Облак врабчета

Не беше възможно Генджи да ги е наел еднолично. Та той дори не знаеше къде да ги намери. Неговата област бяха сакето и гейшите, а не шпионите и убийците. А кой нинджа би повярвал на думите на толкова слабоволен човек? Освен ако също не бъдеше заблуден от брътвежите за пророческата му дарба. Не, нинджите бяха дълбоко отдадени на житейските реалности. Не можеха да бъдат подведени лесно.

Всички тези аргументи оставяха само един доста обезпокояващ кандидат. Каваками. Нинджите бяха известни като едни от най-използваните хора от тайната полиция на шогуна. Да не би Лепкавото око да бе планирал да елиминира Сохаку и Кудо, за да отслаби Генджи? Може би никога не е възнамерявал да ги приеме като лоялни нему? Кудо бе загинал в капан, заложен от Каваками в планината. Но и това изглеждаше невероятно. Не беше умен ход. Умен ход, ако Каваками искаше да ги предаде, беше да остави Кудо да убие Шигеру, да помогне на Сохаку да хване в капана Генджи и после да ги убие и тримата едновременно.

Никой от вариантите нямаше смисъл. Сохаку трябваше да си изясни ситуацията, и то скоро, защото в противен случай действията му нямаше да дадат добри резултати, а и той трябваше да действа без отлагане. Имаше със себе си по-малко от осемдесет души. Васалите му в Акаока бяха или мъртви, или вече не му бяха васали. Докато разбере какви са намеренията на Каваками, не можеше да рискува да се върне в Йедо. Вместо защита можеше да го очакват арест и разпити.

Поне семейството му бе на сигурно място. Когато стана абат, те се преместиха в провинцията на тъста му на Кюшу, най-южния от четирите главни острова на Япония. Следователно бяха в безопасност и извън обсега на отмъщението на Шигеру.

Изоставяйки всякаква надежда и страх, той имаше нужда да намери спокойствие в самата същност на своето същество. Тогава основното решение щеше само да излезе на повърхността.

Имаше само едно място, където можеше да постигне това.

Манастирът Мушиндо.

Каваками мрачно погледна през телескопа към флота британски и френски бойни кораби, хвърлили котва в залива Йедо. Арогантност с такава величина бе немислима. Съвсем неотдавна те бяха обстрелвали града. Сега седяха, все едно нищо не се бе случило. Не, дори по-лошо от това. Държаха се, сякаш те бяха засегнатата страна.

Някои владетели на юг бяха обстрелвали чуждестранни търговски кораби в протока Курошима. За отмъщение британците и французите бяха сринали със земята фортовете им, после бяха продължили към Йедо, за да разрушат дворците на оскърбилите ги владетели. Тъй като целта им бе по-широка, както и разбиранията им, чужденците обстрелваха района Цукиджи доста безразборно. Вместо да се разкаят, те поискаха да им се плати компенсация за щетите на търговските им кораби, да им бъде отправено официално извинение от отговорните владетели и обещание от шогуна, че подобни действия няма да се повторят.

Колкото и притеснителни да бяха тези събития, нищо не бе така унизително като съобщенията, които получаваха от бойното поле. Когато британският морски флот се доближи до брега, куражът на самураите във фортовете на Курошима се изпари. Изправени пред дисциплинирани войски, множество мускети и поддържаща артилерия, те избягаха, изпълнени с презрян ужас. Шестстотин години по-рано техните предци безстрашно срещнаха и победиха монголските орди на хан Кублай. Сега те избягаха, без дори да влязат в битка. Какъв срамен ден в дългата история на тяхната история на воини.

Шогунът не беше в състояние да вземе решение за подходящ отговор. Някои буйни глави го съветваха да обяви война на чужденците, на всички едновременно. Други, по-изплашени, но не непременно по-разумни, призоваха незабавно да се приемат исканията на чужденците. Беше необходим консенсус, за да се запази правителството от разцепване. За да го постигне, шогунът предприе безпрецедентна стъпка. Вместо да вземе решение и да излезе с декларация, той покани великите владетели, дори тези, които не му бяха съюзници, да дойдат в Йедо, да се съберат в съвета и да работят с него, за да изковат общ отговор. На практика той предложи подялба на властта с традиционните си врагове, изключените родове, които чакаха от времето на Секигахара да отмъстят на рода Токугава. Сцената за историческото възмездие беше подредена.

Възможността това действително да се случи поболя Каваками. Това означаваше край на търпеливо подготвяните му планове да съсипе претенциозния род Окумичи. Още по-лошо, в тези несигурни времена репутацията на неговите представители за пророчески видения можеше да им позволи да се въздигнат още повече от незаслужената висота, до която те вече бяха издигнати поради мнението на народа. Каваками почти можеше да си го представи.