Читаем Няма покой за мъртвите полностью

От самото начало той съжаляваше, че бе отстъпил пред молбите на онзи американски музей да му заеме „Желязната дева“; беше се поддал на потока от писма, с които го бе засипана уредничката, на жалните й молби по телефона и на уверенията й, че „Девата“ ще бъде едва ли не гвоздеят на една изложба, посветена на средновековните уреди за мъчение. Но дамата поне беше възпитана. За разлика от повечето уредници на музеи в Щатите, които се държаха, сякаш светът им принадлежеше, Роузмари Томас съумя да му извади душата с памук; увещанията й бяха колкото деликатни, толкова и ефикасни. Пък и удържа на думата си: появяването на „Девата“ в музея „Макфол“ се бе превърнало във вестникарска сензация, като изрично бяха посочени собствените му заслуги като директор на берлинския музей, любезно склонил да предостави експоната, така че в крайна сметка и той извлече някаква полза от тази работа. Сега обаче нищо не беше толкова важно за Крьоге, колкото връщането на експоната на мястото му.

Хранилището приличаше на гробница, без следи от човешко присъствие на фона на разнокалибрените сандъци и всевъзможните произведения на изкуството, очакващи поправка или реставрация, разпилените инструменти, купчините талаш по пода и праха в спарения лепкав въздух.

Крьоге се задави от отвращение. Как смееха подчинените му да оставят в такъв вид работното си място? Клатейки възмутено глава, той се запъти към най-големия сандък — с метър и нещо по-висок от него самия и около два пъти по-широк.

Обиколи го веднъж, сякаш беше изоставен от екипажа извънземен космически кораб, и се закова на място, когато забеляза дългата две педи пукнатина в шперплата. Да не би „Девата“ да бе пострадала при превозването?!

Грабна една електрическа отвертка от тезгяха и се залови за работа. Бързо отви дузината винтове от едната стена на сандъка и тя се отвори напред. Отвътре се разнесе слаба миризма на развалени яйца и гнили плодове.

С изкривено от ярост лице Крьоге си помисли, че някакъв тъп американски работник бе забравил сандвича си в неговата скъпоценна „Дева“.

Огледа от горе до долу видимата отвън страна на експоната. Не забеляза повреди, но беше длъжен да провери навсякъде.

Винтовете падаха един по един, парчета шперплат се търкаляха наоколо, докато накрая „Девата“ се извиси пред него в цялото си величие на чугунен монолит, мрачен и импозантен.

Крьоге си представи вътрешността й, железните шипове, впивали се някога в жива плът — един зловещ инструмент за изтезания, единственото избавление от който е била смъртта.

Той прокара длан по твърдата релефна повърхност, без да забелязва миризмата, която междувременно сякаш се бе засилила — миризма по-скоро на разлагащо се месо, отколкото на гнили плодове и развалени яйца — но иначе „Девата“ изглеждаше невредима.

И точно в този момент Крьоге погледна надолу и забеляза процеждащата се кафеникава течност.

— Was zum Teufel…

Той се наведе, за да натопи пръст в течността, но дръпна гнусливо ръката си — вонята беше непоносима и го удари в ноздрите с такава сила, че той се изправи ужасен, като за малко не повърна.

Известно време стоя втрещен пред „Желязната дева“, после бавно и не без усилие започна да я отваря.

Не бе стигнал далеч, когато нещото в нея — с големината на човек, завито в дебели найлони, облепено в тиксо и пристегнато с въжета — се килна напред и тежко се сгромоляса в краката му. От удара найлонът в единия му край се разцепи и някаква белезникава зърнеста каша, примесена с жълти и тъмночервени жилки, изтече около обувките на Крьоге, адска воня изпълни ноздрите му, стисна го за гърлото и изгори дробовете му като вряща сярна киселина. Сякаш хипнотизиран, той се наведе, за да погледне по-отблизо, и различи човешки череп с черна дупка вместо уста, която сякаш мърдаше.

Стиснал носа си с ръка, Крьоге се наведе още по-ниско, докато си даде сметка, че черната дупка беше пълна с червеи, които създаваха илюзията за движение.

