Краката й се подкосиха. Тя коленичи, без да изпуска Джак от прегръдката си. Трескаво откопча колана му, копчето на панталона и дръпна ципа. Стегнатият му корем се сви, когато пръстите й хванаха ластика на слиповете му. Дръпна го и освободи възбудения му член. Дани смъкна слиповете до коленете му. Дланта й обгърна члена му и се плъзна надолу, опиянена от топлината и твърдостта му.
Ръката на Джак се измъкна от бедрата й. Дани усети влажната длан на гърба си, когато той нежно я повали на мекия килим. Джак легна върху нея, разкопчаната му риза увисна от двете й страни и погали кожата й. Дани поглади гърба му. Пръстите й се впиха в плътта му при допира на члена му. Усети нежния натиск, когато той проникна в нея, все по-дълбоко и по-дълбоко.
Пръстите й се отпуснаха и тя въздъхна от наслада. Чувстваше се изцяло негова, сякаш членът му бе открил най-съкровеното й кътче и някак я бе превърнал в частичка от Джак, Тя вдигна високо колене и го усети още по-надълбоко. Дани стягаше мускули, сякаш й се искаше да остане завинаги в нея.
Той се отдръпна, но само за да нахлуе отново. Последваха нови тласъци, при които той почти напускаше тялото й и се втурваше настойчиво, търсейки все по-дълбока близост, докато плътта й тръпнеше от възбуда.
Джак се притисна и смачка гърдите й. Впи устни в нейните. Езикът му затанцува, твърд и влажен.
Изведнъж Дани усети, че не може повече. Изви гръб, простена и докато оргазмът разтърсваше тялото й, усети бликналата топлина на спермата му.
Той се отпусна тежко върху й. Бяха останали без дъх. Когато Джак се опита да се изправи, Дани го прегърна силно и го притисна с краката си.
— Остани в мен — прошепна тя.
— Не искам да те смачкам.
— Така ми е добре.
Тя лежеше неподвижно, без да усеща тежестта му, и все още го чувстваше в себе си, сякаш бе част от собственото й тяло.
Когато той все пак я напусна, усети някаква празнина, ала чувството на близост не я изостави. Топлата влага бе все още в нея, сякаш й бе оставил безценен дар.
Тя внимателно седна. Течността се размърда и се стече между бедрата й, когато тръгна към банята.
Огледа се на излизане. Къщата тънеше в мрак. Дани застана на прага и се взря в коридора. Страхът полази по гърба й.
— Джак?
Във фоайето изплува тъмен силует.
— Ти ли си?
— Надявам се.
— Ти ли изгаси лампите?
— Искаш ли да ги запаля?
— Не. Просто… малко се уплаших.
Той се приближи по мрачния коридор и Дани с удоволствие видя, че все още е гол. Тя вдигна ръце. Той се вмъкна между тях и нежно я притисна до тялото си. Дланите му се плъзнаха по гърба и се спряха на хълбоците й.
— Ще останеш ли тук тази нощ?
— Ако искаш.
— Искам.
— Добре.
Дани изгаси лампата в банята. Хвана Джак за ръка и го поведе към спалнята си. Пердетата не бяха спуснати и лунната светлина нахлуваше през плъзгащата се врата на терасата.
— Ще ги дръпна — каза Дани.
Прекосиха стаята. Тя се опита да освободи ръката си, но Джак не я пусна.
— Нека те погледам на лунната светлина — прошепна той.
Дани кимна. Приближиха се до прозореца и се вгледаха един в друг. На светлината очите му искряха, погледът му бе като милувка. Дани потръпна. Зърната на гърдите й настръхнаха. През тялото й се разля гореща вълна.
Тя разглеждаше Джак. Гол, огрян от луната, й приличаше на някакъв брадат гигант. Раменете му бяха широки, по ръцете и гърдите му играеха мускули, коремът му бе като от камък. Силните му нозе бяха леко разкрачени. Отново започваше да се възбужда.
— Ама и теб си те бива — каза тя.
Смехът му отекна в стаята. Джак се хвърли върху Дани, сграбчи я за ръцете и я дръпна към леглото. Прасците й се удариха в дюшека и тя със смях се катурна по гръб в постелята. Изпищя, усетила зъбите му в бедрото си. Затъркаляха се един връз друг. Накрая тя го възседна и притисна ръцете му към леглото. Той вдигна глава и близна едната й гърда. Смехът й секна. Дани пусна китките му и се притисна към гърдите му. Тялото й потрепери от желание, когато възбуденият му член докосна ануса й. Тя изви гръб и простена от мощния тласък.
Дани притисна лице към гърдите на Джак и потри буза в мекия им мъх. Заслуша се в биенето на сърцето му и изведнъж стомахът й се преобърна.
На стъклената врата на балкона се бе облегнала тъмна фигура и надничаше в стаята.
Върнал се е!
Пръстите му се впиваха в стъклото като нокти на граблива птица.
— Джак! — прошепна Дани.
Тя се отскубна и се претърколи по леглото, а Джак се хвърли към вратата. Дани седна и видя, че натрапникът е изчезнал. Джак дръпна вратата. Тихо изруга и вдигна райбера. Отново я дръпна. Този път вратата се отвори. Той излезе на терасата и се огледа.
Дани се втурна на помощ, но на вратата се спря.
— Отиде си — каза Джак.
— Върни се. Няма смисъл да го гониш.
— Скапан маниак!
Тя излезе на терасата и потрепери от нощния хлад, който прониза тялото й.
— Ела, да влезем вътре.
Изведнъж Джак трепна.
— Какво…?
Той вдигна ръка и посочи към плувния басейн. По тъмната повърхност на водата играеха лунни отблясъци.
— Не мога да… — стомахът й се сви. — Какво е това?
— Не знам. Но може би е по-добре да се прибереш.
Дани поклати глава и прикри с ръка настръхналата си гръд.