Нощна стража

Още на първия завой Уитлок кривна от пътя сред спасителната — поне засега — сянка на дърветата и продължи по един проход между тях. Пилотът прецени, че е прекалено опасно да го последва, и Драго му нареди да се издигне високо над дърветата, за да могат да виждат от време на време покрива на фургона през плетеницата от клони и така да се ориентират.

Колхински закри очи от блесналите насреща му слънчеви лъчи и се наведе, за да надникне нагоре през предното стъкло, но въпреки че съвсем ясно чуваше двигателите, не можа да види самия хеликоптер. Отпусна се назад и попи потта от челото си с носната си кърпичка, която вече се бе овлажнила. Извади четири жетона за телефон от жабката и като се обърна към Уитлок, ги пусна в джоба на ризата му:

— Ще трябва да опиташ да се измъкнеш, ако Драго успее да спре фургона. Обади се на Майкъл и му кажи какво става.

— Ами ти?

— Аз само ще те забавя.

Хеликоптерът се залепи за тях веднага щом излязоха от дърветата и Драго стреля четири пъти непрекъснато, целейки се в задните гуми. Единият куршум улучи и Уитлок трябваше да приложи цялото си умение, за да задържи фургона на пътя. Успя да си възвърне контрол над волана и натисна спирачка.

— Тръгвай! — извика Колхински, когато видя, че се колебае.

Уитлок бързо отвори вратата и се хвърли на земята, като не спря да се търкаля, докато не се добра до прикритието на гъстия храсталак. В мига, в който хеликоптерът докосна земята, Драго скочи долу и се втурна към мястото, където бе изчезнал Уитлок, но нищо не помръдваше. Спирачките на черния мерцедес изскърцаха, когато спря зад фургона, и отвътре изскочиха четирима мъже, всичките въоръжени с автомати „Хеклер и Кох“. Изтичаха бързо при Драго и той нареди на трима от тях да влязат навътре в гъсталака и да намерят Уитлок, а сам се върна при фургона. Кабината изглеждаше празна, но когато се вгледа по-внимателно, забеляза, че между нея и задната част на фургона има плъзгащ се панел. Каза на четвъртия мъж внимателно да наблюдава панела и като заобиколи фургона, дръпна големия катинар на вратата. Отстъпи назад и стреля в него, после махна разбитите му останки и със замах отвори вратата. Колхински погледна дулото на пистолета и бавно вдигна ръце. Драго му заповяда да излезе и като го притисна до фургона, го обискира. Нямаше оръжие. Един от охраната измъкна белезници и стегна китките на Колхински зад гърба му.

— Ще пратя хора да сменят гумата — каза Драго на пазача. — И Бог да ти е на помощ, ако през това време с картината се случи нещо.

Мъжът нервно преглътна.

— Какво да правя, ако шофьорът се върне?

— Убий го! — отвърна Драго и като сграбчи Колхински за ръката, го повлече към хеликоптера.

Уитлок се сви още по-ниско под храста, когато един от охраната спря само на няколко метра от него, за да изтрие с ръка потта от челото си. При обикновени обстоятелства сигурно щеше да го нападне, но сега, с тези вонящи дрехи, които буквално задушаваха човек с миризмата си, и най-малкото движение можеше да го издаде. Когато мъжът най-сетне отмина, Уитлок пропълзя напред до едно място, откъдето се виждаше мерцедесът, спрял встрани до пътя. Това бе единственият му шанс — хеликоптерът вече бе излетял, така че съвсем скоро Драго щеше да притисне Колхински и да се опита да измъкне от него всичко, което искаше да знае. А той нямаше да може да мълчи вечно…

Огледа се и като реши, че е чисто, напусна скривалището си и се затича към мерцедеса. Почти бе успял да се измъкне от дърветата, когато с крайчеца на окото си видя черния силует и се хвърли на земята в мига, когато изстрелът отекна зад гърба му и нещо удари елите отзад. Пазачът предпазливо се приближи и го ритна в ребрата. Уитлок не помръдваше. Мъжът го преобърна по гръб и той изведнъж сграбчи дулото на автомата му с две ръце, отклони го от тялото си и изрита пазача странично в стомаха. Издърпа оръжието от ръцете му и пробяга късото разстояние до колата. От храстите изскочи още един човек и Уитлок го застреля, после се качи в колата и бясно подкара. Пазачът, който Драго бе оставил да пази фургона, започна да стреля, когато мерцедесът мина покрай него, но куршумите само нащърбиха бронираните стени. Уитлок взе на един дъх последните няколко завоя и излезе на магистралата, като не спираше да се оглежда за телефон.

Шрадер стоеше до прозореца и се обърна, когато вратата на асансьора се отвори, за да влязат Драго и Колхински.

— Свали му белезниците, Андре.

Драго знаеше, че няма смисъл да спори, и изпълни нареждането му.

— Седнете — каза Шрадер и посочи на Колхински същия плетен стол, в който бе седял преди малко.

Той седна и скръсти ръце пред гърдите си.

— Моите поздравления за отличния номер, който ми извъртяхте. Наистина чудесен номер, за малко да успее. Слава Богу, че Андре е съобразил навреме да ми се обади, щом разбрал, че сте го пратили за зелен хайвер. По описанието, което му дадох, можа да установи, че не сте Тойсген. Каза ми също така за пурпурната точка на фалшификата — нещо, за което по-рано не знаех — Шрадер седна на стола срещу него. — Кога научихте за подмяната?