Нощна стража

— Не знам нищо за никакви наркотици, кълна се!

— Преди два месеца в Рио е пристигнал Риналдо Гарсиа и е отседнал в хотел „Палас“ като твой гост. Спомня си те много добре, защото — както той самият правилно отбеляза — ти си човек, който прави впечатление. Спонтанната ми реакция бе да те убия, но после ми хрумна нещо по-добро. Затвор. Чудя се колко ли време ще изкараш сред всички ония престъпници, които са попаднали зад решетките благодарение именно на теб…

Драго извади пистолета от кобура и стреля в Шрадер изпод бюрото. Улучи го в стомаха и той се свлече напред върху килима. Не помръдна. Драго се обади на Лариуш, каза му да го чака с колата във вътрешния двор и като взе двете уличаващи го оръжия, забърза към асансьора.

В Рио де Жанейро с него бе свършено, но и той трябваше да свърши още нещо, преди да замине. А това означаваше, че трябва да вземе плика — на всяка цена.

Четиринадесета глава

Сабрина отключи вратата на апартамента, но веднага щом влезе, някакъв твърд предмет с цилиндрична форма я притисна отзад в кръста и тя вдигна високо ръце, за да предупреди Греъм и Колхински, които идваха след нея.

— Майор Смайли е бил прав. Ти си импулсивна и прекалено самоуверена.

Тя рязко се обърна.

— Полковник Филпот! Той повдигна бастуна си.

— Ако бях Драго, а това беше пистолет, можех да те убия.

— Той е арестуван — каза тя, като нарочно отклони въпроса, който Филпот се бе опитал да повдигне.

— Избягал е, преди полицията да отиде в „Данае“. Не казвам, че ще тръгне след вас тримата, но е отчаян. Дори само това го прави изключително опасен. Бъдете предпазливи.

— Ще се върне, ето заради това — каза Колхински и като извади плика, го подаде на Филпот.

Той отиде да седне на дивана.

— Къде е Си. У.?

— В банята — отвърна Сабрина.

— Какво?

— Къпе се. Ще дойде веднага щом свърши.

— Искам го тук на минутата! — викна Филпот. — Трябва да се връщам в Ню Йорк, за да се подготвя за срещата с генералния секретар утре. Нямам много време.

— Сега ще му се обадя.

— Сабрина? — извика още веднъж Филпот. — Поръчай чай, умирам от жажда.

— Кога пристигна? — попита го Колхински и седна до него на дивана.

— Преди няколко часа. Дойдох направо тук, но на рецепцията ми казаха, че Майк и Сабрина са излезли, затова реших да ги почакам вътре.

— Как влезе? — попита Греъм, докато отваряше бутилката „Перие“, която бе извадил от хладилника.

— И аз имам кредитна карта — усмихна се Филпот. — Не винаги съм бил вързан за бюрото, Майк.

Греъм отвърна на усмивката му и показа кутия с диетична пепси-кола на Сабрина, която говореше по телефона с Уитлок. Тя кимна.

— Сергей, ти какво искаш?

— Кола, пепси… все ми е едно.

Греъм занесе напитките на масичката за кафе и седна.

— Какво стана, откакто говорихме за последен път по телефона? — обърна се Филпот към Колхински. — От местната полиция не можах да науча нищо съществено.

Колхински му разказа накратко събитията от сутринта — от пристигането им в „Данае“ с Уитлок първия път до момента, когато отново се бяха събрали с Греъм и Сабрина в изоставеното кафене. След това Греъм обясни как е взел плика.

— Значи оригиналът вече е на път за Ню Йорк?

— Преди да дойдем тук, минахме през летище „Галеан“ и натоварихме картината на самолета — каза Колхински.

На вратата се почука и Греъм отиде да отвори на Уитлок.

— Надявам се, че не съм те измъкнал от банята — посрещна го Филпот със зле прикрит сарказъм.

— Не, още не бях успял да пусна душа, когато Сабрина се обади.

— Сигурен съм, че ще издържиш още една-две минути — Филпот извади една папка от куфарчето си и я сложи на масата пред себе си. — Имам да ви казвам някои неща, затова предпочетох да дойда лично, вместо да се опитвам да съобщя всичко на Сергей по телефона. Първо за Шрадер — той ги огледа един по един. — Значи казвате, че никой не го е виждал? Те поклатиха отрицателно глава.

— Но това можеше да се очаква, сър. Както е казано и в досието, отвращението му към насилието датира още от времето на аферата с „Хехт“. Просто е бил достатъчно проницателен като бизнесмен, за да не го признава.

— Чел съм досието му, Сабрина. Питам ви, защото е бил намерен в кабинета на Драго. Прострелян.

Уитлок погледна към Греъм.

— Не съм го направил аз — отвърна на погледа му той.

— Никой не казва, че си бил ти — обади се Филпот, за да разреди напрежението.

— Мъртъв ли е? — попита Колхински.

— Не, в болницата „Мигел Коту“ е, но състоянието му е много тежко. От полицията смятат, че Драго е стрелял в него, но не могат да бъдат сигурни, преди да дойде в съзнание.

— Ако изобщо дойде в съзнание — каза Сабрина.

— Лекарите са убедени, че ще се възстанови напълно. Въпрос на време.

На вратата отново се почука и за да достави удоволствие на Филпот, Сабрина демонстративно погледна през шпионката, преди да отвори и да вземе таблата от сервитьора. Греъм подписа сметката и мъжът си тръгна.

— Ще бъде ли повдигнато обвинение срещу Шрадер? — попита Уитлок, щом двамата отново седнаха.

Филпот си сипа чай, прибави малко мляко и го разбърка.