Облачен воин

Казан видя въпросителния поглед на Стив и попита:

— Какво те дразни пък сега, Брикман?

— Как ще намерите пътя за връщане?

Казан посочи напред и назад. Сякаш в отговор на нейния жест, от покрива на водещия команден фургон вертикално нагоре излезе тънък като молив лъч червена светлина; подобен лъч зелена светлина се появи от покрива на фургона в опашката.

— Меки лазери — обясни тя. — Достигат двадесет и пет хиляди фута нагоре. При лошо време единственото, което трябва да правиш, е да се насочваш по тях в спирала надолу, докато стигнеш платформата.

— Разбрах — каза Стив.

След половин час Казан кацна на „Дамата“ и докладва на Хартман. Пелената от мъгла, която обгръщаше ешелона, се простираше двеста-триста фута нагоре. Над тази височина имаше гъст облак, който почваше от четиристотин фута. Казан се беше издигнала на три хиляди и петстотин фута, преди да излезе от него и бе открила, че мъглата и ниският облак се простират в радиус от десет мили около ешелона. Отвъд него небето било ясно и метеорологичните условия били като онези от предишните дни.

Хартман погледна първия си заместник и нареди на Казан да пусне един предварителен патрул. Тя каза, че ще излети с Букър и Ятс. Също като нея, двамата планеристи имаха голям опит в операции при лошо време.

Още два скайхока бяха издигнати на платформата за излитане. Стив и другите млади планеристи слушаха, докато Джоди Казан инструктираше Букър и Ятс. Когато тя свърши, Стив зададе един въпрос, който го тревожеше.

— Чух един от старата служба да казва, че не разрешавате на новобранци да летят, ако облакът е под четиристотин фута. Това все още оставя достатъчно въздушно пространство, нали?

— Това е поради опасност от наземен огън от мютите — отговори Джоди. — Рапортите от предните попътни станции в Южно Колорадо сочат, че най-малко един от десет в племената мюти в Плейнфолк е въоръжен с арбалет. В някои племена достигат до един на четирима. Това е много опасно оръжие. През някой от следващите дни ще разберем откъде ги взимат. Мютите са прекалено тъпи да ги изработват сами. Но докато не разберем, ще стоим високо… особено вие, сребърните крила.

— Искате да кажете, освен ако теренът не ни позволява да летим ниско с елемент на изненада — каза Стив.

Джоди го погледна с присвити очи.

— Искам да кажа, Брикман, че трябва да изпълнявате заповеди. Ако ви хвана да правите някакви акробатически номера, ще ви насиня задниците. И ще го направя лично аз. Няма да има нужда да ви държи някой голям демократ. Мютските арбалети могат да са с малка скорострелност, но в ръката на опитен воин са смъртоносни. Не ме питайте как го правят, но най-добрите могат да уцелят с десетинчова стрела с шипове главичка на топлийка от хиляда фута.

— Затова ли не бива да летим под хиляда и петстотин? — попита Стив.

— Да — отговори Джоди. — Но не мислете, че ако сте нависоко, сте в безопасност. Тези стрели летят достатъчно бързо, за да ви убият и на две хиляди фута… ако ви ударят, където трябва.

— Благодаря — каза Стив. — Но не трябваше ли да ни кажете това, преди да тръгнем?

Джоди се усмихна.

— Не исках да ви развалям пътуването.

Самолетът на Казан беше катапултиран в студената влажна пелена на мъглата. Букър я последва от десния катапулт, след това изтъркаляха напред планера на Ятс и го закрепиха на лявата платформа; парата засъска през тръбите и дюзите, създавайки налягане, което да го изхвърли във въздуха със скорост четиридесет мили в час.

На екраните в командния фургон Хартман видя излитането на планера на Ятс и как изчезна в мъглата, когато се издигна. Екипът на навигационно-комуникационния технически център установи радиовръзка с Казан.

Хартман даде команда „Фургони СТАРТ!“ и „Дамата“ потегли на северозапад покрай изчезналия Ларами към Рок Ривър и Медисин. Също като Ларами, сега те бяха само имена от картата; нищо повече от реперни точки.

След като измина петнадесет мили, „Дамата“ все още беше обвита в гъста мъгла. Казан, Букър и Ятс кръжаха на пет хиляди фута около посочената им линия на движение, а пелената от ниска облачност и мъгла с формата на палачинка се движеше заедно с ешелона. Навигационно-комуникационният технически център прие съобщението на Казан, насочи го към гласово-принтерния конвертор и го подаде на екрана на Хартман. Командирът на ешелона прочете сигнала и натисна релейния бутон, който го превключи върху екраните на заместниците му. Бък Макдонъл беше първият, който се завъртя и го погледна. След секунда другите го последваха.

Хартман огледа напрегнатите им лица. Знаеше какво мислят.

— Интересно — каза той. — Някой да има обяснение?