Облак врабчета

Той й даде знак да пие. Тя бе твърде шокирана, за да не се подчини. Той взе отново чашата и тя му сипа.

— Не можете да игнорирате моето предателство — настояваше Хейко, — нито да го оставите ненаказано. Вашите васали ще загубят всякакво уважение към вас.

— Заслужавам ли наказание?

— Вие, господарю мой? Не, разбира се, че не. Не сте направили нищо лошо.

— Тогава защо да се самонаказвам?

— Не бива. Аз съм тази, която трябва да бъде наказана.

— Така ли? Чудесно. Направи предложение.

— Не е моя работа аз да казвам.

— Заповядвам ти да ми предложиш.

Хейко се поклони.

— Екзекуция или изгнание са единствените възможности, господарю мой.

— От една страна, ти си гейша и моя любовница. От друга, си нинджа и агент на тайната полиция на шогуна. Как е възможно да се избегне един или друг компромис? Ние живеем в свят на множество конфликтни лоялности. Не чистотата, а естеството на баланса, който постигаме, показва истинския ни характер. Не виждам вина у никого от нас. И двамата следователно сме извинени.

— Господарю мой, не бива да ми прощавате с такава лекота.

Генджи взе двете й ръце в своите. Тя се опита да ги измъкне, но той не я пускаше.

— Хейко, погледни ме. — Тя не вдигна очи. — Наказанията, които ми предлагаш, ще ми причинят непоносимо страдание. Справедливо ли е това?

Тя не отговори. Той я пусна.

— Значи любовта, която твърдиш, че изпитваш към мен, е толкова слаба, че предпочиташ смъртта — каза Генджи.

— Ние с Кума сме единствените живи нинджи от нашия род — обясни му Хейко. — Как мога да пренебрегна обета си и да продължа да живея? Освен себе си ще обезчестя и него.

— Ако умреш, за мен няма живот, само безрадостно негово подобие. Трябва ли да издам подобна присъда за себе си?

— Не мога да направя нищо повече. Такава е кармата ни.

— Така ли? Кой друг в замъка знае освен Старк?

— Вече всички. Лошите вести пристигат бързо.

— Искам да кажа, официално.

— Само вие, господарю мой.

— Ето го решението — отсече Генджи. Той остана замислен известно време. — Ти само си се преструвала, че работиш за Лепкавото око. През цялото време си докладвала на мен. Дори сега ние чертаем планове как да продължиш да предаваш полезна дезинформация на Каваками, като го омайваш с фалшива сигурност. Когато станем готови, ще подготвим капан и ще го хванем във фатална грешка.

— Това е буквално смешно. Никой няма да ни повярва.

— Не е необходимо някой да повярва. Само дето ще се преструват, че вярват, както ще се преструваме и ние. Хиде, Таро.

Вратите от двете страни се плъзнаха и се отвориха.

— Господарю.

Генджи каза:

— Дойде времето да ви разкрия моята най-тайна стратегия. Влезте и затворете вратите.

— Господарю.

Когато Генджи свърши с разкритието си, Хиде и Таро се поклониха дълбоко на Хейко. Таро каза:

— Благодарим ви, госпожо Хейко, че сте рискували живота си в такова опасно начинание. Крайният ни триумф ще се дължи до голяма степен на вашия кураж.

Хиде допълни:

— Моля се на боговете и будите да получа дори частица от вашите заслуги.

Гласовете на двамата мъже не трепваха. Сълзите падаха свободно от очите им, сълзи, които те се преструваха, че не ронят.

— Може ли да има самурай или гейша без кабуки? — попита Генджи. — Много обичаме мелодрамата, нали?

Тя го погледна и видя сълзи и в неговите очи и тази гледка срина цялата й решимост.

— Генджи — промълви тя и не можа да каже нищо повече, замлъкнала и заслепена от собствените си сълзи.

14 Секигахара

Когато атакуваш, изчакай точния момент.

Когато чакаш, балансирай като голям камък на ръба на три хиляди метрова пропаст.

Когато се удаде подходящ момент, се хвърли в атаката като камък, който пада в бездната.

Судзуме-но-кумо (1344)

Фактът, че Кудо не успя да се прибере от планината, не изненада Сохаку. Той се бе надявал неговият съюзник да ликвидира Шигеру. Беше се надявал, но не го бе очаквал. Онова, което го бе изненадало, бе присъствието на нинджи около Генджи. Заедно с Кудо и Сайки той бе един от тримата командири на армията на провинцията. Никога нинджи не бяха следвали флага с врабчетата и стрелите. Поне той не знаеше за това. Възможно ли бе нинджите да бъдат държани в толкова строга тайна, че той да не научи? Изглеждаше невъзможно. Кудо щеше да разбере и да му каже. Сайки щеше да знае и това щеше да е изписано на лицето му. Никой, дори лукав човек като владетеля Киори не би могъл да ги заблуди и тримата. Би ли могъл? Дори да бе успял, приготовленията щяха да се провалят веднага след смъртта му. Споразуменията с нинджите се подпечатваха с лични клетви.