора, когато е в такова настроение.

Снежанка застана до мен.

— Скъпа! Видя ли кой е тук? Шеймъс Мейън!

— Така ли?

Засиях като коледните светлини на „Оксфорд Стрийт“.

— Да — замърка тя, — ето го там. Целува жена си. Нали са най-сладката двойка?

Единадесета глава

Не изпаднах в паника.

Поне в първите тридесет секунди.

Останах спокойна. „Не реагирай твърде бурно — казах си. — Не реагирай по никакъв начин. Така ще доставиш удоволствие на русокосата вещица“.

— Сигурно си се припознала — колебливо казах аз.

— Не. — Снежанка повдигна вежди. Запитах се дали знае. Не й бях казала, но Гейл душеше след нея като кученце.

— Шеймъс е в Париж — заявих. — Има важна среща.

— Явно не е толкова важна, колкото да лъска сливиците на жена си с език — продължи да чурулика Снежанка. — Прелестното създание със сребристия костюм „Прада“ определено е Долорес, бих я познала навсякъде. Голяма сладурана. Казаха ми, че мъжът с нея е съпругът й.

— Не е възможно. Сигурно има любовник — запелтечих.

Снежанка се засмя.

— Слез на земята, Алекс! Едва ли би се целувала с друг мъж пред очите на цял Лондон.

— Какво? — извиках.

— Пред целия град, скъпа! Не, това е съпружеска целувка, нали е вълнуващо да видиш, че при някои двойки страстта не угасва и след като минат през олтара.

— Как изглежда той?

— Хм… слаб, с къдрава черна коса. Не мога да видя лицето му, защото Долорес го закрива. Елегантен тъмно кафяв костюм, вероятно „Осуалд Боутинг“. Явно си пада малко конте…

— Шеймъс не е конте — прекъснах я аз, обзета от страх, защото описанието твърде много напомняше за него.

— Ела да ги видиш. Ти ще ми кажеш — засмя се Снежанка. — Ако Долорес има любовник, това ще бъде истинска сензация!

За секунда страхът бе изместен от отчаяна надежда. Шеймъс ми се бе заклел, че заминава за Париж, след като през цялата седмица го бях молила да излезем заедно тази вечер. А Долорес да се целува с друг мъж пред камерите… Господи! Това бе основание за раз…

Застинах. Човек не се развеждаше заради целувки с брачния си партньор.

Долорес и Шеймъс бяха точно пред мен. Тя блестеше със съвършения си сребрист тоалет като морска сирена с изваяно тяло. А Шеймъс, моят Шеймъс, любовта на живота ми, спасителят ми, бе впил устни в нейните. С едната си ръка милваше талията й, а другата плъзгаше по стегнатия й задник. Телата им бяха така преплетени, сякаш бяха сиамски близнаци.

— Е? — ехидно попита Снежанка.

— Хм, да. — Удивително бе, че гласът ми може да звучи нормално, когато умът ми е блокирал. — Това е шефът.

Шеймъс се отдели от Долорес само за миг, колкото да си поеме дъх. С жест, от който всичко в мен се преобърна, обхвана главата й и платиненорусите й къдрици се разпиляха върху пръстите му, докато докосваше устните й с кратки нежни целувки.

„Прави това и с мен“, помислих си аз с ярост. Бе една от любимите ми ласки. Не можех да повярвам. Сякаш наблюдавах сцената на забавен кадър.

Не чух Кийша да се приближава към нас и усетих присъствието й едва когато потупа Снежанка по рамото.

— Мохамед каза, че те търси.

— Трябва да вървя, Алекс, скъпа, но ще се върна. Можеш да ме запознаеш с Шеймъс, а аз теб с Долорес — засмя се Снежанка. — Услуга за услуга, а?

Кийша притисна рамото ми.

— Казах ти, че е мръсник. Хубаво е, че го разбра сега.

— Хубаво ли? Какво хубаво има в това да видя гаджето си да се натиска с друга?

— Алекс — въздъхна Кийша. — Тя е съпругата му. Ти си другата жена.

Вече плачех. Не ронех малки, едва забележими сълзи, а по бузите ми се стичаха обилни солени струи, които размазваха фон дьо тена ми.

— Но той каза, че ще бъде в Париж. И че с брака му е свършено.

— Очевидно не е така, скъпа — тихо промълви Кийша. За миг зърнах отражението си в една от огледалните колони. Слава богу, че спиралата ми бе водоустойчива, но очите ми бяха зачервени, а лицето — на райета като шезлонг в Брайтън. Носът ми бе по-червен от на елена Рудолф. В този миг, изглежда, нещо щракна в съзнанието на Шеймъс, защото застина и съвсем бавно извърна глава към нас.

Видя ме. На лицето му се изписаха променливи емоции. Първата бе ужас, второто чувство за вина, а третата паника.

Долорес го погледна.

— Скъпи — силно прошепна тя, — познаваш ли момичето, което се излага така? Мислиш ли, че е пияна?

Кийша отвори уста, за да каже бог знае какво, но я сритах в пищяла, преди да проговори.

Искаше ми се да я ударя. Или него. Да потъна вдън земя, да побягна накъдето ми видят очите, но не можех да помръдна. Стоях като хипнотизирана. Парализирана.

Шеймъс каза:

— Да вървим, скъпа.

Поведе Долорес между хората.

* * *