Облачен воин

„Това е лудост! — помисли си Стив. — Хайде, стегни се! Тя е с малформации. Тялото й вероятно е като чувал с камъни. И дори да не е, това, което мислиш, е невъзможно.“ Той отмести очи. „Въобразяваш си, Брикман. Това е от дрийм кап. Ти си пленник на тези уродливи същества, а започваш да мислиш за тях като за истински хора. Запази хладнокръвие.“

Невъзможно. Тялото му гореше. Беше обхванат от усещане, каквото не беше изпитвал никога, липсваха му думи да го опише. Погледна пак. Няколко мюти, станали да заемат мястото си на опашката, му пречеха да я види. Когато отминаха, сърцето на Стив трепна. Мотор-Хед, страховитият племенен брат на Кадилак, беше заел мястото й и го гледаше с неприкрита враждебност. Стив отмести очи и затърси сред осветените от огъня лица, но момичето не се виждаше никъде.

Кадилак стана, отиде при Мистър Сноу в полукръга на старейшините и седна с кръстосани крака зад дясното рамо на стария летописец. После сложи ръце на коленете си и затвори очи.

Стив отново се оказа неподготвен за онова, което се случи след това. Когато и последният опозорен мют захапа стрелата и възстанови статуса си на воин, Ролинг-Стоун разпери ръце и се обърна към събранието.

— Кръвта на нашите воини тече гореща и силна! Те доказаха, че са достойни да носят остро желязо в боя. М’Кол са отново най-великите от Плейнфолк!

— Хей-ЯАА! — изрева седналото племе.

Мистър Сноу и Кадилак станаха и отидоха от двете страни на Ролинг-Стоун. Старейшината на племето отново разпери ръце.

— Сега нека ние захапем стрелата и докажем, че сме достойни да водим най-храбрите от храбрите.

— ЯАА! ЯАА! ЯАА! — изрева племето. Музикалният съпровод, заглъхнал по време на речта на старейшината, се извиси отново.

„Бях прав — помисли Стив. — Всички са полудели.“ Разбра защо Кадилак беше затворил очи. Той се приготвяше душевно за предстоящото изпитание. Интересно. Означаваше ли това, че мютите имат някакъв начин да изключват болката? Това беше номер, който заслужаваше да се научи. Нищо чудно, че продължаваха да нападат въпреки всичко, което „Дамата“ беше хвърлила срещу тях. Твърде глупави, за да бъдат изплашени, и твърде безчувствени, за да разберат, че са ранени.

Форт-Нокс, чиито бузи бяха окървавени, взе стрелата, дадена му от Ролинг-Стоун, и я вдигна над главата си, та всички да я видят. Старият мют коленичи пред него и положи протегнатите си ръце върху дланите на двама воини. Точно зад Форт-Нокс Стив видя пръстите на Мотор-Хед около дръжката на тежкия каменен чук. Не че му беше необходим. Той приличаше на човек, който може да ти смаже главата с юмрук.

— Хей-ЯАА! — извика Ролинг-Стоун.

Форт-Нокс заби стрелата в старото лице на уродливото същество. Ръцете на Ролинг-Стоун не трепнаха. Направил крачка извън реалността чрез дрийм кап, Стив също не трепна дори вътрешно. Старейшината стана, обърна се, показа проводените си бузи на събралото се племе, после прехапа стрелата.

— Хей-ЯАА! — изреваха М’Колите.

„Браво, старче — помисли си Стив. — Радвам се, че си ти, а не аз. Не е шега да си първи човек в племето, ако трябва да минаваш през това представление всеки път, когато племето избяга от битка.“

Мистър Сноу и Кадилак също минаха през изпитанието с успех. Тяхното участие изненада Стив. Те бяха твърде интелигентни, за да се забъркват в такава примитивна показност на мъжество. Лесно можеха да намерят начин да се измъкнат — или да измислят нови правила.

Кадилак измъкна двете парчета от стрелата от лицето си и изплю третото в огъня. Племето изрева одобрително. „Страхотно — помисли си Стив и потисна една прозявка. — Вече можем да си ходим.“ Надигна се, но видя, че всички стоят по местата си. Седна пак и го побиха студени тръпки — Мотор-Хед бе втренчил блестящите си черни очи в него. Стиснал каменния чук, огромният мют прекоси вълнуващия се кръг светлина от огъня и застана пред четвъртия ред, където седеше Стив.

После протегна дясната си ръка, насочвайки чука към Стив.

— Сега, братя, какво ще правим с тази мършава гарга?!

Всички гледаха Стив. Блек-Топ и Стийл-Ай минаха през тълпата и застанаха зад него. „О — помисли Стив унесено. — Загази, момче. Нищо, запази спокойствие. Мистър Сноу да се оправя с това…“

Мотор-Хед се обърна към племето:

— Тази врана, преди да й бъдат прекършени крилата, не унищожи ли нашите ниви и не уби ли нашите мечета и вълчета? Защо се разрешава на тази мърша да живее сред нас? Той отнема храната от нашите уста и пълни своята. Този безкрил червей няма никакъв статус. Аз казвам, че той трябва да изпита огъня, който пусна да падне върху другите…

— Хей-яаа!… — Отговорът прозвуча като гневно ръмжене. Не всички отговориха, но беше ясно, че значителна част са съгласни с предложението на Мотор-Хед.

Блек-Топ и Стийл-Ай хванаха Стив за ръцете и го дръпнаха да стане. Главата му се въртеше от дрийм кап и Стив се опитваше да се измъкне от тях.

— Чакайте бе, какво правите?!

Мистър Сноу се изправи. Също като на Мотор-Хед, говорът му беше неясен поради раните на бузите.