Нощно шоу

Изкачи се по стълбището, без да бърза. Вече горе изтощено се облегна на стената. Едва дишаше, сърцето й щеше да се пръсне, ала причината за това не бе в изкачването.

Тя затвори очи и видя ужасяващата гола сянка, която се надвесваше над нея в мрака. Откъснатата глава се затъркаля надолу по стъпалата. Удари се в нея. Очната кухина надникна към нея през пролуката между краката й. Усети топлата урина. Той слизаше надолу по стълбата, вдигнал брадвата във въздуха. Отново изпита ужаса, увереността, че ще я убие, а сетне сладкия вкус на свежия нощен въздух, когато успя да избяга. После… удара и болката при сблъсъка с връхлетялата я кола.

Линда пое въздух и отвори очи, сякаш събудена от сън.

По краката й се стичаше урина. Обувките й лепнеха. На оръфаната зелена изтривалка под краката й имаше мокро петно.

Тя ужасено огледа коридора. Добре, че нямаше никой.

Събу мокрите си бикини. Извади салфетка от сака и се избърса. После остави бикините и салфетката на купчинка на пода и бързо тръгна към стая.

Той беше виновен! За всичко!

Успокой се, каза си тя. Сви юмрук и се приготви да заблъска по вратата.

Овладя се и тихо почука.

Зачака и прикри с ръце мокрото петно на роклята си.

Вратата остана затворена.

Тя почука отново.

Накрая се отказа. Спусна се на партера. Намери задния изход и се озова в някаква алея. Тръгна по нея, придържайки с ръка мократа част от роклята настрани от тялото си.

В сака си имаше резервни дрехи. Замисли се дали да не се скрие между кофите за боклук и да се преоблече.

Не. Слънцето щеше скоро да я изсуши.

Чистите дрехи й трябваха за обратния път към дома. Дрехите, които бяха на нея, още тази вечер сигурно щяха да се изцапат с кръв.

Ако имаше късмет.

Тя дълго вървя по алеите между блоковете. Накрая се върна до апартамента на Тони. Отново почука на вратата и зачака.

Този път излезе през централния изход. Прекоси улицата. Отдалечи се малко, седна на бордюра така, че да държи под око входа на сградата, и зачака.

24

— Добре, добре — каза Роджър. — Подгответе се за сцената с убийството. Имахме тежък ден. Хайде да я направим и да привършваме.

Джак бе клекнал на ниския покрив на бараката. Кимна и дръпна маската върху лицето си. Хвана брадвата с две ръце.

— Внимавай! — извика Дани.

— И не се оливай — добави Роджър, явно още кисел от гафа с пушката миналата седмица.

Джак се бе поколебал да гръмне Ингрид в главата. Споменът за това накара Дани да се усмихне. Трябваше да благодари на Бога за този гаф. Но доброто й настроение тутакси се изпари, когато си спомни за изчезналата Ингрид.

Ингрид, нейното копие.

Тони, който гали манекена по гърдите, бедрата, между краката и го нарича с нейното име.

Толкова е откачен, че може и…

— Снимаме!

Джак скочи от покрива. Приземи се пред стола, на който седеше манекенът на Бил с бутилка бира, допряна до устните му. Той завъртя брадвата и я стовари в лявото слепоочие на, Бил. Скалпът отлетя, последван от алена струя кръв, и тупна пред прага на бараката.

— Стоп! — извика Роджър. — Прекрасно. Много добре.

— Да вляза ли с теб? — попита Джак.

Дани поклати глава.

— Сигурна съм, че всичко е наред. Вероятно още си е у дома и ближе раните си.

— По-добре да вляза.

— Щом настояваш.

Слязоха от мустанга на Джак и тръгнаха към входната врата.

— Вчера не се е появявал — каза Дани.

— Не е смеел. Бях с теб през целия ден.

Тя отключи вратата. Двамата влязоха. В къщата цареше тишина. Обиколиха я тихо като престъпници. Провериха всички врати и прозорци.

— Май всичко е наред — прошепна Джак, когато стигнаха до кухнята.

— Тогава защо шепнем? — прошепна тя.

Той прихна.

— Ама и мен са ме прихванали — каза той с нормалния си глас.

Дани погледна към работилницата. Бутонът за заключване стърчеше в бравата.

— Сутринта отключена ли я оставихме?

— Може би.

Тя сви рамене, заобиколи кухненската маса и отвори вратата. Запали лампата.

— Има ли някой тук? — извика Дани.

— Да видим.

Влязоха в работилницата. Вътре беше горещо и задушно.

— Аз ще проверя задната врата — каза Дани.

Джак кимна и заобиколи струга, за да отиде до прозореца.

Минавайки покрай тезгяха, Дани вдигна ръждясалото мачете.

— Може би трябва да го нося със себе си — усмихна се тя и го размаха над главата си.

— Дали ще издържи четиридесет удара?

— Бух!

Тя го остави на мястото му и продължи към вратата.

— Прозорецът е наре…

— Джак!

Тя се олюля и отстъпи крачка назад, вперила поглед в празното пространство на стената.

Той се спусна към нея.

Тя посочи празната стена.

— Маската ми. Няма я.

В първия миг той не проговори. После каза:

— Да огледаме наоколо. Може да сме я сложили на друго място.

Тя поклати глава. Коленете й се подгъваха, зави й се свят. Ръката на Джак нежно я потупа по раменете.

— Беше тук в събота сутринта — каза той.

— Ние показахме на Тони как се отлива, калъпът. Той… иска да сложи главата ми на Ингрид.

Джак разроши косите й.

— Е, нали не притежава истинската.

Тя се опита да се усмихне.

— Скъпа, та това е само парче гипс.

— Това е моето лице. А Ингрид е моето тяло. Господи, направо усещам как я докосва.

— Не, аз те докосвам — каза Джак и я притегли към себе си.