Облачен воин

— Не се безпокойте — безгрижно каза Стив. — Ще ви съобщя, когато реша да си тръгна.

— Добре… — Очите на стария летописец трепнаха дяволито. — Нека изясним едно нещо, Брикман. Аз никога не се безпокоя. — После се обърна и си тръгна, следван от Кадилак.

Когато се отдалечиха достатъчно, за да не може Стив да ги чуе, Кадилак попита:

— Беше ли разумно да разкриваш, че знаеш какво мисли?

Мистър Сноу се усмихна.

— В този случай — да. Нашият неискрен млад приятел е от онези хора, които стават по-силни от предизвикателствата.

Когато кракът му заякна достатъчно, Стив почна и да тича. Ден подир ден постепенно увеличаваше разстоянието, като избираше различни маршрути, за да изучи околностите. Един ден, докато почиваше на едно удобно място, от което се разкриваше добър обзор към склоновете под него, видя група мечки да напускат селището. Тръгнаха с леки подскоци надолу по склона — и продължиха да тичат миля подир миля през равнината, докато не се изгубиха от погледа му. Стив зачака търпеливо. След пет часа търпението му беше възнаградено. Мютите се появиха — тичаха като роботи нагоре по склона със същата лекота, с която бяха тичали надолу.

Стив се върна навреме в селището да види пристигането на мечките. Очакваше да се сгромолясат със зачервени лица и изтощени, но те дори не се задъхваха. Бегачите ходеха наоколо, разговаряха спокойно със семействата си и с други членове на племето, които се бяха събрали да ги посрещнат. Някои дори изтичаха да се присъединят към някаква странна игра, в която два отбора удряха с ръка надута с въздух кожена топка през висока мрежа, опъната между два стълба. Играта изглеждаше интересна.

Стив разбра защо не го пазят. Ако решеше да избяга пеша, не само трябваше да е в отлично състояние, но и трябваше да има най-малко една седмица преднина пред преследвачите си. Учудващата издръжливост на мютите налагаше основна ревизия на неговия план за бягство. Имаше само един сполучлив начин да избяга — и това беше да отлети.

Това му беше хрумнало един ден, докато лежеше по гръб, сън наяве за триумфалното му завръщане във Федерацията. Тогава го беше отхвърлил като невъзможно, но сега започна да го разглежда сериозно. М’Колите бяха свалили поне три скайхока близко до първото си селище до път 88 на Шайен. Неговият в нивата и на Фазети и Нейлър над гората — предполагаемото скривалище на племето. Стив беше видял много мюти да носят ленти от синя тъкан със слънчеви клетки и кабели. Беше видял дори циферблати от уреди върху кожените шлемове на някои от воините, а децата търкаляха колелата за приземяване.

Стив нямаше инструменти и материали да направи нов скайхок, но ако племето беше запазило достатъчно парчета, може би щеше да сглоби нещо подобно. Благодарение на сериозното си учене в Академията той имаше познанията и техническите умения да построи нещо, което да лети. Но не и без инструменти, а и нямаше начин това начинание да бъде извършено тайно. Трябваше да намери хора, които да убеди да му помогнат. Това не беше проблем. Ако можеха да се намерят достатъчно материали, щеше да предложи на Кадилак да се научи да лети. Младият летописец се вземаше много на сериозно и беше вманиачен на тема чест и слава — уродливите мюти често наричаха това „репутация“. Той щеше да приеме с радост тази възможност. Чрез него Стив можеше да получи помощ от сръчни М’Коли като Три Дигрийс. Може би имаше и други с непознати на Федерацията възможности. Построяването на планер щеше да му помогне да открие колко умни са всъщност Плейнфолк.

Стив се разхождаше из селището и дооформяше последните детайли на плана си. Виждаше го ясно като на видеофилм. Планер, построен по негов план и изпитан, преди да започне обучението на ревностния му ученик. Помощниците му щяха да се чудят на съвършеното излитане, щяха да викат радостно, когато се спуснеше над главите им, щяха да се надуват от гордост, когато се издигнеше във висините като орел — в неведение, че пробният му полет ще завърши на няколко стотици мили, в най-близката попътна станция. Той щеше да ги остави с отворени усти като идиоти, каквито всъщност бяха. Но от всички най-много щяха да останат измамени двамата летописци, които се мислеха за големи умници. Планът беше добър. Беше издържан. И адски по-добър, отколкото да се опита да надбяга банда крещящи уродливи същества.

На вечеря Стив разказа на Кадилак за трите години, прекарани в Авиационната академия в Ню Мексико, и завърши с красноречиво описание на първия си самостоятелен полет над земята. Кадилак слушаше внимателно. След това, когато Стив си легна, той отиде в колибата на Мистър Сноу и двамата седнаха на рогозката за приказване и изпушиха една лула с трева рейнбоу.

— Той иска да построи стрелолист, за да може да ме научи да яздя по небето като облачен воин.

— Знам… — Гласът на стария летописец прозвуча през пушека, който лениво се виеше между тях.

— Има ли някаква причина, поради която това не трябва да стане?