Нощна стража

Салтазар бе дошъл в съзнание още когато пилотът се обади за пръв път и сега се хвърли върху Греъм. Блъсна го към Сабрина и двамата паднаха на пода, а Салтазар натисна два бутона на таблото и се наведе да вземе един от падналите пистолети Греъм измъкна валтера от колана си и стреля два пъти в гърдите му. Уби го на място. Сабрина се изправи, взе своя пистолет от Салтазар и се обърна към екрана.

Плъзгащите се панели на стартовата площадка се бяха разделили и в хангара отдолу платформата с хеликоптера бе започнала да се издига под действието на хидравлична преса.

— Точно както в главната квартира в Цюрих! — възкликна Сабрина.

— Същото си помислих и аз. В системата обаче има една грешка, която бе поправена едва след като за малко не стана нещастен случай — Греъм погледна двата светещи бутона на таблото. — Виж кое какво е — седми и двадесет и трети номер.

Сабрина провери на диаграмата.

— Седем е за стартовата площадка, а двадесет и три — за хидравличната преса. Какво смяташ да правиш?

— Всичко зависи от това, дали и тук е допусната същата грешка.

— Каква грешка? — попита тя. — Аз нищо не знам.

— Потулиха случая — отвърна той и като срещна въпросителния й поглед, продължи: — Вратите трябва да имат предпазен механизъм, за да не могат да се затворят, докато работи хидравличната преса. Оказа се, че това не било направено, и когато веднъж случайно някой натиснал бутона, панелите започнали да се затварят, докато хеликоптерът още се издигал. Добре че един техник се сетил бързо да натисне бутона за сваляне на платформата, иначе… Панелите се затворили буквално на сантиметри от роторите на хеликоптера.

— Искаш да притиснеш хеликоптера? — извика ужасена тя.

— Да, ако мога. Знам, че е варварско, но не по-малко варварски е този гранатомет. Няма защо да ти казвам какво ще стане с делтапланите, ако ги уцели противотанков снаряд, а те са единственото, което може да ни измъкне оттук.

Сабрина неохотно кимна — беше прав.

Когато хеликоптерът застана на едно ниво с панелите, той спря хидравличната преса и натисна бутона, който затваряше вратите.

Хеликоптерът спря, но панелите не помръдваха.

— Салтазар, какво правиш? — долетя от високоговорителя гласът на пилота.

Греъм натисна бутона още веднъж и вратите започнаха да се затварят.

— Салтазар, вратите! Спри ги, за Бога, спри ги, чуваш ли! — изкрещя пилотът.

Другият мъж свали гранатомета от рамото си и изскочи от хеликоптера, като отчаяно се оглеждаше наоколо. Бе хванат в капан — платформата бе най-малко на десет метра от пода. Пилотът като обезумял се опитваше да вдигне машината и включи двигателите, но перката се бе завъртяла само веднъж, когато вратите притиснаха хеликоптера. Той се смачка навътре като пластмасова играчка, попаднала в менгеме, и Сабрина извърна глава. Хеликоптерът избухна. Плъзгащите се панели потръпнаха и спряха, а пламтящите отломки се посипаха надолу върху съоръженията под платформата. Бутонът не издържа, стана късо съединение и за броени минути целият пулт бе обхванат от пламъци.

Сабрина последва Греъм в коридора и като отвориха вратата, тръгнаха нагоре по стълбите. Стигнаха необезпокоявани до градината и с облекчение установиха, че делтапланите са цели и невредими. Страхуваха се, че може да са пострадали или от хората на Драго, или от разхвърчалите се след експлозията на стартовата площадка отломки. Побързаха да излетят и на поляната остана само делтапланът на Греъм с продупчено от куршумите крило.

Когато се приземиха до кафенето, Колхински и Уитлок вече ги очакваха.

— Добре ли сте? — викна Уитлок.

Сабрина свали шлема си и разтърси глава. Косата се разпиля по раменете й тя се усмихна. Нямаше нужда да казва нищо повече.

Греъм хвърли шлема си и погледна към Колхински:

— Да не мислиш, че това е игра, по дяволите? Защо не взехте мерцедеса? Уплаши се, че няма да получиш обезщетение за разходите си, така ли? Понякога наистина издребняваш, Сергей.

— Свърши ли? — попита с леден глас Колхински. — Защото имам да ти покажа нещо. Или искам прекалено много?

Греъм поклати глава. Колхински заобиколи фургона и му махна да се приближи.

— Отиди и ти с Майк — каза Уитлок на Сабрина. Колхински я изчака, после отвори вратите и се покатери в празния фургон. Отвинти фалшивия панел на едната стена и го отмести. Отзад имаше абсолютно същия сандък като този, който бяха видели в Амстердам. Греъм невярващо го посочи с ръка, изгубил дар слово. Колхински кимна.

— Да, това е оригиналът.

— Нищо не разбирам, Сергей — каза Сабрина и оправи косата си.

— Нито пък аз — допълни Греъм.

— Снощи монтирах фалшивия панел от другата страна на фургона, за да скрия зад него фалшификата.

— Чакай, как така фалшификатът се е оказал в теб? — прекъсна го Греъм.

— Много просто, изпратиха ми го от Мет.

— И какво виси там сега? — попита Сабрина.

— Нищо. Днес е понеделник, почивният ден на музея. Един „Дорние“ на ЮНАКО чака на летището, за да отнесе картината в Ню Йорк, така че да могат утре да я изложат.

— Добре, но защо е трябвало да слагаш фалшивия панел от другата страна? — все още не разбираше Сабрина.