Нощна стража

Греъм и Сабрина се спогледаха и свиха рамене, когато Уитлок се скри зад мерцедеса да се преоблече, после отидоха да разтоварят сандъците от фургона. След малко Уитлок се появи, облечен с джинси и бяла риза, и започнаха да сглобяват трите делтаплана „Супер Скорпио“, дълги шест метра. Имаха двигател с мощност тридесет киловата и излитаха след три метра или даже по-малко. Освен тях във всеки сандък имаше бронирана ризница, картечен пистолет UZI с три пълнителя за по четиридесет изстрела, една зашеметяваща и една бризантна граната, както и шлем с радиовръзка и специален мерник за шестте изпилени стрели, монтирани към шасито на мотоделтаплана.

Като най-опитен пилот от тримата Греъм реши да излети пръв. Седна в триколката, сложи си колана и включи мотора. Дръпна рамката над себе си, така че крилото да застане хоризонтално, и я хвана здраво от двете страни, за да овладее люлеенето и да може да контролира придвижването си по земята. Засили се през паркинга, като се стараеше да държи рамката изправена, за да бъде ъгълът на атака по-голям. Само след минута вече бе във въздуха и веднага се наведе върху рамката, за да увеличи скоростта на летене. Уитлок и Сабрина го последваха, като повториха съвсем точно това, което бе направил при излитането. Нарочно се насочиха към вътрешността, за да избегнат многобройните делтапланеристи в небето над Сан Конраду, и когато достигнаха желаната височина от триста метра, изключиха моторите. Гледката под тях бе още по-красива, отколкото от Захарната планина, но те почти не й обръщаха внимание, вперили поглед в скалистата крепост „Данае“, над която бавно започваха да се спускат.

Греъм пръв забеляза двамата пазачи на стартовата площадка и зави наляво, за да се справи с тях. Уитлок и Сабрина се стрелнаха надолу след него. В мига, когато единият от пазачите попадна в кръстчето на мерника над дясното му око, Греъм леко натисна спусъка, монтиран в рамката. Стрелата прониза мъжа в гърдите и той гротескно се завъртя, преди да се свлече на земята. Другият пазач стреля с картечния си пистолет по делтапланера, когато той прелетя над него. Куршумите разкъсаха едното крило и Греъм отчаяно се опита да се снижи за аварийно кацане. Пазачът отново вдигна автомата си и Уитлок, който нямаше как да се прицели толкова бързо, се спусна рязко надолу и го закачи с крак. Той се олюля край парапета, загуби равновесие и с ужасен вик полетя надолу към смъртта. Греъм успя да завие и мина отново над стартовата площадка, но когато се насочи към градината, делтапланерът изведнъж се наклони наляво и се понесе право към червено-бялата шатра. Той се помъчи да избегне сблъсъка, като премести тежестта на тялото си надясно, и макар че лявото крило докосна върха на шатрата, благополучно се приземи на тревата. Освободи се от коланите и се втурна към входа на шатрата, за да прикрива Уитлок и Сабрина, докато кацнат. Градината изглеждаше съвсем пуста. Повече от сигурен бе обаче, че и на площадката за кацане е имало скрита камера и че в контролния център бяха видели всичко. Дали останалите от охраната ги чакаха в къщата? Уитлок и Сабрина дотичаха при него, клекнаха долу и също започнаха подозрително да се оглеждат наоколо.

— Какво ли целят? — попита Сабрина. — Сигурно много добре знаят, че сме тук.

— Разбира се, че знаят — отвърна Греъм и изтри потта, която се стичаше в очите му. — Обзалагам се, че и в момента ни следят с някоя камера.

— Излезте с вдигнати ръце и никой няма да пострада — гръмна в смълчаната градина усилен от мегафона глас.

— Това е Драго — прошепна Уитлок, а очите му шареха наоколо, докато търсеше високоговорителите. — Опита същия номер на пътя, когато искаше да ни спре със Сергей.

— Давам ви точно една минута да хвърлите оръжията си и да излезете, след това ще открием огън. Повтарям, точно една минута.

Греъм ги дръпна настрани от входа и каза:

— Си. У., ти и Сабрина се опитайте да намерите Сергей. Аз ще се заема с плика.

— Остави плика — възрази Уитлок. — Нашата задача е да освободим Сергей и да вземем картината.

— Не си ли спомняте какво пишеше в досието на Шрадер? Той мрази насилието, особено когато се стреля. Това му напомня за годините, когато е търгувал с оръжие. Обзалагам се, че в момента се е скрил заедно с картината в частната си галерия, а без предавателя изобщо не можем да влезем там. Ако успея да се добера до плика, можем да се надяваме на преговори — това е единственият ни шанс.

— А как ще се вмъкнем вътре? — попита Сабрина. — Вероятно Драго ще направи всичко възможно да ни задържи в градината.

— И аз така мисля — съгласи се Греъм. После извади от една торбичка на кръста си две димни гранати.

— Откъде ги взе? — учуди се Уитлок.

— Поисках ги от Изпитателния център. Много са полезни в такива случаи.

— Остават ви десет секунди да хвърлите оръжията си и да се предадете.

Греъм погледна часовника.

— Ще се видим след двадесет минути в главното фоайе.