Нежна завист

Вече бях част от „ние“, можех да мисля за „нас“. Този път другата част не бе престъпник, хомосексуалист, лъжлив годеник или невярно американско копеле. Промяната ми харесваше. Шеймъс ми носеше подаръци — парфюми, които му харесваха, еротично бельо. Вечеряхме насаме в уютни затънтени ресторанти или в апартамента.

Сякаш бях попаднала в рая.

* * *

— Какво ще облечете за приема, скъпи мои? — попита Снежанка в събота сутринта. — Бе дошла с бутилка „Перие-Жуе“. — За настроение.

„По-скоро за да се перчиш“, мрачно си помислих аз, но другите бяха въодушевени.

— С лилава рокля от „Грани Тейкс а Трип“ и ботуши „Бовар“ — скромно отвърна Бронуен.

— С костюм „Никол Фари“ — заяви Гейл.

— Със сако „Алекзандър Маккуин“, рокля „Галиано“ — надменно каза Кийша и закопа всички. За „Версаче“ бе готова да извади най-ценното от арсенала си. Освен това там вероятно щеше да бъде Ленъкс Колинс, поредното гадже-звезда, защото обичаше подобни бляскави прояви. Всички боксьори можеха да присъстват безплатно. Следобед Кийша щеше да прекара три часа във фризьорския салон само за да блести до някой от тъмночервените костюми, които приятелят й винаги носеше, за да подчертават огнените му коси и сините му очи.

— Моят тоалет ще бъде скучен. Малка копринена рокля „Гучи“ — каза Снежанка със самодоволен тон, който издаде, че е платила за нея повече от годишния ми доход. — А ти, Алекс? С какво ще бъдеш?

— С новия си костюм „Джоузеф“ — гордо отвърнах. Шеймъс ми бе купил това екстравагантно облекло от лъскава тъмнокафява кожа, с прилепнал панталон. Откакто бях започнала да излизам с него, бях свалила три килограма само защото не можех да ям от вълнение.

— Ще имаш стимул да се въздържаш — беше се усмихнал той и ме бе накарал да се изчервя. Не можех да отрека, че в миналото съм била лакомо прасе, но това щеше да се промени. Дори когато съквартирантките ми хапваха шоколад, аз избирах нещо нискокалорично. Бях твърдо решена да стана слаба като Долорес, въпреки че Шеймъс не спеше с нея.

— Добре печелиш с печатането — ехидно подхвърли Гейл.

— Скоро ще получа повишение — излъгах.

— Хей, мислиш ли, че лилавото… този хипарски цвят подходящ ли е? — обърна се Снежанка към Бронуен.

— Дик го харесва — отвърна тя.

Дик бе голямата любов в живота на Бронуен. Ходеше с него от две години и копнееше да й предложи да се нанесе в апартамента му. Според нас той бе скапаняк и използвач. Дик бе управител на банка, с хубаво жилище в Бейсуотър и лъскаво синьо волво. Брон често му гостуваше, готвеше му, чистеше и гладеше ризите му като домашна помощница, но в задълженията й влизаше и да спи с шефа. Искаше от нея все по-щури неща, които никак не й харесваха, но все пак изпълняваше желанията му. Настояваше да облича къса пола без бикини отдолу, когато излизат, или смъкваше сутиена й, докато се возят в такси. Бе принудена да гледа порнофилми с него и да му се обажда от служебния си телефон, за да му говори мръсни приказки.

— Кара ме да се чувствам паднала толкова ниско — споделяше тя понякога с насълзени очи. — Толкова евтина.

— Разкарай го — гневно отсичаше Кийша. Тя не бе най-подходящият човек, с когото Бронуен би могла да разговаря за Дик, защото или предлагаше да повика свои познати гангстери да го пребият, или се ядосваше на Бронуен заради хленченето й.

— Обичам го — призна Бронуен веднъж през сълзи. — Жестоко се скарахме. Каза ми, че се запознал с някакво момиче и искал да я покани за тройка с нас. Отговорих му: „за нищо на света“, а той ми изкрещя, че не мога да бъда сигурна, че няма да ми хареса, щом не съм опитвала.

— Извратеняк. Кажи ми, че си отговорила „не“ — промълвих с умоляващ тон.

— Разбира се, не мога да си го представя.

Кийша се оттегли с гневна походка, вместо да каже нещо много обидно.

— Толкова се старая да му угодя — изхлипа Бронуен — но не мога да го направя, мислиш ли, че съм себична кучка?

— Така ли те нарече?

— Каза, че това е най-вълнуващата му фантазия и ако го обичам, ще се съглася заради него.

— О, Брон — казах аз и я прегърнах. — Заслужаваш нещо много по-добро. Можеш да имаш когото поискаш. Толкова момчета идват тук да те търсят.

— Но не искам тях, искам Дик — отново зарида тя.

„Дик-мръсник“, помислих си, но не го изрекох. Какво да й кажа? Дик й влияеше толкова добре, колкото сифилис, но нима можех да й давам съвети? Едно от бившите ми гаджета бе в затвора, а друго живееше с мъж… Докато се срещаш с някого, само разумът ти подсказва, че е негодник, но нима една жена се вслушва в гласа на разума, когато сърцето й говори?

Дик-мръсник щеше да бъде на приема. Надявах се да се държи почтено с Бронуен, вместо да я използва като противоотрова срещу собствената си задръстеност.

— Ще ви чакам там. С Тони ще пийнем коктейли и ще дойдем с неговата кола… доволно каза Гейл. — Само да успея да го накарам да премине на шампанско без изкуствени примеси.