Нежна завист

— Не е копеле. Сигурно го е принудила.

— О, да, принудила го е да й се нахвърли с такава страст. Алекс, забелязван е в компанията на доста жени.

— Какво искаш да кажеш? — ужасено попитах.

— Веднъж беше в „Куалино“ с много стройна брюнетка, облечена със страхотна рокля „Адзедин Алая“ с V-образно деколте и…

— Не ме интересува с какво е била облечена! — извиках. — Може би е било бизнес вечеря.

— Не зная. Мислиш ли, че хората се държат за ръце и се целуват по време на бизнес вечери?

В съзнанието ми изплува ужасяващ спомен. Веднъж за миг бях зърнала красавица с коса като на Луиз Брукс да маха за довиждане на Шеймъс пред входа на сградата.

— Миналия вторник беше в „Харви Никс“ с някакво момиче. Купуваше бельо. Съжалявам — добави Кийша.

Миналия вторник трябваше да бъде в Хъл. На конференция. После не ми бе подарил никакво бельо.

— Защо не ми каза? — едва успях да попитам. Сърцето ми бе обсебено от танцуващи видения на красиви жени като Долорес, с коси във всякакви цветове, дори зелен, но не и моя невзрачен пепеляворус. Колко ли кучки със съвършена външност и купища пари имаше по света? С по-интересна работа от моята. По-млади. По слаби. По-добри в леглото.

— Ти не желаеше да го чуеш — троснато отвърна Кийша.

Права бе. Не желаех да го чуя, особено сега.

— Изглеждаше разтърсен тази вечер — запелтечих аз.

Тя се засмя.

— Да, направо съкрушен.

— Може би иска да ми каже, че ще се промени, че ще…

— Точно така. А Газа9 ще стане феминист — просъска Кийша. — Ще поръчам пица.

— С два пъти сирене. Бекон, подправки, пеперони, аншоа и скариди — мрачно изрецитирах. В моменти на крайно отчаяние прибягвах до отчаяни мерки.

Пицата пристигна. Кийша запали няколко цигари и отвори бутилка шампанско, купено за рождения ден на някого от приятелите й, което все още очакваше специален случай.

— Какво ще каже той?

— На кого му пука? — попита Кийша и наля от него в чаши за чай. Здравата се натряскахме. Няма по-добра утеха от бутилка вино и бъбрене с приятелки, поне с една. Или Снежанка се бе насмъркала с кокаин и навярно след малко щяха да я отнесат на ръце да прекара нощта в някой от VIP апартаментите в хотела. Гейл щеше да отиде у Тони, за да готви и разтребва, да подрежда цветя и да демонстрира други качества на добра съпруга.

— ВМСМ. Проклети да са всичките — каза Кийша, отчупи парче чеснов хляб и го преглътна с шампанско. — Не е за вярване, че Ленъкс ме притиска така. Мразя известните мъже.

— Напротив, обичаш ги и затова искаш да бъдеш с тях колкото е възможно по-често.

— Мразя ги. — Кийша явно не ми обърна внимание. — Мислят се за супер пичове, скъпа, а искат ти да вършиш цялата работа.

О, не, бе започнала да говори на негърски уличен жаргон, който бе усвоила от Рики Лейк и Сали Джес Рафаел. Винаги ги гледахме заедно по телевизията, преди жестоките ми родители да ме принудят да започна работа. Любимите ни епизоди бяха онези, в които чернокожи жени си крещяха една на друга. Кийша се тресеше от смях и ръкопляскаше.

— Моят пич си има мен и не му трябва някаква фльорца с надупчен чорапогащник.

— Скъпа, стига си се фукала. Той ми купува цветя и бижута, ’щото съм готино парче.

— Не струваш и два цента, камо ли пукнат долар.

— Ти се чукаш за десет кинта, а фризурата ти е за два!

Заливахме се от смях. Предните зъби на някои от тези момичета липсваха, а други тежаха по сто кила и твърдяха, че били секси.

Кийша се държеше като негърка само когато пожелае. Обикновено цветът на кожата нямаше значение за нея, но видеше ли привлекателен чернокож американец, веднага бе готова да извика: „Здрасти, брато“, преди да я предупредиш да не прибързва. Веднъж много известен футболист я завел да я запознае с мамчето и била изхвърлена от къщата, защото не можела да готви пиле по креолски, сладки картофи или червен боб с ориз. Истинска трагедия.

— О, не ми се налага да готвя, намира се кой да ми готви — надменно казваше Кийша, но се бе наложило да скъса с футболиста, защото се срамуваше да му гостува отново.

— Защо не преставам да се срещам с тези нещастник? — провлачено промърмори тя.

— Защо не преставаш да бягаш от обвързване?

— Просто искам да се забавлявам. Те ме притискат — каза Кийша, сякаш очакваше съжаление.

— Слушай, скъпа, т’ва не е вярно — възразих, имитирайки нейния говор. — Ти си женска. Жените искат любов.

— Жените… не… могат… без… мъже, както… рибите… без… колелета — заяви Кийша, смушквайки ме на всяка дума.

— Жените не могат без мъже, както рибите без вода — казах аз и избухнах в сълзи.

— Оня тип не те заслужава, ’щото е мръсник — решително каза тя.

Замълчах. Знаех, че Шеймъс ще може да ми даде отговор. Хванах се за тази мисъл като удавник за сламка. Не бе възможно толкова голяма любов да не означава нищо за него, шампанското ми помогна да видя това толкова ясно!

Вратата се отвори със скърцане и влезе Бронуен, мокра до кости от сълзи.

— Той ме заряза. Накара ме да позирам гола за снимки — хленчейки сподели тя, — а после ме нарече „фригидна кучка“ и каза, че къса с мен!

Дванадесета глава

— Господи — извика Кийша, внезапно изтрезняла.