Нощна стража

— Както вече казах, очаквах ви. Имах чувството, че точно вие ще ме потърсите след онова драматично нахлуване в градината. Наистина впечатляващо — той запали цигара и седна на крайчеца на бюрото. Пистолетът му бе насочен към гърдите на Греъм. — За съжаление, изглежда, колегите ви вече са освободили руснака и се насочват към главното фоайе. Предполагам, че сте се уговорили да се срещнете там, нали? — той се усмихна, когато Греъм не отговори. — Така си и помислих. Не се притеснявайте, срещата ви ще се състои. Само че и аз ще дойда с вас заедно с няколко от моите хора.

— И какво от това? Сигурно не смятате, че е достатъчно да ме видят с опрян до главата пистолет, за да хвърлят оръжието си и да се предадат, нали? Те са професионалисти, Драго, и не се поддават на заплахи и изнудване.

— Всичко зависи от това, с какви точно заплахи ще си послужи човек… или как смята да изнудва — каза Драго и дръпна дълбоко от цигарата. — Тази история със „сватбата“ ви бе много убедителна, дори аз се бях хванал в началото. Но след като прозрях как стоят нещата, започнах да ви наблюдавам и двамата по-внимателно — тайни погледи, жестове, изразът на лицето… всички тези дребни неща. За мен бе наистина много интересно. Дори да приемем, че не е влюбена, тази жена е страшно привързана към вас, а професионалист или не, като всяка друга жена тя до голяма степен е зависима от чувствата и емоциите си и вие сте Ахилесовата й пета, господин Греъм.

— Това са глупости, много добре го знаете — възпротиви с Греъм.

— Ще видим — телефонът иззвъня и Драго вдигна слушалката, без да откъсва очи от него. После затвори, без да каже нито дума. — Сигурно ще се зарадвате да чуете, че колегите ви благополучно са стигнали до фоайето. Време е и вие да се присъедините към тях.

Греъм се хвърли върху него и с лявата си ръка блъсна пистолета му настрани. Драго инстинктивно натисна спусъка и куршумът безобидно се заби в стената. Двамата се сборичкаха за оръжието и като се изтъркаляха тежко през бюрото, паднаха на пода. Драго изпусна пистолета и Греъм се опита да го достигне, но Драго го хвана за китката и го блъсна към стената, а после се пресегна под бюрото, където държеше един пистолет „Бернадели“. Едва бе успял да го извади от кобура, когато Греъм преметна ръка през врата му и го дръпна настрани от бюрото. Видя пистолета в последния момент и като сграбчи Драго за ръката, я удари в ръба на бюрото. Той извика от болка, но не изпусна оръжието и Греъм го удари пак, този път по-силно. Пистолетът изхвърча от ръката му и се плъзна под бюрото, където никой от двамата не можеше да го достигне. Греъм се хвърли към другия пистолет, който бе останал на пода зад него, но Драго се метна на гърба му и го повали на земята, като изби оръжието от ръката му. Изрита го в ребрата, после го вдигна на крака, удари го два пъти в стомаха и още преди да е успял да се изправи, му заби дясно кроше в лицето. Греъм политна назад и се строполи на пода пред картотеката, а Драго грабна своя „Ч3“ 75 и се обърна, протегнал пистолета напред. В същия миг замръзна на място — Греъм стоеше на колене пред шкафа, стиснал в ръка бризантната граната. Предпазителят бе в другата му ръка.

— Хайде стреляй — предизвикателно каза той и заплашително вдигна гранатата пред себе си.

— Да не си полудял, Греъм? Ако това нещо избухне, загиваме и двамата!

— Само ако махна палеца си — отвърна Греъм, изправи се и хвърли предпазителя на масата. — Ще броя до пет. Ако дотогава не пуснеш пистолета на пода, ще взривя гранатата.

Драго нервно преглътна.

— В теб има някакъв стремеж към смъртта, Греъм.

— Едно… две… три… Драго хвърли оръжието.

— Ритни го насам.

Той се подчини и Греъм вдигна пистолета.

— Вече закъснявам за срещата, така че ще бъда максимално кратък. Дай ми плика или ще те застрелям.

— Застреляй ме и изобщо няма да го получиш.

— Напротив, само ще ми трябва повече време да разбия сейфа.

— Стига да е там — отвърна Драго, но арогантността бе изчезнала от гласа му.

Греъм се прицели в някаква въображаема точка между очите му.

— Е?

Драго се опита да издържи погледа му, но в очите на Греъм нямаше никаква милост или състрадание, само омраза. Жестока, изпепеляваща омраза. Разбра, че ако приеме думите на Греъм за блъф, това ще бъде последната грешка в живота му, и кимна с глава към сейфа.

— Там вътре е.

— Отвори сейфа с лявата си ръка, а дясната сложи на главата си и не я сваляй оттам.

Драго вдигна дясната си ръка на главата и като клекна пред сейфа, набра комбинацията с лявата. Отвори го и бръкна вътре за плика, който лежеше най-отгоре върху купчина бежови папки.

— Добър опит, Драго. А сега истинският плик. Той учудено погледна към Греъм.

— Това е пликът, който смятах да дам на Леонов. Нали него искахте?

Греъм знаеше, че поема голям риск, но някакво предчувствие му подсказваше, че Драго лъже — а предчувствията му рядко излизаха погрешни. Надникна в сейфа и забеляза, че част от задната стена липсва. На нейно място имаше малка вратичка, вградена направо в скалата. Той каза на Драго да я отвори.

— Празно е.

— Отвори я!