Няма покой за мъртвите

Ала Бел беше едно блестящо изключение. Останалите с радост се оставяха да бъдат използвани. С течение на времето се бях научила да ги съжалявам, да гледам на тях като на безволеви жертви. Ако сега ги споменавам, то е само за да обясня за какъв човек съм била омъжена. Знам, че това е слабо като довод, но е единственото, с което мога да се оправдая пред децата си, които един ден ще прочетат тези мои думи.

Затова последната бележка в дневника ми е за тях.

Най-скъпи мои Бен и Лейла, помолих моята приятелка Бел да пази този дневник, докато дойде подходящият момент. Когато чуете тези думи, вие ще сте вече пълнолетни и ще владеете сами парите си. Няма повече да имате нужда от закрилник. И ще бъдете готови да узнаете истината.

Докато седях съвсем сама, нощ след нощ, в затворническата килия, безброй пъти се питах дали именно моят телефонен разговор с Питър онзи следобед не предопредели съдбата на баща ви. Дори се чудех дали нямам и аз пасивна вина за случилото се. Главната мотивация в живота на моя брат винаги са били парите и аз винаги съм го знаела. Дали не изпадна в паника, когато ме видя да се нахвърлям върху баща ви заради развода? Не мога да си представя собственият ми брат да е способен на такова злодеяние, а още по-малко да ме остави да умра вместо него. Освен това нямам никакви доказателства, по закон вината трябва да се доказва, а всички улики сочат към мен.

На вас ви е било казано, че съм убийца, че съм убила баща ви. Вярно е, че е имало случаи, когато съм желаела смъртта му, но не аз го убих. Не съм му нанесла удар, не съм проляла кръвта му. За мен е важно и двамата да знаете това.

Денят вече отива към края си, а утре е последният ми ден на този свят. Обичам ви, скъпи мои, и вечно ще ви пращам въздушни целувки от небето.

Ваша майка завинаги,

Роузмари Хюсън Томас

Бел затвори бавно дневника и тихо каза:

— Това бяха последните думи, които тя написа.

— Откъде можем да знаем, че всичко е истина? — сопна се Стан Балард.

— Този дневник е нейната предсмъртна изповед — обади се Ханк Закарайъс.

— Веднага след като написа това, тя ми го даде да го пазя — добави Бел. — Не е имала причина да лъже.

Нън си пое дълбоко въздух, погледна Питър Хюсън и каза:

— Трябва да допуснем, че Роузмари Томас казва истината. Което означава, че не е убила съпруга си.

Тес Геритсън

24

— Именно, не го е убила тя. Което не й пречи да е мъртва, полицай, благодарение на вас.

Това беше Бен Томас, синът на Роузмари. Макар че на пръв поглед младежът приличаше неимоверно много на баща си, очите му, сега впити в Нън, бяха същите като на покойната му майка. До него беше застанала сестра му, свела поглед; гъстата й кестенява коса закриваше отчасти лицето. Малцина от гостите бяха виждали децата на семейство Томас след делото. А междувременно те бяха завършили училище и сега следваха.

Бен пристъпи към Нън; беше видимо спокоен.

— Значи най-после и вие разбрахте онова, което ние винаги сме знаели: че майка ни е невинна. Какво трябваше да се случи, за да го проумеете?

Нън мълчеше. Залата беше притихнала.

— Какво ви беше нужно, за да си свършите работата, като разследвате нашия скъп вуйчо Питър? — Бен се обърна и прониза Питър Хюсън с поглед.

Питър въздъхна отегчено.