Нежна завист

Кийша ме завлече в тоалетната и ми хвърли няколко носни кърпички.

— Бързо изтрий тези сълзи.

— Не мога — изхлипах. — Искам да си отидем у дома.

— В никакъв случай. — Грубо започна да подсушава лицето ми. — Какъв фон дьо тен си сложила? — Започна да рови в чантата ми, но откри само коректор за тъмни кръгове и червило.

— Не го взех. Мога ли да ползвам твоя?

— О, и таз хубава — саркастично промърмори тя и посочи шоколадовите си бузи. — Не мисля, че моят тъмен махагон като на Иман е подходящ за теб. Ще трябва да се задоволим с това.

Попи влагата и възстанови грима ми поне до някакво подобие на приличен вид.

— Сериозно. Не мога да го понеса.

— Трябва да се стегнеш… Не му доставяй удоволствието. А какво ще каже Оливия Уайт?

Тези думи ме накараха да дойда на себе си. Въпреки че ми се повдигаше, закрачих обратно към салона, повтаряйки си редове на Шекспир: „Отново тръгваме напред, приятели, отстъпим ли, ще е предателство към мъртвите…“8

— Чуваш ли? — попита Кийша. — Ето, изпий това.

Взе един „Кир Роял“ и ми го подаде. Застинах. Отново видях Долорес. Бе хванала Шеймъс под ръка и го дърпаше към мен. Не исках да ги гледам, а необяснимо защо не преставах да ги зяпам. Сякаш бях станала свидетел на тежка катастрофа и стоях вцепенена от ужас.

— Засмей се — изръмжа Кийша. Хвърлих й убийствен поглед. — Засмей се! — настойчиво повтори тя.

Долорес се приближаваше, устремена към нас като танк.

Избухнах в истеричен смях и едва не разлях питието си.

Кийша безмилостно ме гъделичкаше по кръста. Подла кучка. Но също се засмя, докато се опитвах да запазя поне част от шампанското си. Сякаш и двете бяхме откачили.

— Здравей, Шеймъс — каза тя така силно, че всички да я чуят. — Аз съм Кийша, съквартирантка на Алекс. Много ми е разказвала за теб.

— Така ли? — уплашено промълви Шеймъс. — А… това е съпругата ми, Долорес. Алекс работи при мен. Как си, Алекс?

Навярно сте предположили, че нервите ми няма да издържат и ще заридая като домакиня, която реже лук, докато гледа как Гарет Саутгейт бие дузпа за Англия.

Но се лъжете.

Когато една жена застане срещу съперницата си, открива, че притежава неподозирана сила. „Как смее тази Долорес Мейън да ме гледа така надменно? Да се перчи с тоалетите и слугите си и с моя Шеймъс?“ казах си, обзета от ярост. Бях бясна, защото бях допуснала да ме види разстроена и мускулите на лицето ми трепереха. „Хей — помислих си със злорадство, — аз спя със съпруга ти, така че престани да се усмихваш самодоволно“.

Добре, добре. Зная, че вече загубих съчувствието ви, но се опитвам да бъда честна за онова, което се случи. Казват, че насилието не е решение на никой проблем, но грешат. Би ме накарало да се почувствам доста по-добре. Едва се сдържах да не се нахвърля върху напудрената кукла и да не разкривя изваяните й скули.

— Нищо ми няма. Преди малко скъсах с приятеля си.

— Някои мъже си въобразяват, че всичко може да им се размине — отбеляза Кийша, без да откъсва очи от Шеймъс.

— О, не бъди толкова сурова с него — глезено я упрекна Долорес. — Може би има обяснение.

Не можех да го погледна, но сърцето ми започна да бие учестено, когато той припряно промълви:

— Разбира се, че има.

— Алекс няма време да слуша обяснения — заяви Кийша. — Тя ходи с Ленъкс Колинс.

Преди да отрека, Кийша се усмихна лъчезарно на семейство Мейън и ме повлече към множеството хора.

— Вече можеш да си тръгнеш — гордо каза тя. — А в понеделник просто не му обръщай внимание. Върши си работата.

— Шегуваш се. Мислиш, че ще отида на работа в понеделник?

Кийша ме гледаше като извънземно.

— Не се дръж като откачалка, разбира се, че ще отидеш. За бога, Алекс, ти си истинска кралица на драмите. Поборичкала си се с един негодник в хоризонтално положение, е, добре дошла в клуба!

— Той каза, че има обяснение — колебливо й напомних аз и настръхнах.

— Обяснение! — изрева Кийша. — Дааа, скъпа. Нека ти спестя малко време. Обяснението му е, че иска да чука и жена си, и секретарката си. Дори не заслужава точки за оригиналност.

— Изпращаше ми стихове на компютъра. Толкова е романтичен. Нали ти разказах как хранихме патиците в парка?

— О, извинявай, сгрешила съм. Явно той е храбрият принц, дошъл да те спаси.

Млъкнах, защото дълбоко в себе си го смятах точно за такъв. Кийша просто не разбираше защо Шеймъс е специален за мен. Щом бе казал, че има обяснение, значи имаше. Вярвах му. Нали това е любовта? Доверие.

Тръгнахме да търсим Бронуен. Не би трябвало да е трудно да я открием с нейните ботуши с дебели подметки и лилава рокля. Подуших въздуха за мирис на трева, но напразно.

Снежанка се смееше в един ъгъл, заобиколена от мъже. Зърната на гърдите й изпъкваха под семплата копринена рокля. Мохамед и приятелите му изглеждаха изпаднали в транс.

— Някой все пак се забавлява — намръщено отбелязах.

— Е, Снежанка е голяма купонджийка — равнодушно каза Кийша. — Хайде, да се махаме от тук.

Хванахме последния автобус за дома.

* * *

Кийша ме задърпа нагоре по стълбите и ме накара да се преоблека, преди да заплача.

— Няма смисъл да цапаш костюма си, онова копеле не го заслужава.

Отново се ядосах.