Нощно шоу

Тя тръгна с плавни крачки по меката пътека, като внимателно пристъпваше от пети на пръсти — точно както през онази нощ, когато я отвлякоха момчетата…

Не, сега нямаше право да мисли за това.

Пред вратата на брат й дюшемето изскърца. Тя трепна, но продължи. Спомни си, че брат й спи като мъртвец.

Стигна до стълбището и заслиза надолу. Държеше се с една ръка за парапета и бе готова да прехвърли тежестта си върху него, ако някое стъпало изскърца. Когато стигна долу, си отдъхна. Тук вече слабите шумове не биха предизвикали съмнение.

Втурна се към кухнята. От голямата чаша за коняк върху хладилника взе два кибрита. Пусна ги в джоба на ризата и се насочи към вътрешната врата на гаража.

Гаражът, с малкото си прозорче в далечния край, бе много по-тъмен, отколкото очакваше. Блъсна се в импириъла на баща си. Мина пипнешком покрай колата и намери дръжката. Дръпна. Вратата се отвори и лампичките в купето светнаха.

Достатъчно, за да вижда. Празната кутия за мляко бе на претрупаната лавица — точно там, където я беше оставила.

Заобиколи колата и се спря пред косачката. Клекна и вдигна тубата с бензин. Бе толкова тежка, че Линда залитна. Спъна се, тубата я удари болезнено в хълбока, коляното й се заби в косачката. Успя да запази равновесие, без да изпусне нито тубата, нито кутията за мляко. Усети топла болка в слабините и се запита дали дулото на пистолета не я е порязало. Побутна пистолета с лакът и го отдалечи от нежното място. След това отиде на разчистеното място до колата.

Напълни кутията с бензин. Изпаренията опариха ноздрите й. Очите й се насълзиха. Остави тубата на мястото й, питайки се дали Боб ще открие липсата идната събота, когато трябва да окоси моравата. Навярно не. Тубата и без това не беше пълна догоре, а и оставаше достатъчно бензин за малкия резервоар на косачката.

Тя вдигна кутията за мляко. Затвори вратата на колата. Лампичките угаснаха. Тръгна през тъмнината, използвайки колата за ориентир. Достигна края й. Следваше малко празно пространство до багажника на омнито на майка й. Мина покрай него, покрай прозорчето и накрая напипа вратата на гаража.

Навън й се стори почти светло и много хладно след задушния гараж. Скрита в сянката на храстите, Линда се затича през двора към портата. Пантите изскърцаха, ала само след миг тя вече се носеше по алеята.

Под стъпките й отскачаха камъчета и чукаха по асфалта. Някакви нощни птици зацвърчаха, свиреха щурци. Жиците над главата й бръмчаха от напрежението. Линда се ослушваше за човешки гласове, за мотори на коли, за тряскане на врати или стъпки. Готова бе да се скрие при първото подозрение за някакво раздвижване. Ала не се чуваше нищо.

Скоро й се прииска да долови поне един звук, поне далечен шум от телевизор, каквото и да е — стига да я увери, че поне някой не спи, че поне някой е жив.

Нищо.

Вървеше сама в нощта, уязвима от всички страни, надничаше иззад мрачните кофи за боклук и телефонните будки, вглеждаше се между гаражите и често хвърляше поглед през рамо.

Когато най-сетне излезе от тихите алеи на улицата, Линда се огледа и въздъхна облекчено. Беше безлюдна. Като по поръчка, помисли си тя и бързо пресече. Да няма хора, да няма свидетели. Ала навлизайки в алеите между къщите, чувството за самота отново я обзе.

Мина й мисълта да се върне.

Не. Беше жадувала за тази нощ откакто излезе от комата. Дори преди това, докато натрошеното й тяло летеше към предното стъкло на колата. Желаеше я, очакваше я, подготвяше се за нея. Тази нощ бе само началото. Не можеше да се откаже сега. Не и преди да приключи с всичко.

Линда се стресна от шума на стържещ и тракащ метал. Замръзна на място и се вгледа в мрака. В далечния край на алеята изплува тъмна сянка и се насочи към нея. Сърцето й така се разхлопа, че щеше да изскочи от гърдите й. Поемайки дъх, Линда присви очи и се взря в приближаващата се фигура.

Какво е това?

Тракащият, стържещ звук се чуваше все по-силно. Фигурата излезе от сянката на храстите и Линда видя прегърбен човек, тикащ пазарска количка.

Тя издърпа пистолета от колана си, за да не й пречи, обърна се и се втурна по алеята. Скоро изскочи на тротоара. Достигна осветено кръстовище, спря да си поеме дъх и се огледа.

Скитникът с пазарската количка не се виждаше.

Тя отново затъкна пистолета в колана и пое по пътя си. Макар улицата да бе безлюдна, тук не беше толкова страшно, колкото в тъмните алеи. Чувстваше се така, сякаш се е завърнала в цивилизацията сред пътешествие из непознати необитаеми земи. Паркираните коли, уличните лампи, осветените тук-там входове и прозорци на къщите й вдъхваха усещане за сигурност.

По улицата премина кола. Линда се притисна зад ствола на едно дърво.

Прекоси още няколко пресечки, без да срещне други коли. Натъкна се на куц пес, който я изгледа без особен интерес и вдигна огромния си крак край дънера на близкото дърво.

Няколко светулки проблеснаха в тъмнината и изчезнаха. Сива котка изтича през улицата и се шмугна под един голям автомобил. И тогава Линда стигна до къщата на Бенсън.

ЗА ПРОДАН

След тази нощ, помисли си Линда, може би някой ще се реши да я купи.