Нощна стража

Започна да обмисля първия си ход. Поне един държеше на прицел риболовния кораб, може би от най-горния прозорец на склада, а това автоматично изключваше възможността да стигне до кораба по кея. Замисли се дали да не опита с плуване, но щеше да бъде чудесна мишена, ако я забележеха във водата. Оставаше само пътят от задната страна на склада, но дали и там не се криеше някой? Имаше само един начин да разбере.

Тя изскочи от прикритието на мерцедеса, тичешком стигна до склада и се притисна до голата тухлена стена. Бе извадила късмет — от тази страна нямаше нито един прозорец, така че никой не можеше да я види. Тя предпазливо надникна иззад ъгъла. Изглеждаше пусто. На стената, точно между прозореца и вратата, видя метална стълба. Хрумна й нещо. Изтича край прозореца, без да се крие, и бързо изкачи първите десетина стъпала. После спря и изчака. Нищо. Тъкмо когато вече мислеше, че не са се хванали на въдицата, от прозореца колебливо се подаде дулото на един колт. Бе възбудила любопитството им. След малко се показа и ръката, която държеше револвера, но въпреки че бе изключително добър стрелец, Сабрина изчака — искаше човекът да се наведе още малко през прозореца. Пистолетът изчезна също така внезапно, както се бе появил. Тя тихо изруга, ядосана на себе си, но сега поне знаеше, че в склада са двама. Другият пазеше риболовния кораб и кея може би с далекобойна пушка.

Прибра своя „Берета“ в кобура на кръста си и се качи догоре. Прехвърли се на покрива, като внимаваше да не вдига никакъв шум. Логиката й казваше, че всеки склад има амбразура на покрива. Този не бе изключение. Покривът под краката й бе устойчив и тя се придвижи предпазливо по четиридесет и пет градусовия наклон към прозорчето. То също бе разбито и ослепителната слънчева светлина й даваше прекрасна възможност да огледа вътрешността на склада. Изведнъж го видя — стоеше с оръжие в ръка на тясната платформа до горния прозорец с изглед към кея. Сега обаче не гледаше навън, очите му шареха между двете врати — бе изпълнен с напрежение и очакване. Видя я в последния момент, но когато насочи нагоре своя снайпер „Маузер СП“ 66, слънцето блесна право в очите му. Сабрина го простреля два пъти в сърцето. Първият. Оставаха още двама.

От мястото, където беше, не можеше да види втория мъж, но знаеше, че е там и че оръжието му е насочено към таванското прозорче. Трябваше обаче да рискува. Стисна здраво пистолета си в ръка и стремглаво скочи долу, свитите й колене се удариха в платформата. Един куршум рикошира от парапета само на сантиметри от нея. Все още свита на земята, успя да стреля два пъти по отдалечаващата се фигура, но мъжът вече бе на кея. Беше го изпуснала.

Сега двамата сигурно се прегрупираха на кораба за последен, решителен отпор. Помисли си, че притиснатите в ъгъла животни са най-опасни. Но залогът се бе вдигнал — бе твърдо решила да ги надхитри и да открие портфейла с документите. Слезе от площадката и безшумно отиде до вратата на склада, после огледа риболовния кораб, от който я деляха само десет метра. Мостикът, разбира се, отпадаше. Изведнъж реши как да постъпи. Избра си няколко ориентира по носа на кораба и на зиг-заг се хвърли напред, сърцето й бясно биеше. Долови с крайчеца на окото си някакво движение на капитанското мостче и само миг по-късно край ухото й свирна куршум, после втори. Прескочи борда на кораба, приземи се със свити колене и не спря да се търкаля, докато не стигна безопасното укритие на една камара празни щайги.

След като успокои дишането си, предпазливо се промъкна до стъпалата, които водеха към капитанското мостче. Безшумно се качи горе и отвори с ритник вратата, здраво стиснала пистолета си с две ръце. Нямаше никой. И портфейлът с документите не бе там. Къде ли можеше да бъде? В капитанската кабина? Тя погледна към другата врата вдясно, която бе затворена — сигурно водеше надолу, към помещенията за екипажа. Не направи дори крачка натам — мъжът с пушката се бе притаил и я чакаше. Върна се на палубата, като не спираше да се оглежда наоколо. Нищо не помръдваше. Спря пред входния люк и провери дали няма капан. Всичко бе наред. Като насочи пистолета си към стълбите и се убеди, че е чисто, тя тръгна напред и затвори вратата след себе си. Така нямаше да могат да я изненадат в гръб, без да ги чуе. Затова пък се движеше почти на тъмно и трябваше да бъде нащрек за всевъзможни капани. Натъкна се на жица на третото стъпало. Прескочи я и продължи нагоре, като проверяваше всяко следващо стъпало с пистолета си. Други жици нямаше.