Той се завъртя на място, размахвайки бясно ръце, но се подхлъзна в първичния бульон и се стовари тежко на пода, като главата му се озова на сантиметри от озъбения череп, който го гледаше втренчено с едната си очна кухина, изпълнена с подобна на желе маса, а той панически запълзя на колене и лакти назад, колкото можеше по-далеч от този ужас, и някак си успя да се изправи и да побегне навън, докато съдържанието на стомаха му изпълни гърлото му и бликна като фонтан през устата…

Джонатан Сантлоуфър

Полицейските доклади

Перейти на страницу:

Похожие книги

Утес чайки
Утес чайки

В МИРЕ ПРОДАНО БОЛЕЕ 30 МИЛЛИОНОВ ЭКЗЕМПЛЯРОВ КНИГ ШАРЛОТТЫ ЛИНК.НАЦИОНАЛЬНЫЙ БЕСТСЕЛЛЕР ГЕРМАНИИ № 1.Шарлотта Линк – самый успешный современный автор Германии. Все ее книги, переведенные почти на 30 языков, стали национальными и международными бестселлерами. В 1999–2023 гг. снято более двух десятков фильмов и сериалов по мотивам ее романов.Несколько пропавших девушек, мертвое тело у горных болот – и ни единого следа… Этот роман – беспощадный, коварный, загадочный – продолжение мирового бестселлера Шарлотты Линк «Обманутая».Тело 14-летней Саскии Моррис, бесследно исчезнувшей год назад на севере Англии, обнаружено на пустоши у горных болот. Вскоре после этого пропадает еще одна девушка, по имени Амели. Полиция Скарборо поднята по тревоге. Что это – дело рук одного и того же серийного преступника? Становится известно еще об одном исчезновении девушки, еще раньше, – ее так и не нашли. СМИ тут же заговорили об Убийце с пустошей, что усилило давление на полицейских.Сержант Кейт Линвилл из Скотланд-Ярда также находится в этом районе, но не по службе – пытается продать дом своих родителей. Случайно она знакомится с отчаявшейся семьей Амели – и, не в силах остаться в стороне, начинает независимое расследование. Но Кейт еще не представляет, с какой жутью ей предстоит столкнуться. Под угрозой ее рассудок – и сама жизнь…«Линк вновь позволяет нам заглянуть глубоко в человеческие бездны». – Kronen Zeitung«И снова настоящий восторг из-под пера королевы криминального жанра Шарлотты Линк». – Hannoversche Allgemeine Zeitung«Шарлотта Линк – одна из немногих мировых литературных звезд из Германии». – Berliner Zeitung«Отличный, коварный, глубокий, сложный роман». – Brigitte«Шарлотте Линк снова удалось выстроить очень сложную, но связную историю, которая едва ли может быть превзойдена по уровню напряжения». – Hamburger Morgenpost«Королева саспенса». – BUNTE«Потрясающий тембр авторского голоса Линк одновременно чарует и заставляет стыть кровь». – The New York Times«Пробирает до дрожи». – People«Одна из лучших писательниц нашего времени». – Journal für die Frau«Мощные психологические хитросплетения». – Focus

Шарлотта Линк

Детективы / Триллер
Секреты Лилии
Секреты Лилии

1951 год. Юная Лили заключает сделку с ведьмой, чтобы спасти мать, и обрекает себя на проклятье. Теперь она не имеет права на любовь. Проходят годы, и жизнь сталкивает девушку с Натаном. Она влюбляется в странного замкнутого парня, у которого тоже немало тайн. Лили понимает, что их любовь невозможна, но решает пойти наперекор судьбе, однако проклятье никуда не делось…Шестьдесят лет спустя Руслана получает в наследство дом от двоюродного деда Натана, которого она никогда не видела. Ее начинают преследовать странные голоса и видения, а по ночам дом нашептывает свою трагическую историю, которую Руслана бессознательно набирает на старой печатной машинке. Приподняв покров многолетнего молчания, она вытягивает на свет страшные фамильные тайны и раскрывает не только чужие, но и свои секреты…

Анастасия Сергеевна Румянцева , Нана Рай

Фантастика / Триллер / Исторические любовные романы / Мистика / Романы