Облак врабчета

— Винаги ли сте зад чаршафа?

— Не, глупчо. Денем ходим в къщата на мисис Креншоу, с изключение на съботите и неделите. В неделите сме на неделно училище в черквата. — Тя погледна към тяхната „ниша“, после се обърна пак към Старк и се изкикоти. — Как бихме могли да стоим през цялото време в това мъничко местенце непрекъснато?

— Защо сега не сте при мисис Креншоу?

— Защото е нощем и е събота. — Този път и двете момичета се изкикотиха. — Да не би да не знаеш дори кой ден сме?

— Беки, Луиз, какво правите? — Мери Ан вдигна сънено глава от възглавницата.

— Луиз е жадна, мамо.

— Тогава дай й вода и се върнете в леглото.

— Да, мамо. Довиждане, мистър.

— Довиждане. — Старк се изправи и обу панталона си, щом те излязоха. — Нали няма да отидат в бара?

— Сигурно ще идат. Водата е там.

— Можеш да държиш съд с вода в стаята си. До леглото им.

— Те не искат. — Мери Ан се претърколи по гръб, като придърпа срамежливо чаршафа около шията си и започна да го наблюдава как се облича. — Мислят, че миризмата на прасетата влиза във водата и я замърсява.

Старк не искаше да го казва, защото не бе негова работа. Но го каза:

— Това не е място за деца.

— Това не е място и за мен — отвърна Мери Ан, — а ето ги и тях, и мен. Има и по-лоши места. Круз им позволява да стоят с мен и никой не им досажда. Благодарна съм за това. Той казва, че не понася педерастите и педофилите и наистина е така.

— Какво е педофил?

— Човек, който изпитва удоволствие от блудство с дете.

Старк си спомни приюта за сираци и изненадата в мъртвешкия поглед на нощния надзирател, когато счупи черепа му с чук.

— Аз също не понасям педофилите.

— Няма нужда да си тръгваш. Те ще пият вода и ще се върнат да спят.

— Чувам гласове — рече Старк, заслушан в смеха на бара. — Клиенти.

— Момичетата са повече от достатъчно, за да се оправят с посетителите — Мери Ан въздъхна дълбоко. — Ставам мързелива, когато задуха източният вятър. Въздухът е толкова хубав, а клиентите — малко.

Старк извади още четири монети от джоба си и ги остави на масата до лампата.

— Казах ти, не трябва да ми плащаш за втория път. То наистина си беше първи път, като се замислиш. — Тя му се усмихна. Не беше усмивката на проститутка, която се шегува с теб или която се опитва да ти измъкне повече пари. Това бе приятна усмивка.

— Отивам в Мексико да работя в мина — рече Старк. Всъщност беше тръгнал към Мисури да ограбва банки. Мислеше, че ще направи по-добро впечатление, ако не го каже веднага, преди да я е опознал. — Ще се върна пролетта.

— Аз ще бъда тук — рече Мери Ан.

За пръв път Старк излъга курва. Преди не бе имало причина. Защо искаше да направи добро впечатление на Мери Ан? Защото бе майка на две деца? Това бе доста глупашка причина, ако беше така. В майчинството нямаше нищо свято. Собствената му майка, чиято самоличност остана завинаги неизвестна за него, беше оставила сама детето си на стълбите на черква в Кълъмбъс, Охайо, завито в одеяло и с нищо друго, дори без име. Получи името Матю34, защото това бе следващият апостол в именника. Не знаеше откъде идва фамилията му — Старк. Майките не предизвикваха у него разнежване. Може би постъпваше така, защото Мери Ан беше мила и имаше хубава усмивка. Може би защото Беки и Луиз бяха малки сладки момичета, които нямаха нищо общо с публичния дом. Това също бяха глупави причини. Старк не обичаше деца, дори не обичаше и спомените си като дете.

За пръв лъжеше курва и за пръв път казваше на курва, че ще се върне да я види. Помисли си, че това е втората лъжа след онази, че ще отиде да работи в мина в Мексико.

Излезе обаче, че е говорил истината, когато беше казал втората си лъжа. Мери Ан и Беки и Луиз не излизаха от ума му през цялото време, докато беше в Мисури. Мислеше за тях, докато беше в банката в Джоплин и един фермер едва не отнесе главата му с пушка, но куршумът не се изстреля и Старк успя да улучи фермера в крака. Не взе никакви пари, но и не го убиха. Преследвачите от Джоплин бяха още по петите му, когато той достигна Тексас. Тези мъже от Мисури бяха много упорити. Изобщо не бе взел от парите им, а го преследваха през два щата в трети. По време на дългото пътуване той взе решение. Ще отиде да види Мери Ан и ще се опита да разбере защо още мисли за нея, за Беки и Луиз.

— Виждаш ли какво имах предвид? — каза Круз, когато Старк влезе през вратата. — Поетичната волност настройва мъжа оптимистично. Вятърът духа от грешната посока за теб, но духът ти е приповдигнат. Имам предвид по-дълбоки неща, когато казвам, че това са дузината най-добри курви в Тексас.

— Къде е Мери Ан? — попита Старк.

— Е, ето това е първото. Ти искаш да видиш някого конкретно, нали?

— Къде е тя?

— Ти каза през пролетта — Мери Ан стоеше отгоре на стълбите. — Все още е зима, а ти вече си тук. Да не би да затвориха мината? — Тя се усмихна с онази нейна нежна усмивка и той разбра защо се е върнал. Беше влюбен.

— Коя мина? — попита Старк.

— Онази в Мексико.

Ето това им бе лошото на лъжите. Трябваше да помниш какво си казал и на кого. Беше по-лесно да кажеш истината. Щеше да каже истината на Мери Ан, щом останеха насаме.