Нощно шоу

Дани с нежелание се освободи от прегръдката му. Той я хвана за ръка и я поведе към хола. Там светеше само една лампа. Дани потръпна при вида на мрака, който нахлуваше през широките прозорци. Тя пусна Джак и почти тичешком се втурна по килима, за да дръпне завесите. Сведе очи, сякаш се боеше да не види нещо непознато в тъмнината отвън. Джак вече набираше телефона на полицията.

— Да — каза той. — Някой се опитва да проникне в къщата… „Ашър Лейн“, номер 822… до булевард „Лоръл Каниън“… Добре, благодаря.

Той затвори слушалката.

— Да проникне в къщата ли? — попита Дани.

— Не е далеч от истината.

— Да пийнем ли по нещо? — предложи тя и запали лампиона до дивана.

— Няма да е зле.

Тя запали още една лампа, а Джак се запъти към г-образния плот на бара. Заобиколи го и влезе в кухнята.

— Сега е десет и двадесет и пет — каза той.

* * *

Входният звънец издрънча в единадесет без пет. Ръката на Дани подскочи. Тя остави чашата с водка и тоник на масата.

— Много са бързи, няма що — обади се Дани. — Половин час. Слава Богу, че нямаме нужда от тях.

Тя последва Джак в коридора. Той откачи веригата и отвори вратата. На прага стояха двама униформени полицаи.

— Вие ли сте се обадили за влизане с взлом? — попита по-високият от двамата.

Другият, с вид на ориенталец, потупваше бедрото си с палката и не откъсваше очи от брадичката на Дани.

— Точно така — заяви Джак. — Току-що си тръгна. Преди минута-две. С черна катафалка.

— Записахте ли номера?

— Боя се, че не успяхме.

— Можете ли да опишете нападателя? — попита полицаят и отвори тефтера си.

— Бял мъж, около осемнадесет-двадесет годишен, много слаб, плешив. С черно поло и джинси.

Другият полицай безмълвно се обърна и тръгна.

— Направи ли опит да влезе в къщата?

Джак поклати глава.

— Беше в градината и надничаше през прозореца. Ужасно ни изплаши. Изкрещях му, но той не си тръгна. Не посмях да изляза. Нали разбирате, можеше да е опасен. Затова звъннах на вашите хора. Най-сетне избяга и го видяхме да се качва на катафалката.

Полицаят кимна и вдигна очи от тефтера.

— Бихте ли ми казали имената си?

— Аз съм Джак Съмърс. Това е Даниъл Ларсон.

— Чия е къщата?

— Моя — обади се Дани.

— Добре. — Той мушна химикалката в джобчето на ризата си. — Ще видим какво можем да направим.

— Ще ви бъдем много благодарни.

— Да. Благодаря.

Полицаят насочи показалеца си към тях, цъкна с език, имитирайки пистолетен изстрел, и намигна. След това им обърна гръб.

Джак затвори вратата.

— Мили Боже! — възкликна Дани. — Какво направи?!

— Поразкрасих нещата.

— Изрече цял куп лъжи. На полицията!

— Знам. Ама че лошо момче!

— Джак!

— Никога няма да разберат, освен ако не го хванат.

— Защо просто не им каза истината?

— Защото е прекалено сложна. Един опит за влизане с взлом е къде по-ясен и симпатичен… и злокобен. Помислих си, че би заинтригувал полицията. Че ще ги задейства.

— По-скоро те ще ни задействат, ако пипнат момчето.

— Ще ни разберат.

— Ти си луд.

— Това значи ли, че вече не ме харесваш? — попита я с блеснал поглед.

Дани се взря в очите му и изведнъж се почувства слаба и разнежена.

— Не, не означава — прошепна най-сетне тя.

Събу обувките си, приближи се и започна да разкопчава карираната му риза.

— Мисля, че не — каза Джак.

Пръстите й трепереха. Устните й пресъхнаха. Не бе типично за нея да поема така инициативата. Сама не можеше да се разбере, ала не можеше да се спре. Разтвори ризата, с рязко движение я издърпа от колана на панталона и плъзна пръсти по гладката топла кожа на корема му, по мекия мъх на гърдите му. Поглади твърдите му мускули. Доближи устни и леко захапа зърното на едната му гръд.

Джак простена. Измъкна блузата от полата й и тя усети дланите му върху голата кожа на гърба си. Плъзнаха се нагоре, заедно с блузата. Копринените й гънки погъделичкаха корема й, за миг се оплетоха в гърдите й, но скоро се освободиха и те изскочиха на воля.

Дани откъсна лице от гърдите на Джак и вдигна ръце. Очите им се срещнаха. Той приличаше на момче — изпълнен с надежда и страх от провал. Изведнъж лицето му се скри зад прозрачната зелена материя. След миг се показа под блузата, която прошумоля нагоре през ръцете й. Тя гледаше корема на Джак, гърдите му, брадата му, искрящите му очи.

Джак захвърли блузата й на пода и плъзна поглед върху снагата й.

— Красива си — прошепна той.

Докосна раменете й. Пръстите му зашариха по ключиците й, заслизаха надолу, очертаха гърдите.

Дъхът й секна и гърбът й се изви, когато палците му потъркаха зърната й.

Тя разкопча полата си, която се свлече в глезените й. Изправи се пред Джак само по бикини. Той се наведе и целуна едното й зърно. Близна го и го захапа с устни. Дани зарови пръсти в дългите му коси и изохка, когато той засмука зърното й, свали бикините й и ръката му се плъзна нагоре между бедрата й. Това я разтърси. Цялото й тяло се напрегна. От устните й се откърти дрезгав вопъл.

Тя изви главата му нагоре, наведе се и го целуна. Езикът й потъна в топлината на устата му. Потръпна, когато пръстите му влязоха в нея.