Облак врабчета

— Вярно — потвърди Хиде. — Разкайвам се за предишните си погрешни възгледи. Несъмнено в собствената си страна, където стандартите се основават на други идеали, тя е смятана за красавица, както госпожа Хейко у нас.

Колкото и да искаше, Таро не можеше да се насили да се съгласи с приятеля си. С известно усилие би я признал за привлекателна за чужденците, поне за някои от тях. Но красотата й да се сравнява с хубостта на госпожа Хейко? Какво би могъл да каже? Той умееше да си служи с меча и лъка, не и с думите.

— Можеше да е така, ако имаше база за подобно сравнение — възпротиви се Таро. — Госпожа Хейко е гейша от най-високо равнище, а госпожа Емили… — Той се бореше упорито да стигне до сигурен бряг. — В страната на госпожа Емили има ли гейши?

— Според мен — не — отвърна Хиде. Той очевидно също имаше затруднения с думите. Едната му вежда бе образувала дълбока бразда заради необичайното усилие да мисли непрекъснато.

— И аз мисля така — потвърди Таро. — Тогава дали е уместно да разговаряме с госпожа Емили и госпожа Хейко по един и същи начин?

— Изобщо не е уместно. — Хиде светна от облекчение. — Всъщност аз се изразих неправилно. Възхищението ми към нея ме накара да стигна малко далеч. Не й правим услуга, като преувеличаваме достойнствата й.

— Да, така е — съгласи се Таро. Ентусиазмът се върна в гласа му. — Те са съвсем очевидни. И не се нуждаят от фалшиво преувеличение.

— Във всеки случай колко е важно нещо толкова незначително като красотата на чужденката? — Хиде измести разговора на по-сигурна основа. — Онова, което в действителност има значение, е вътрешната красота. Там госпожа Хейко е ненадмината.

— Ти изрази ключовия смисъл. — Таро изпита задоволство от смяната на посоката на разговора. — Истинската красота е отвътре.

Двамата самураи се усмихнаха щастливо, както седяха на конете си и продължаваха да наблюдават своя господар и госпожа Емили. Бяха разрешили заедно един важен въпрос. Сега вече знаеха какво да мислят за важна персона, която не се вписваше в обичайния ред.

Хейко каза:

— Не споменахте за подробностите от нашето пътуване пред господаря Генджи.

Старк отвърна:

— Той не попита.

Седяха на столове в стая, която гледаше към вътрешните градини на замъка. Тя бе една от няколкото обзаведени според нуждите на Емили и Старк. В тази стая имаше шест стола, четири маси, голям диван, писалище и две тоалетки. Чужденците не бяха като японците. Онова, което те намираха за хубаво, японците смятаха за лошо, и обратното. Слугите на Генджи бяха приели това за свой основен принцип. В стремежа си да накарат почитаемите гости да се чувстват като у дома, те правеха за тях обратното на онова, което вършеха за своя господар. Там, където той разполагаше с голямо пространство и малко мебели, гостите имаха много мебели и малко свободно място. Слугите правеха всичко възможно да създадат обстановка, напълно различна от онази, която щеше да бъде удобна за тях. В това отношение те бяха постигнали възхитителни успехи.

— Възнамерявам да му кажа сама — рече Хейко, — още днес.

— Вашата тайна си е ваша тайна — каза Старк. — Аз няма да кажа нищо.

— Благодаря ви за въздържанието. Оценявам го. Тайните никога не остават скрити. Вие няма да говорите за това, знам. Но слухът за битката на барикадата в крайна сметка ще стигне до господаря Генджи. Той ще разбере истината.

— Това ще причини ли проблеми?

— Да, така смятам.

— Значи той не знае за другите ви умения.

— Не знае.

— Защо ги използвахте? — попита Старк. — Спокойно можехме да се промъкнем, а ако не бяхме успели, щяхме да си пробием път със стрелба. Мечовете не могат да излязат срещу огнестрелното оръжие.

— Не бих могла да излагам живота ви на риск повече от това. Преди да умре, дядото на господаря Генджи направи предсказание. Каза, че чужденец, когото господарят Генджи ще срещне в Новата година, ще спаси живота му. Сигурна бях, че това сте вие.

— Ако бях аз, тогава нямаше да се случи нищо. Трябваше да живея, за да се изпълни пророчеството. Ако бях умрял, тогава значи не съм този, когото сте чакали. Нищо нямаше да е загубено.

— Не може да се вярва докрай, че пророчествата ще се изпълнят — аргументира се Хейко. — Без най-искрените ни усилия изходът можеше да бъде доста различен от този, на който се надявахме. Ако бяхте чужденецът, който трябваше да го спаси, но бяхте убит, преди да сте го сторили, тогава мястото ви щеше да бъде заето от друг. Но това нямаше да е чужденецът, когото очаквахме. Господарят Генджи щеше да оживее, защото така е според пророчеството. Но той можеше да бъде осакатен или обездвижен, или да бъде доведен до кома.

— Така ли става? — попита Старк. Той не вярваше на нищо от това. Но тя искаше да говори, затова той я слушаше. — Как дядото на господаря Генджи е станал ясновидец?

— Бил е роден с дарбата да предвижда. През живота си е имал много видения.

— Винаги ли е познавал.

— Винаги.

— Защо не е казал на всички, че е ставало дума за Емили?