Облак врабчета

— Заета ли си?

— Тъкмо сложих децата в леглата. Ще заспят до няколко минути. Ела горе.

— Не за цяла нощ — предупреди Круз. Той подсили вдишването и издишването си със звук и жест. — Нищо не пълни публичния дом така, както миризмата на свине. Най-добрите курви ще има да се потрудят доста тази нощ.

— Ще платя предварително за цялата нощ — каза Старк. — Колко?

Круз присви очи, мозъкът му извършваше изчисления в обезобразения от удар с брадва череп.

— Това не е точно компаньонство. Трябва да включа и печалбата от бара, която губя, когато тя е само горе, вместо да се качва и да слиза.

— Колко, по дяволите?

— Десет американски долара.

Старк извади сребърните долари от чантата на седлото и ги хвърли на масата за карти пред Круз. Бяха част от спестяванията му от предишни, по-успешни набези в Мисури.

— Господи, момче. — Круз проверяваше монетите и ги намираше истински и задоволителни във всяко отношение. — Не си обирал банки, нали?

— Виждал ли си обяви с моя образ, че ме търсят?

— Не още.

Старк се качи горе с Мери Ан. Момичетата бяха в леглото, но още не бяха заспали. Звукът от първичните страсти се чуваше през всяка от тънките стени. Те като че ли не забелязваха.

— Здравей, мистър — поздрави го Беки. Както обикновено, Луиз не каза нищо.

— Здравей, Беки. Здравей, Луиз.

— Хей, ти си спомняш имената ни.

— Несъмнено.

— А как е твоето?

— Стив.

— Здравей, Стив.

— Ей, Беки — прекъсна я Мери, — знаеш, че не е учтиво да се обръщаш към възрастен по име. Ще го наричаш мистър… Как беше второто ти име?

— Матюз.

— Ще го наричаш мистър Матюз.

— Здравейте, мистър Матюз.

— Здравей.

— Лека нощ, мистър Матюз.

— Лека нощ.

Мери Ан отиде и дръпна чаршафа.

— Не е необходимо да го правиш — рече Старк.

Тя го погледна озадачено.

— Само ще си говорим, това е.

— Ти плати десет долара, за да си говорим цяла нощ?

— Точно така. Съгласна ли си?

— Да, ако нямаш нещо друго предвид.

— Какво друго?

— Да говориш мръсотии и децата да те слушат. Да ги караш да те гледат, докато правиш разни неща.

— За какъв мъж ме мислиш, по дяволите?

— Не знам — отвърна Мери Ан. — Ти се намираш в публичен дом. Аз съм проститутка. Ти плати десет долара и казваш, че искаш само да си говорим и аз се чудя защо.

— Обичам те — каза Старк. Думите се изплъзнаха от устата му, преди да е разбрал. Той се надяваше да стигне по свой начин до тях. Сега може би нямаше да му се наложи.

— О, това ли било?

Мислеше си, че Мери Ан ще се радва да ги чуе или най-малкото ще се изненада. Вместо това тя изглеждаше разочарована и много уморена.

Наранен, той рече:

— Предполагам, че го чуваш непрекъснато от своите многобройни почитатели.

— По-често, отколкото си представяш — отговори тя. — Не бих ги нарекла почитатели. Просто мъже, влюбили се временно, изгубили се в някаква мечта. Не че искат мен или Беки, или Луиз. Не, те самите се виждат под друг ъгъл. Не продължава дълго. После изпадат в паника и стават зли. Обвиняват ме за неща, които не са станали така, както те са искали. Преживяла съм това. И на теб ще ти мине.

Тя отиде до леглото и вдигна ъгъла на дюшека. От малката ролка банкноти, която намери там, тя извади половината и върна останалите. Взе ръката му и сложи в нея десет долара. После пусна завесата между тях и децата и поведе Старк към леглото.

— Ще заспят до няколко минути. После ще се позабавляваме и ти можеш да се върнеш в Мексико. — Сълзите в очите й не й пречеха да се усмихва. — Много мило от твоя страна, Стив, наистина. Чувствата ти не са истински. Много си млад и още не го знаеш, но ще го разбереш.

— Не ми казвай какви са моите чувства — рече Старк. — Аз ще ти говоря за тях. — И го направи.

Разказа й за приюта, за чука, за Илаяс Игън; за играта на карти, за засеклия пистолет „Волканик“ и за Джими Соу Фаст; за тримата стрелци, които бе убил. Разказа й за банките в Мисури, за търговските постове в Канзас преди банките в Мисури; за конете и добитъка в Мексико преди търговските постове в Канзас. Разказа й за парите, които спестява, без да знае защо ги пести.

— Едва не ме застреляха в Джоплин, защото стоях с оръжие в ръка, мислех си какво ще направя с парите и знаех какво ще направя и бях толкова изненадан, че знам, че не забелязах фермера, докато не започна да прави опити да оправя пушката си.

— Мислел си си за всички хубави неща, които можеш да купиш, само ако имаш жена, за която да ги купиш. — Мери Ан все още изглеждаше нетърпелива, като човек, който изслушваше позната история за пореден път.

— Не — отвърна Старк, — мислех си, че бих искал да имам ранчо в хълмистите местности на Тексас. Да отглеждам добитък. Ако знаеш как се събира, колко трудно се отглежда, ето за това си мислех. Да построя малка къща, в която да не е кой знае колко студено през зимата и не много горещо през лятото. Да прекарвам достатъчно време на открито и това да стане важна част от живота ми.

— Вероятно ще стане — каза Мери Ан.