Нощна стража

— След двадесет минути — съгласи се Уитлок. Греъм освободи гранатите и ги метна колкото можеше по-близо до къщата. Уитлок и Сабрина се измъкнаха от шатрата и превити на две хукнаха през димната завеса. Греъм се хвърли настрани секунди преди мощен залп да разтърси шатрата, и не спря да се търкаля, докато не стигна до алпинеума в градината. Изчака да го обвият воалите черен пушек, които се стелеха наоколо, и пропълзя през моравата до близкия вътрешен двор в бяло и червено, здраво притиснал пистолета до себе си. От ъгъла, където се намираше, можеше да чуе възбудени гласове в игралната зала, последвани от нов залп. Усмихна се — бяха загубили ориентация в дима и сега стреляха напосоки с наивната надежда, че може да уцелят нещо. Стрелбата продължаваше, но този път бе много по-близо до каменния фонтан, зад който се бе свил. Той свали зашеметяващата граната от колана си и безшумно се промъкна през вътрешния двор до къщата. Димът започваше да се разсейва и той реши да се възползва от това. Изправи се и прилепен до стената стигна до плъзгащата се врата. Махна предпазителя и хвърли гранатата вътре. В последния момент някой предупредително извика, но гласът му внезапно бе заглушен от ослепителна експлозия.

Греъм изчака няколко секунди и като се обърна, влезе в стаята с готов за стрелба пистолет. Единият от пазачите бе в безсъзнание — бе ударил главата си в игралната маса, когато гранатата се бе взривила. Другият седеше на колене на пода и притискаше с ръце очите си, заслепен от експлозията. Греъм го удари зад ухото, вдигна двата автомата „Хеклер и Кох“, махна пълнителите им и изхвърли оръжията навън в градината. Пълнителите пусна в една ваза на бюфета, после се насочи към другата плъзгаща се врата, която извеждаше в коридора. Застана настрани и я отвори, като очакваше да го посрещнат изстрели. Тишина. Може би го причакваха, за да го застрелят веднага щом се покаже на вратата? Къде ли се криеха? Той мислено си припомни коридора — най-вероятно се спотайваха в началото на стълбата, а дотам имаше най-малко петнадесет метра. Той се наведе ниско долу и се изтъркаля навън в коридора, като потърси съмнителната закрила на стената. Тишина. Забеляза окото на камерата на отсрещната стена и стреля в нея, а после запълзя на четири крака към стълбата, като непрекъснато спираше и поглеждаше през рамо, за да се увери, че няма никой зад гърба му. Стената свърши и той се завъртя напред, насочвайки оръжието си към стълбите. И там нямаше никой. Сигурно беше капан.

Отиде до асансьора и пъхна магнитната карта в отвора, за да отвори вратата. Едва тогава го осени прозрението — асансьорът беше капан! Затворен вътре, щеше да бъде идеална мишена. Хрумна му да слезе по стълбите и да използва асансьора за примамка. Толкова просто беше — прекалено просто. Драго очакваше да реагира точно така. Изруга сърдито, ядосан на себе си заради своята наивност, и като влезе в асансьора, натисна бутона за втория етаж. Асансьорът започна да се спуска надолу в планината и той се притисна плътно до стената с таблото, така че да не могат да го видят от коридора, когато вратите се отворят. Асансьорът леко спря и щом започна да се отваря, в стената срещу вратата със свистене се забиха няколко куршума. Някакъв глас извика нещо на португалски и вътре се показа дулото на един автомат. Греъм го сграбчи с лявата си ръка и като дръпна изненадания пазач в асансьора, го удари по слепоочието с цевта на пистолета си. Мъжът се строполи на пода и Греъм се измъкна в коридора. Другият пазач, който наблюдаваше стълбите, се обърна да види какво е станало с колегата му, и той стреля в него. Взе двата автомата и ги изхвърли през прозореца в морето, после предпазливо тръгна към металната врата в края на коридора. Тя внезапно се плъзна настрани и Греъм се хвърли на пода, като се прицели натам. Единственото, което виждаше, бе махагоновото бюро и столът с висока облегалка зад него, обърнат към прозореца, така че бе невъзможно да се разбере дали някой седи в него. Изправи се и подозрително огледа вратата. Усещаше капан.

— Влезте, господин Греъм — долетя от стола гласът на Драго. — Очаквах ви.

Греъм сви пръст на спусъка, но в последния момент се отказа да стреля в стола. Драго му трябваше жив. Прекрачи прага и веднага до главата му се опря дулото на пистолет. Не се изненада особено. Не го изненада и това, че Драго държеше пистолета.

— Хвърли оръжието и го изритай настрани — каза той.

Греъм се подчини и Драго го притисна до стената, за да го обискира. Свали бризантната граната от колана му, вдигна пистолета от пода и като извади пълнителя му, сложи всичко на картотеката до бюрото.

Греъм кимна към стола:

— Диктофон ли беше?

Драго натисна един бутон на вратата, за да я затвори, завъртя стола и посочи диктофона на него.