Нежна завист

— Не си прави труда да звъниш пак — провлачено добави той. — Не е твоя работа. Нямам нужда от досадно кученце като Бронуен, което да върви по петите ми, и няма да търпя отраканите й приятелки да се бъркат в живота ми. Лека нощ.

— Почакай! Щом не искаш да говориш с мен, ще се наложи да се разприказваш пред полицията — процедих през зъби и най-сетне привлякох вниманието му.

— За какво намекваш, по дяволите?

— За онези снимки, шибано копеле — изръмжах аз. Изпитах удоволствие да го наругая, да излея яростта си. — Бронуен ще повдигне обвинение в изнудване, ако не й дадеш филма веднага.

— Няма нищо общо с изнудване.

— Аз не виждам нещата така. Всички ще свидетелстваме срещу теб. Работодателите ти ще бъдат доволни, а, Дик-мръсник? Управител на банка се оказва извратен психопат. Истинска сензация за жълтата преса, ако питаш мен, приятел. Ще се радвам да те видя публично унизен и още повече — на подсъдимата скамейка.

— Полицията няма да се заинтересува. Беше с нейно съгласие — изтъкна той, но вече не бе така самонадеян. Гласът му прозвуча почти уплашено. Кийша ме гледаше с ококорени очи и явно одобряваше това, което чува.

— Тя твърди друго. Тук сме три свидетелки и полицията проявява голям интерес, сладур. Знаеш ли с кого говорих? С инспектор Мери Бейкър и инспектор Сюзън Ембъри, шефките на отдела за сексуални престъпления в местния участък. Ненавиждат нищожества като теб. Впрочем, и началникът на участъка е жена. Ийв Менш. Така че ако ти стиска, продължавай да упорстваш.

Пълна измишльотина, но явно се хвана. Навярно жените в униформа са най-страшният кошмар за типове като него. Знаеше как би реагирала всяка жена, щом чуе подобна история. Почти долавях скърцането на зъбните колела в мишия му мозък.

— Ако ни дадеш скапания филм още сега, ще забравим всичко, стига да стоиш далеч от Бронуен. Не заради теб, а за да я оставиш на мира. Смърдиш като собствения си лош дъх.

— Добре.

Отговорът прозвуча вяло като ръкостискането.

— Ще изпратим един приятел след половин час. Стой си у дома, любовнико — предупредих го аз и затворих.

— Беше супер! Значи все пак имаш кураж, скъпа — одобрително каза Кийша и се обади на Рашид. За миг си представих как едрият мускулест мъжага с огромни лапи почуква на вратата на Дик. Рашид можеше да строши фотоапарата му с крака за секунди и да обърне всичко в къщата му наопаки. А Дик, който вечно философстваше на тема „контракултурата“, щеше да напълни гащите, когато нейните ангели на отмъщението се изправят срещу него.

Върнах се във всекидневната и прегърнах Бронуен, която най-сетне бе излязла от тоалетната, с бледо като восък лице, сякаш в него не бе останала нито капка кръв.

— Всичко свърши, нали? А снимките…

— Ще се погрижим.

— Нали той няма да пострада?

На лицето й се изписа такава загриженост за Дик, че разкъса сърцето ми.

— Няма, обещавам. Ще унищожим негативите. Брон, моля те, проумей, че той постъпваше ужасно с теб.

— Зная, зная, но го желая толкова отчаяно.

— Сексът с него не е бил приятен, нали?

— Само защото понякога искаше странни неща.

Така си и помислих.

— Бронуен, ти винаги се връщаше от дома му разплакана. Зная, че може би не го осъзнаваш, но не беше щастлива с него.

— Иска ми се само да върна времето назад, до началото на вечерта. Нещата можеха да бъдат различни — зарида тя и нямаше какво друго да сторя, освен да й дам още бренди и да й помогна да си легне. Веднага заспа. Плачът изтощава повече от маратонско бягане. Щеше да спи непробудно до сутринта.

Такава бе експертната ми преценка. Имах богат опит.

Кийша ме разцелува и каза, че отива да заведе Рашид. Трябваше с него да отиде човек, който знае историята на Бронуен. Съгласих се и останах сама.

Около час по-късно все още седях на дивана, когато Снежанка се прибра. Два мъжки гласа се засмяха, преди да я последват в апартамента й. Изпитах негодувание. Никой не биваше да се забавлява тази вечер.

Влязох в стаята си и отново потънах в размисли за Шеймъс в тъмнината. След дълго колебание реших да не му позволя да ме разиграва, но едва ли щях да изпълня заканата си. Може би Кийша се бе излъгала за другите жени. Тя не знаеше какво е да се чувства обградена с цялото му внимание. А бе крайно нечестно го сравнявам с Дик.

Последната ми мисъл, преди да заспя, бе как да го спечеля отново. Бе изпаднал в паника, нали? „Разбира се, че има“. Обяснение? Ако Шеймъс успееше да докаже, че се е променил, нещата можеха да бъдат различни.

* * *

На следващата сутрин Бронуен бе по-добре. Поне бе на себе си. Имаше онзи безизразен поглед на човек, чийто живот е загубил смисъл, но все пак трябва да го живее. Пропусна закуската. Каквото и да хапнеше, би й се сторило блудкаво и навярно всичко пред очите й изглеждаше сиво.

— Как си? — тактично попитах.

Поклати глава.

— Съвземам се.

— Неделя е. Почини си днес.

— Не мога. Трябва да снимам с Тревър Лейтън. Но дори и да бях свободна, почивката не би помогнала.

Права бе, така че не настоявах. Кийша се върна десет минути след като тя бе излязла, ухилена до уши.