Нощна стража

— Разумен въпрос. Ако е по-силна, да, но тази тук има pH пет. Съвсем слаба е, но все пак е достатъчно силна да разяде боята, особено ако е нова.

— Добре измислено.

— Да, от определена гледна точка — той извади две лакмусови хартийки и ги потопи в епруветките. И двете моментално почервеняха. — Киселина е, нали виждате?

Шрадер кимна.

— Извинете, може ли да пийна нещо? Гърлото ми е пресъхнало.

— Какво искате?

— Скоч — отвърна Колхински и извади от джоба си пакет цигари. Отвори го, когато Шрадер му обърна гръб — освен шестте цигари вътре имаше и една запечатана с корк епруветка, пълна с вода. Той бързо я отвори, смени я с една от епруветките в рамката и като пъхна цигара в устата си, прибра пакета обратно в джоба си.

— Заповядайте — каза Шрадер и му протегна чашата.

Той запали цигарата си, взе с пинсети мострата от „Нощна стража“ от плика и я пусна в киселината. Мострата от другата картина сложи в епруветката с водата. Шрадер се приведе над масата, очите му шареха между епруветките. Боите в киселината започнаха да се разтварят. Той ядосано удари с юмрук по масата, после отиде до прозореца, мушнал ръце в джобовете си.

— Как мога да получа оригинала? — попита тихо той.

— Имам една идея, но не знам дали ще се съгласите.

— Слушам ви.

Колхински извади мострите от епруветките, сложи ги в един плик и го пъхна в куфарчето.

— Ще взема фалшификата с мен в Амстердам, а де Вере и Остеруйс ще откраднат оригинала от склада на Кеплер. После ще му предложим да му продадем фалшификата като оригинал. Той няма да има друг избор, освен да ни плати, иначе предстоящата сделка с този Еберхарт ще се провали.

— А оригиналът?

— Аз лично ще ви го донеса тук в Рио и ще направя още няколко теста, за да удостоверя автентичността му.

— Откъде да знам, че мога да ви вярвам?

— Можехме да откраднем оригинала от склада, без вие изобщо да разберете, и да го продадем на черно на същата цена, която искат сега ван Ден и Кеплер, но не го направихме. Предпочетохме да постъпим честно с вас.

Шрадер замислено разтриваше челото си. После посегна към телефона.

— Карла, кажи на Рамон, че искам отново да опакова картината, която преди малко ми помогна да занеса в „Светилището“, и да я свали долу на главната рецепция. Веднага!

Той затвори телефона, отиде заедно с Колхински до асансьора, отвори вратата с личната си карта и като се подаде вътре, натисна един бутон.

— Само не се опитвай да ме измамиш, Тойсген, защото ще те убия!

Вратата се затвори.

Колхински обаче не беше спокоен, триумфът му се помрачаваше от лошо предчувствие — бяха минали двадесет и осем минути откакто бяха подмамили Драго да напусне „Данае“. Бе само въпрос на време той да разбере, че са го минали, но какво щеше да предприеме? Колхински много добре знаеше как щеше да постъпи, ако беше на негово място — щеше веднага да се свърже с имението по радиото, за да види дали не се е случило нещо, докато го е нямало, и когато чуеше за Тойсген и шофьора му, щеше да нареди да ги задържат, за да се заеме лично с тях, когато се върне. Надяваше се, че греши…

Когато слезе във фоайето, момичето от рецепцията му каза, че трябва да изчака малко, защото още не са свалили картината от „Светилището“. Той отиде навън при фургона и разправи на Уитлок какво бе станало, но преди той да успее да каже нещо, във фоайето се появиха четирима мъже, които носеха сандъка с „Нощна стража“. Колхински подаде куфарчето си на Уитлок и заобиколи фургона, за да отвори вратите. Поставиха сандъка плътно до насрещната стена и Колхински го прихвана здраво с няколко скоби. Заключи вратата и се върна да седне отпред.

Минаха безпрепятствено през първата порта и се спуснаха надолу, следвайки меките извивки на пътя. Когато завоите най-сетне свършиха и на сто метра пред себе си видяха главната порта, отворена специално за тях, Уитлок облекчено въздъхна.

Изведнъж вратите започнаха да се затварят.

— Ще успеем — изсъска Уитлок през стиснатите си зъби.

Очите на Колхински се разшириха от ужас.

— Не можеш да минеш, Си. У. Спирачка, спирачка!

— За нищо на света — отвърна той и натисна докрай педала.

Страничните огледала изхвърчаха и боята отстрани се обели, когато фургонът в последния момент мина между затварящите се врати. Уитлок диво извъртя кормилото, за да избегне едно дърво от другата страна на пътя.

— Ако се бяхме ударили във вратата…

— Спести ми лекцията, Сергей. Бандитите са отдясно.

Белият хеликоптер избръмча веднъж над тях и се скри зад стената от високи махагонови дървета.

— Ще се опитам да им избягам. Щом стигнем до магистралата, сме спасени.

— Ако стигнем до магистралата — поправи го Колхински. — Кой знае с какъв арсенал разполага Драго там горе!

— Каква полза може да има от него? Ако стреля, рискува да повреди и картината. Шрадер ще го разпъне на кръст за такова нещо.

Хеликоптерът отново се появи над главите им и Драго извика по мегафона:

— Отбийте встрани от пътя и никой няма да пострада. Повтарям, отбийте встрани от пътя.