Нощна стража

— Майк, кажи какво смяташ да нравиш! — изсъска тя.

Той вдигна картата и каза:

— Ще отворя вратата с това и ще метна вътре гранатата.

— Така ще унищожиш цялата апаратура!

— Няма — засмя се като ученик той. — Не съм махнал предпазителя. Но онези вътре няма да знаят.

Той пъхна картата в отвора и веднага щом вратата започна да се отваря, търкулна вътре гранатата. В коридора изскочи някакъв мъж и като го сграбчи за ръката, Греъм го блъсна към стената, за да го обискира. Взе неговия „Валтер“ 5 и го затъкна в колана си.

— Няма никой — извика отвътре Сабрина и вдигна гранатата.

Греъм завлече мъжа обратно в стаята и Сабрина затвори вратата след тях. Едната стена бе заета от цяла редица монитори, под които имаше пулт с множество бутони и ръчки, грижливо номерирани в съответствие с една карта на стената вдясно. Приличаше на огромен и безкрайно сложен мишпулт.

— Fala inglês?# — попита Сабрина.

— Sim — промърмори мъжът.

— Той говори английски — обърна се Сабрина към Греъм.

— Разбрах — каза той и прочете името на мъжа от металната плочка на дрехата му. — Салтазар. Ти ли отговаряш за всичко това?

— Да — отвърна той, втренчил поглед в гранатата, която държеше Сабрина.

Тя му я показа по-отблизо и потупа с пръст предпазителя. Мъжът рязко си пое въздух, когато осъзна колко лесно е позволил да го измамят.

— Време е — обади се Греъм и се обърна към него. — С кой лост се отварят портите?

— Разберете сами — избухна Салтазар.

Греъм го удари през лицето със своя UZI, притисна го до стената и пъхна дулото на собствения му пистолет между кървящите му устни.

— Та какво каза?

— Осми и петнадесети — изхърка той. Сабрина седна на един от трите въртящи се стола пред пулта и потърси номерата на картата.

— Осем е вътрешната порта, а петнадесет е главният вход.

Греъм удари Салтазар с пистолета зад ухото, подпря го до стената и седна до Сабрина. Тя посочи единия от мониторите.

— Виж, взели са фургона! Защо не са се качили на мерцедеса? Как изобщо могат да се надяват, че с тази бракма ще се измъкнат от хората на Драго?

— Можеш да заложиш и последния си долар, че Сергей стои зад всичко това — сърдито каза той. — Добре поне че Си. У. кара, само той би могъл да ги отърве с тази кола.

— Минаха през първата порта — обади се Сабрина и дръпна ръчката. Вратата се затвори зад фургона.

— Погледни отдясно! — възкликна той и й показа черния мерцедес, който пресичаше пътя на фургона през ливадата.

— И отляво — допълни мрачно тя, когато на екрана се появи още един мерцедес.

Той се вгледа по-внимателно във втората кола и ядосано удари с юмрук пред себе си.

— Това е Драго, седнал е до шофьора.

Двете коли вече настигаха фургона и мерцедесът, който бе по-напред, мина отстрани по тревата, за да се изравни с него. Тогава Колхински стреля с пистолета на Уитлок и Лариуш трябваше да изкриви волана, за да не бъде уцелен. Мерцедесът изостана и Драго отново се опита да уцели задните гуми, както бе направил сутринта от хеликоптера. За да му попречи, Уитлок започна да криволичи наляво-надясно, а Колхински стреля назад, без да се цели, и Лариуш още веднъж трябваше рязко да отбие встрани. Фургонът стигна последния завой на пътя и когато излезе от него, Уитлок видя, че вратите зеят отворени на сто метра пред него.

— Салтазар, затвори портата! Затвори портата! — чуха те вика на Драго от високоговорителя. — Салтазар!? Салтазар?

Когато фургонът бе на десет метра от портата, Греъм дръпна ръчката и вратите започнаха да се затварят.

— Салтазар, късно е вече! Отвори! — започна да крещи Драго.

Фургонът мина на сантиметри през затварящите се врати и изчезна от екрана. Лариуш рязко натисна спирачките, мерцедесът се извъртя настрани и спря пред вратата. Шофьорът на втората кола също се опита да спре, но колелата отказаха и той налетя върху мерцедеса на Драго.

— Успяхме — викна въодушевено Сабрина и размаха юмрук във въздуха.

Греъм се усмихна:

— Да, но Драго ще се върне всеки момент и аз поне нямам никакво желание да бъда тук, когато дойде. Имам лошото чувство, че вече наистина сме му дошли до гуша.

— Защо мислиш така? — попита невинно тя.

— Алфа-Браво-Зулу 643 вика Салтазар, чувате ли ме? Край.

Преместиха очи от високоговорителя към мониторите, като напразно се опитваха да разберат откъде идва гласът.

— Алфа-Браво-Зулу 643 вика Салтазар, чувате ли ме? Край — повториха още веднъж.

— Отговори! — каза Сабрина и посочи слушалките. — Не забравяй акцента.

— Тук Салтазар. Край.

— Какво става там долу? Знаеш ли, че Драго ще ти одере кожата?

— Временно загубихме контрол — Греъм говореше задъхано, за да прикрие гласа си. — Преди малко влязоха един мъж и една жена, току-що овладяхме положението.

— Добре, вдигни ме. Трябва да тръгна след фургона.

Сабрина сграбчи Греъм за ръката и му посочи един от екраните, на който се виждаше хеликоптерът. До пилота, който правеше последна проверка на уредите по таблото, седеше един мъж от охраната, въоръжен с руски противотанков гранатомет РПГ-7. Драго бе наредил да стрелят.

— Хайде, вдигни ме! — извика мъжът. — Салтазар, там ли си още?