Нежна завист

Подобен удар е като сериозна контузия. Отначало човек не усеща болката, защото е вцепенен от шока, но очаква всеки момент тя да го споходи.

— Какво искаш да кажеш? — прошепнах. — Всички онези неща, които изрече…

— Бях искрен, разбира се. Но трябва да разбереш — малко припряно заговори той, — че съм от типа мъже, които обичат жените. Просто не мога без компанията им.

Отново виновно сви рамене като хлапак.

Прозрях дълбокия смисъл на думите му. Опитваше се да ми каже, че дори след като съм узнала истината, на него му е все едно. Няма да се промени. Трябваше да избирам: или да го приема такъв, какъвто е, или напълно да се откажа от него.

Единственото бъдеще, което ми предлагаше, бе да бъда една от многото жени в харема му.

Навярно изражението ми е издало какво изпитвам, защото на красивото му лице се изписа тревога.

— Слушай, Алекс. Вече знаеш какъв съм и можем да започнем истинска връзка.

— Ти си лъжливо копеле — казах аз и за мой ужас по бузата ми се търкулна голяма сълза. Гневно я изтрих, но не преди да я забележи.

— Никога не съм твърдял, че си единствената за мен.

— Каза, че с брака ти е свършено.

— Е… Долорес настоя да опитаме отново.

— О, да, онази вечер определено си личеше, че е така.

Не можех да повярвам дори на тази глупост.

— Аз съм за свободната любов, Алекс. Моногамията просто не е естествена. Разликата между мен и повечето мъже е, че аз поне го признавам — гордо заяви Шеймъс. — Слушай, ти също можеш да се виждаш с други мъже, ако желаеш.

— Да, благодаря.

— Не цениш ли това, което имаме? Прекарваме си чудесно заедно. Цялата романтика на света е наша. Обичам да те притискам в прегръдката си. — Зелените му очи преливаха от нежност, докато сякаш забиваше нож все по-дълбоко в сърцето ми. Искаше ми се да падна на колене и да го умолявам да размисли, да разбере колко го обожавам и каква страхотна връзка имаме. Да го попитам за какво са му други момичета. Да обещая, че ще му дарявам всичко, което би могъл да поиска от една жена. Щях да отслабна, да вземам назаем тоалети от Кийша, да се запиша на курсове по готварство и галски език.

Но можете да се гордеете с мен.

— Всичко между нас приключи. Не деля гаджетата си — казах аз и излетях от офиса, преди напиращите сълзи да бликнат и да ме предадат.

* * *

Атмосферата в апартамента ни бе тягостна. Бронуен си дойде трезва и разплакана и се затвори в стаята си. Кийша пушеше цигара след цигара и гледаше видеозаписи на Ленъкс. А аз дори не бях в състояние да заплача. Чувствах се празна и посърнала като есенно листо.

Гейл се прибра около осем. Носеше синя хартиена кесия от „Тифани“ и си тананикаше.

— Господи, кой е умрял? — попита тя и се отпусна на дивана. — Някой отби ли се в „Планет Органик“ да купи нещо за мен? Соевото ми сирене е свършило. Вижте какво ми подари Снежанка.

Извади изящно сребърно колие от преплитащи се звезди. Бе толкова нежно и романтично, че отново ми се доплака. На мен никой не ми купуваше такива неща.

— Трябва да се задоволиш с това, което е останало в хладилника. Кийша скъса с Ленъкс…

— Е, това не беше истинска връзка — отбеляза Гейл с неизменния си високомерен тон.

— Може би, но е разстроена. Бронуен се раздели с Дик, а аз с Шеймъс.

— О. — Гейл потъна в размисъл за пет секунди. — Хей, вратата ми е отворена. Сигурна съм, че я затворих. Нали не си влизала да четеш романа ми? Ще те съдя, ако откраднеш идеята.

— На кого му пука за глупавия ти роман за природата!

Телефонът звънна. И трите скочихме. Чуехме ли звън, бяхме като кучето на Павлов. Всяка си мислеше, че може да е приятелят й. Мъжете оставят телефона да звъни безкрайно дълго, а не съм виждала жена, която да изчака повече от две позвънявания, преди да вдигне.

— Шеймъс е — промърмори Гейл и ми подаде слушалката. Грабнах я, напълно забравила за достойнството си. „О, моля те, кажи, че си осъзнал грешките си. Моля те, обещай, че ще се промениш…“

— Алекс Уайлд? Обзалагам се, че изглеждаш прелестна, както винаги. Какво ще кажеш да ти се реванширам? В петък вечерта, „Суон Лейк“, Ковънт Гардън, шампанско и прочие?

— А в събота сутринта обратно при жената и дечицата? Опомни се.

— О, стига, скъпа. Докога ще се държиш така?

— Всичко ми омръзна — излъгах.

— Може би някой ден ще ти омръзне, а на следващия ще забравим. Но точно сега — продължи Шеймъс похотлива нотка — и на теб ти се иска да се видим.

Тъжната истина бе, че е прав. Желанието ме измъчваше, сякаш в мен се бяха вкопчили зловещи пипала. Усетих топлина между бедрата и зърната на гърдите ми станаха твърди като стафиди. Господи, мъжете бяха страхотни късметлии, че можеха да спят с която поискат без последици. Във всяка връзка сексът лекуваше тъгата. Въпреки че не свършвах, неговата страст ми доставяше удоволствие и ме караше да се чувствам напълно земна жена. Това бяха единствените мигове, в които двамата говорехме на един и същ език, не с думи, а с целувки и допир на плът до плът, при който всички неприятни мисли изчезваха.