Облак врабчета

Генджи щеше да присъства на съвещанието. Щеше да направи някакъв безцеремонен коментар, който шогунът да приеме като сериозен съвет. Щяха да бъдат предприети действия. При едно от онези съвпадения, които, изглежда, често се материализираха около владетелите на Акаока, щеше да се стигне до по-добър резултат, отколкото човек можеше да си представи. Шогунът, който бе в слаба позиция и се хващаше за всяка илюзорна надежда, тогава щеше да реши да назначи Генджи във вътрешния си съвет от консултанти. Не беше необходимо Каваками да е пророк, за да предвиди собственото си бъдеще, ако това се случеше. Отмъстителният Генджи щеше да намери претекст да принуди шогуна да нареди на Каваками да извърши ритуално самоубийство. Беше служил през целия си живот в семейството на шогуна. Но ако неговият господар трябваше да избира, той щеше да избере Генджи. Ако вярваше в онова, в което вярваше шогунът, Каваками би направил същото на негово място. Беше лесно да се справи с шефовете на тайната полиция. Пророците бяха друго нещо.

Какъв неприятен обрат на събитията.

Но, чакай малко. Засега нищо не се бе случило. И нямаше да се случи, ако Генджи не доближеше Йедо. Каваками имаше последен шанс. Този път това трябваше да стане неофициално, тъй като Генджи вече не беше извън закона и всъщност никога не е бил благодарение на прекратяването на действието на Закона за алтернативното жителство със задна дата. Страната беше в безпорядък, а в такива времена се случваха неочаквани неща.

Сохаку бе изпратил съобщение, че временно се оттегля в манастира Мушиндо. Това подразни Каваками. Сега обаче той видя в това изгода. По пътя към Йедо Генджи щеше да мине между Мушиндо и село Яманака. Каваками възнамеряваше да бъде в селото в подходящото време заедно с личните си васали, около шестстотин души. Всички въоръжени с наполеоновски мускети и добре обучени да ги използват. И като се вземеше всичко предвид, се оказваше, че ситуацията не се развива непременно в напълно незадоволителна посока.

Единственото друго притеснение, а то не беше съществено, беше продължаващото загадъчно отсъствие на помощника му Мукай. Каваками бе изпратил трима пратеници до малката северна провинция на тъпака. Никой не се бе върнал. Това бе много странно, наистина много странно. Възможно ли беше някаква неотложност в дома му да го е отвела далеч и да го е погълнала дотам, че да не може да отговори? Каваками си спомни съпругата на Мукай, която бе срещал при няколко неизбежни светски събития. Тя беше почти толкова безлична и невзрачна, колкото съпруга си. Същото можеше да се каже за двете му държанки. Те, изглежда, съществуваха само за да се изпълнят очакванията, че владетел от неговия ранг трябва да има поне две. Немислима бе проява на непреодолима страст.

Рано или късно Мукай щеше да се появи и да изложи напълно рационална, абсолютно отегчителна причина за завръщането си вкъщи. Може би глупашки бе разтълкувал разрешението на шогуна да се напуска Йедо като заповед. Точно такова решение той би взел, без да е инструктиран от Каваками.

Той отхвърли от съзнанието си тази своя грижа. По-неотложни проблеми изискваха вниманието му. Неговите шпиони наблюдаваха Акаока. Хейко все още споделяше постелята с Генджи. Неговата възможност щеше да се появи скоро.

— Първо, настоятелно ви съветвам да не предприемате това пътуване — говореше Сайки. — Второ, ако пътуването бъде осъществено, настоятелно съветвам да се тръгне с военна сила. Не по-малко от хиляда души. Две хиляди ще е още по-добре. Трето, съветвам настоятелно да се пътува в компанията на поне още един господар, за препоръчване някой, който е смятан за надеждно неутрален и от двете страни. Това ще намали вероятността от засада по пътя.

— Благодаря ти за искрената загриженост — рече Генджи. — При други обстоятелства опасността несъмнено би била толкова голяма, колкото се опасявате. Но аз отивам в Йедо по покана на шогуна. Само това е достатъчно, за да ми гарантира безопасно пътуване.

— Преди десет години това щеше да е вярно — съгласи се Шигеру. — Сега шогунът няма вече такъв твърд контрол. Чуждите военни кораби обстрелват столицата му безнаказано. Все по-често неговите съюзни владетели, както и изключените владетели, не зачитат властта му, както им се иска. В много провинции режимите на самите велики владетели са нестабилни. Сайки е прав. Не бива да отивате.

Генджи се обърна към Хиде:

— Ти какво мислиш?

— Независимо дали ще тръгнете, или не, решението е извън моята компетентност, господарю. Ако тръгнете, тогава съм съгласен с господаря Сайки. Трябва да тръгнете с военна сила. Хиляда мъже ще бъдат достатъчни, ако вземете най-добрите.

Генджи поклати глава.

— Ако тръгна към Йедо с хиляда мъже, шогунът ще го приеме като акт на агресия и съвсем правилно.

— Информирайте го своевременно — посъветва го пак Сайки. — Кажете, че ще останете с тях извън града, но близо до равнината Канто, ако шогунът пожелае те да се присъединят към неговите сили срещу чужденците. Можем да използваме за целта манастира Мушиндо.