(няма заглавие)

— Сигурно изпада в ужас, че е станал дядо — реших аз. — Хванало го е шубето, както би се изразил той.

— Да, така си е — съгласи се Джина. — Освен това е себичен дъртак, който така и не е пораснал. Да не забравяме и това.

Виж, никой не смяташе, че моите родители са златна двойка, каквито бяха майката и бащата на Джина. На никого и през ум не би му минало, че нашите олицетворяват духа на времето. Снимката на майка ми никога не се беше появявала по лъскави списания, затова пък всички в квартала не можеха да я нахвалят какви домати отглежда. Въпреки всичко моите родители бяха изживели живота си заедно. Ние с Джина щяхме да направим същото.

Вече след сватбата ни наши приятели се влюбваха, женеха се, развеждаха се и намразваха до смърт бившите си съпрузи. Това нямаше да се случи никога с нас. Имахме различно детство, но въпреки това искахме едно и също.

Аз исках брак, който да издържи вечно, защото бракът на родителите ми беше такъв. Джина искаше брак, който да издържи вечно именно защото бракът на нейните родители не беше такъв.

— Точно това ни е хубавото — рече ми тя, — мечтаем за едно и също.

Направо лудееше по майка ми и баща ми и чувствата бяха взаимни. Нашите гледаха как това русо видение върви по пътеката в градината, гушнало внука им, разтапяха се от удоволствие и се усмихваха иззад очилата за четене и мушкатото.

Не можеха да повярват, че са извадили такъв късмет. Смятаха едва ли не, че имат за снаха самата Грейс Кели10. Джина пък ги смяташе за съвършени.

— Ще заведа Пат при майка ти и баща ти — каза тя, когато тръгвах на работа. — Ще ми дадеш ли клетъчния си телефон? Батерията на моя е свършила.

Дадох ѝ го на драго сърце. Не ги понасям тия джаджи. С тях имам чувството, че съм хванат в капан.

В апаратната се възцари лека паника.

— Мухата! — възкликна режисьорът. — Мухата пак е тук!

Тя — студийната муха, де — изникна върху монитора.

Нашата муха беше твар, огромна като бръмбар, с криле като на стършел и тяло, толкова разплуто, че сякаш беше на шаси. В един от кадрите в крупен план, точно когато Марти си четеше аутокюто, видяхме как мухата се рее лениво току над главата на нашия водещ и после се спуска на бавна спирала.

Живееше някъде в тъмните горни дебри на студиото, сред плетеницата от кабели, разклонители и прожектори. Появяваше се само докато излъчвахме шоуто, и ветераните в апаратната твърдяха, че изскачала от бърлогата си, раздразнена от топлината на прожекторите. Лично аз обаче бях убеден, че мухата е привлечена от сока или каквото има там в човешките жлези, когато участват в предаване на живо. Нашата студийна муха имаше вкус към страха.

Ако не броим въздушната ѝ акробатика, разговорът на Марти с Клиф вървеше добре. В началото младият представител на зелените беше доста притеснен — току се почесваше по тридневната четина, подръпваше мръсните си плитчици и пелтечеше някакви несвързани изречения, веднъж дори извърши смъртния грях в телевизията — вторачи се право в камерата. Но с притеснителни гости Марти бе смайващо мек, очевидно споделяше каузата на Клиф и накрая успя да го накара да се отпусне. Чак към края на разговора работата се спече.

— Искам да благодаря на Клиф, че тази вечер беше наш гост — рече Марти както никога доста тържествено и замахна, за да отпъди студийната муха. — Искам да благодаря и на всичките му съмишленици, които живеят по дърветата край летището. Битката, която те водят, е за всички нас.

Когато ръкоплясканията поутихнаха, Марти се пресегна и се ръкува с госта си. Клиф стисна дланта му. И продължи да я държи. После бръкна в мърлявата си дрешка — нещо като народна носия, и извади белезници. Докато Марти зяпаше с плаха усмивка, Клиф щракна едната метална халка около китката си, а другата — около ръката на водещия.

— Свобода за птиците! — рече той тихо.

Сетне се прокашля.

— Моля? Това пък какво е? — възкликна Марти.

— Свобода за птиците! — подвикна вече по-самоуверено Клиф.

Марти поклати глава.

— Ах, ти, смрадливо копеленце! Давай ключа от тая дивотия!

Горе в апаратната загледахме как сцената се разгръща върху редицата екрани, блеснали в мрака. Режисьорът продължи да си оркестрира петте камери:

— Дай Марти в едър план… втора… покажи отблизо белезниците, четвърта…

Мен обаче ме обзе чувството, познато на всеки, който е участвал в предаване на живо и е разбрал, че е станал голям гаф, чувство, съчетаващо леко гадене, парализа и ужасно вцепенение, заседнало ти като буца на гръкляна.

Най-неочаквано мухата изникна отново, покръжи-покръжи над косата на Клиф, после осъществи съвършено приземяване точно върху носа му.

— Свобода за птиците!

Марти си погледна ръката, явно не можеше да повярва, че е прихванат с белезници към този мърляч, чийто грим вече бе започнал да се размазва от прожекторите. Вдигна каничката с вода, оставена върху масата между двамата, и сякаш за да пропъди мухата, лисна водата върху лицето на Клиф. Последва взрив от кръв и вода. В ръката на Марти беше останала само дръжката на каната.

— Майната им на птиците! — възкликна той. — Майната и на скапаната озонова дупка!