Нощна стража

— Подозирах, че нещо ще се обърка — просто предчувствие. А знаех, че — ако предчувствието ми излезе вярно, — няма да имам много време да сменям картините. Точно така и стана. Прехвърлих се тук веднага щом Си. У. излезе и сложих панела от тази страна, за да се вижда фалшификатът. Точно тогава се появи Драго — всичко висеше наистина на косъм. Пет секунди по-рано, и щеше да ме залови.

Греъм се загледа в краката си.

— Мисля, че ти дължа извинение.

— Ще се задоволя и с това — отвърна Колхински и посочи джоба на ризата му, откъдето се подаваше пликът.

Греъм му го подаде и Уитлок плесна с ръце.

— Е, празненството свърши! Колкото по-бързо приберем делтапланите, толкова по-скоро ще се върнем в хотела.

— И толкова по-скоро ще можеш да се изкъпеш — добави с усмивка Сабрина.

— Това се разбира от само себе си — отвърна Уитлок и загледа накриво Колхински.

— Както казвате вие, англичаните, целта оправдава средствата — не му остана длъжен той.

— Какво ще стане с Шрадер и Драго? — попита Сабрина.

— Вече е издадена заповед за арестуването на Драго. Обвинението е, че незаконно се е опитал да вкара наркотици в Бразилия — отвърна Колхински. — Дори само това ще го прати за десет години в затвора. С Шрадер положението е по-сложно. Бихме могли да го арестуваме, защото е откраднал „Нощна стража“, но това ще предизвика сензация, а от „Райксмузеум“ например биха желали на всяка цена да избегнат този вид реклама. Полковникът вече се е срещнал с представители на Холандия и Бразилия, както и на другите пет страни, неволно замесени в тази история. Ще се опитат да намерят някакво решение на проблема. Веднага щом се върнем в хотела, ще му се обадя по телефона да разбера докъде са стигнали.

Уитлок погледна нагоре към „Данае“ и каза:

— Не бих искал да съм на мястото на Шрадер в момента, честна дума.

Сабрина проследи погледа му.

— Аз пък не бих искала да съм на мястото на Драго, когато Шрадер го пипне за гърлото.

— Аха — промърмори Греъм и се засмя. — Може и Шрадер да го арестуват, за убийството на Драго.

— Няма да се изненадам особено — отвърна Сабрина и тръгна след останалите, за да разглобят делтапланите.

Драго трябваше да вземе от сейфа във всекидневната резервната си лична карта, за да може да влезе в кабинета си. Без да обръща внимание на безпорядъка наоколо, той вдигна пистолета „Бернадели“ от пода под бюрото и го прибра в кобура. Тръшна се на въртящия се стол с висока облегалка и като извади своя „ЧЗ“ 75, го сложи на бюрото пред себе си. Прерови джобовете си за цигари, не намери нищо и тъкмо се канеше да потърси в чекмеджетата на бюрото, когато вратата се плъзна настрани и влезе Шрадер. Драго се отпусна назад в стола. Знаеше, че никакви думи не могат да утешат Шрадер за това, което се беше случило.

— Загинаха четиринадесет души. Хангарът и контролният център са унищожени от пожар, хеликоптерът се взриви, стартовата площадка е непоправимо разрушена, а стените приличат на стрелбище. Въпреки че, както изглежда, всичко това не те безпокои особено.

Драго се наведе напред и опря лакти на бюрото.

— Незабавно подавам оставка, ако за това сте дошъл. Ако желаете, мога дори да я напиша.

Шрадер отиде до прозореца.

— Кажи ми откога знаеш, че тези Греъм са измислено семейство? И че работят заедно с руснака?

— Заподозрях, че не са тези, за които се представят, още когато ги видях за пръв път в „Ривиера Клъб“, но не разполагах с нищо конкретно, което да потвърди подозренията ми. Легендата им беше непоклатима. Що се отнася до руснака, нямах никаква представа, че е заедно с тях, до мига, когато дойдоха да го освободят.

— И успяха. Освен това са отнесли със себе си и оригинала на „Нощна стража“.

— Но това е невъзможно! Той през цялото време беше в галерията с вас, нали?

— И аз така мислех, докато не го разопаковах. Точката в центъра на барабана е пурпурна, а не черна. Сигурно са ги сменили във фургона.

— Не може, няма… — Драго млъкна и бавно кимна с глава — Но, разбира се, фалшиви панели!

Шрадер седна във фотьойла срещу бюрото му.

— Но не това е най-важната причина да съм тук. Докато стоях затворен в галерията, проведох един-два телефонни разговора. Тази сутрин са намерили тялото на Шивон Сен-Жак в залива Ботафого.

— Шивон мъртва? — възкликна Драго. Изглеждаше ужасен.

— Застреляна е в сърцето с деветмилиметров куршум „Парабелум“, точно като тези, които използваш за своя „ЧЗ“ 75.

Драго погледна към пистолета.

— Нали не смятате, че имам нещо общо с това, господин Шрадер?

— Говорих също така с Колумбия. Руснакът беше прав, нали?

— Прав за какво?

— За наркотиците — отвърна Шрадер и като извади един „Валтер“ 5 от джоба на сакото си, се приближи до бюрото и взе пистолета му. — Може да не съм стрелял от години, но от такова разстояние дори аз няма как да не уцеля. Смятам да предам пистолета ти на полицията, за да видят дали от него е изстрелян куршумът, който са извадили от тялото на Шивон. Ще пристигнат всеки момент.

Устата на Драго се изкриви в нервна усмивка, докато бавно протягаше ръка към кобура с другия пистолет, който висеше под бюрото му. Шрадер обаче не трябваше да спира да говори.