Облачен воин

Кадилак безстрастно наблюдаваше как стрелолистът се завъртя по спирала и падна по средата на горящата нива. Петстотин фута над нея Гас Уайт все още се опитваше да оправи пушката си, ругаеше през стиснати зъби, дърпаше заялия затвор, но не можеше да го освободи. Сега нямаше с какво да стреля — освен с въздушния пистолет, който беше част от екипировката му за оцеляване. Гас знаеше, че това означава да остави Стив в беда, но с мютския стрелец някъде под него всеки момент имаше опасност някоя стрела да мине през задника му. Пък и Стив сигурно вече беше мъртъв.

Без да знае, че Кадилак е изстрелял последната си стрела, Гас направи бърза маневра над нивата да прецени положението на Стив.

— Блу Седем на Блу Три. Обади се. Край.

След миг тишина Стив се появи в ефира:

— Блу Три, ударен съм. Можеш ли да ме прикриваш?

— Няма начин, приятел — каза Гас. — Пушката ми е неизползваема. Единственото нещо, с което мога да ги ударя, са чифт мръсни чорапи, но не мога да си сваля обувките. Как стана, та онзи идиот те уцели с арбалета?

Дълга въздишка предшества отговора.

— Не можах да стигна пушката си.

— Неприятна работа — каза Гас. — Лошо ли си ударен?

— Да, но… доколкото мога да кажа, не е, хм… нещо, което Кийвър да не може да оправи.

Кийвър беше хирургът, който ръководеше медицинския екип на „Дамата“.

Гас направи голям кръг над горящата нива.

— Добре, слушай… остани там, приятел. Аз отивам за помощ.

Стив видя как Гас люшна крилата в поздрав, после се издигна и полетя към гората. Шокът от удара на стрелата беше започнал да преминава и Стив все по-силно чувстваше болката в дясната си ръка. Беше му трудно да диша. Лежеше на лявата си страна с извит под необичаен ъгъл ляв крак сред разбитите останки от кабината.

Успя да свали коланите, въпреки че му бе трудно да движи лявата си ръка заради острата болка в рамото. От раната на главата му течеше кръв — стичаше се по лицето и врата му. Успя да вдигне лявата си ръка достатъчно високо да вдигне забралото, но само до половина. Движението му беше блокирано от прикованата дясна ръка. Той започна да се бори с каишките на шлема под брадичката. Ако можеше по някакъв начин да свали шлема…

Спря за момент задъхан, мъчеше се да не заплаче от болка. Всичко щеше да се оправи. Гас щеше да се върне с Фазети и Нейлър. Щеше да се върне и…

Когато стана ясно, че оцелелият облачен воин е подвил опашка и е избягал, Кадилак и няколко от вълчиците се хвърлиха в горящата нива да спасят още от вълчетата и мечетата М’Кол.

На ръба на припадъка Стив видя един мют с прави крайници да тича покрай него, без да го погледне. Мисълта, че ще бъде оставен да изгори жив, го изпълни с ужас. Вече чувстваше топлите вълни от приближаващите пламъци и беше започнал да се задушава от парливия пушек, който се носеше над него.

Кадилак мина покрай разбития стрелолист с група опърлени, изцапани от пушека деца. Те спряха и погледнаха хванатия като в капан облачен воин с безизразни лица.

Стив протегна лявата си ръка към тях с изпълнен с болка жест на молба.

— Помогнете ми — изпъшка той. — Моля…

Мютът с правите крайници го погледна за миг, после забута мълчаливите деца настрани.

Стив ги наруга. Копелета! Шибани изроди с бучки по главите. Мислите му се върнаха към собственото му положение. Какъв нелеп край на всичките му амбициозни надежди! И какъв глупав начин да загине — изпечен на огън, който лично беше запалил! Иронията на ситуацията не му убегна. Той се хвана отчаяно за надеждата, че не всичко е изгубено. Не можеше да вярва на онзи страхлив кучи син Гас, но ако той наистина успееше да оправи пушката си, може би щеше да се върне с Фазети и Нейлър. Единственото, което се искаше, беше някой с достатъчно куршуми да кацне и да го вдигне, а другите двама да го прикриват. Скайхокът можеше да носи един пътник. Това означаваше полет върху външните бомбодържатели, но той беше готов да поеме този риск, ако…

Удари го изгаряща топла вълна. Стив едва можеше да помръдне глава. Изви тялото си и успя да се премести няколко сантиметра. Остра болка прободе гърдите му. Погледна наляво през полувдигнатото забрало и видя, че пламъците са започнали да поглъщат царевицата около дясното крило на планера. Платът запуши. Като пренебрегна болката в ръцете си, Стив задърпа пушката — искаше да се застреля преди пламъците да стигнат до него. Усилията му бяха напразни — не можеше да стисне пушката достатъчно здраво, за да я освободи от станока.

Направи няколко болезнени вдишвания и с нарастващо отчаяние опита отново. После отнякъде се появи мютът с правите крайници и две млади уродливи същества.

По команда на някакъв вътрешен глас Кадилак се наведе и отвори тъмния шлем на главата на падналия облачен воин. Лицето под него беше обляно в кръв. Кадилак внимателно го разгледа. Приличаше на мъжа, открит му от виждащия камък.

Надеждите на Стив започнаха да нарастват. Той не беше забравил ужасните разкази на Логан Лошата новина, но просто се беше хванал за напълно нелогичната надежда, че нещо ще го спаси. Ако можеше да излезе от тази нива…